О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                       705

 

                 гр.Варна,23.10.2015г.

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ  в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

ЧЛЕНОВЕ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

       

като разгледа  докладваното от съдия Кристияна Генковска ч.т.д. № 651 по описа на съда  за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на частна жалба от С.С. против определение № 1194/31.03.2015г. по т.д. № 1776/2014г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка за конституирането й като главна страна в процеса.

    Постъпил е писмен отговор само от „Уникредит Булбанк”АД, с който се оспорва допустимостта и основателността на частната жалба.

    ВнАС прецени следното:

    Частната жалба е допустима. Съобразно т.9б ТР 1-2013г. на ОСГТК на ВКС определението, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, има преграждащ характер по отношение на предявените от него срещу първоначалните страни искове,поради което същият акт може да се обжалва по реда на чл.274,ал.1, т.1 ГПК.

    Разгледана по съществото частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

    Производството по т.д. № 1776/14г. на ВОС е по реда на чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на С.С., че дължи на „Уникредит Булбанк”АД сумата от 163 499 евро - главница по договор за банков кредит; 7776,90 евро лихва за забава за периода 20.01.2010г.-15.07.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението–16.07.2010г.до изплащане на задължението, за които суми има издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 35880/10г. на РС-София.

    С молба от 24.03.2015г. С.С. е поискала да встъпи главно по чл.225 ГПК , тъй като твърди, че предявява самостоятелни права върху предмета на спора. Обосновава искането си с твърдение, че тя,а не ответника С.С. е кредитополучател и че тя е получила отпуснатите като кредит парични средства. С. има неясното качество на „съдлъжник” по договора за банков кредит. Претендира , че ищецът-банка й дължи обезщетение в размер на 200 000 евро за имуществени вреди ,претърпени от нея в резултат на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Солидарно с банката спрямо С. отговаря и С.С. за същото обезщетение , тъй като не е изложил всички основания за отхвърляне на иска. Посочените страни й дължат и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 евро. в резултат на предприетото принудително изпълнение.

    ВнАС намира , че горното не обосновава хипотеза на чл.225 ГПК .  

За да се допусне главно встъпване по висящ процес, е необходимо преди всичко, третото лице да заявява самостоятелни права върху спорния предмет, които да изключват защитаваните като свои и от ищеца, и от ответника права. Поради това и чл.225 ,ал.1 ГПК предвижда главно встъпилият да предяви искове както срещу ищеца, така и срещу ответника с предмет спорно право тъждествено с това защитавано във висящия процес.

В случая банката защитава правото си, че в нейна полза съществува вземане срещу ответника С. като солидарен длъжник по договор за банков кредит № 6879/21.08.2007г., за което вземане е издадена заповед по чл.417 ГПК. Видно от молбата по чл.225 ГПК С.С. не претендира, че тя е кредитор по същия договор и че тя притежава горепосоченото вземане по него. Напротив изтъква , че се явява длъжник по договора, т.е. че има задължение. Липсват наведени от нея твърдения кои права на длъжника С. претендира като свои. Отделно вземанията, които твърди че има спрямо банката и спрямо ответника С. не са идентични като предмет на тези по иска по чл.422 ГПК – касаят обезщетения за имуществени и неимуществени вреди , а не вземания въз основа договор за кредит и дадени по него лични обезпечения.

С оглед на което обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното , съдът

 

          О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1194/31.03.2015г. по т.д. № 1776/2014г. на ВОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: