О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 706

 

                                             гр.Варна, 20.11.2018 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                              НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев ч.т.д. №651 по описа на съда  за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на ”ОЗК ЗастрахованеАД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София против определение №3272/25.09.2018 г. по т.д. №519/2018 г. на ОС - Варна, с което е отхвърлена молбата на ОЗК ЗастрахованеАД, със седалище гр.София за изменение в частта за разноските на постановеното определение №2390/06.07.2018г. по търговско дело №519/2018 г. по описа на ВОС и осъждане ищеца С.М.Ф. ***, да заплати на ответника разноски в размер на 1730 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК. 

Твърди се, че с оглед прекратяване на делото и представяне на доказателства за сторените разноски, преди влизане на определението за прекратяване в сила, на ответника се дължи пълният размер на сторените в исковото производство разноски.                                                                 Насрещната страна С.М.Ф. *** е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата като излага, че възнаграждението е уговорено още при подаване на отговора на исковата молба, поради което и доказателствата за заплащането му е следвало да са налице още към него момент.

Частната жалба, с оглед датата на връчване на препис от обжалваното определение е допустима, като е внесена дължимата държавна такса.                          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д №5519/2018 г. по описа на ОС – Варна е  образувано по предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплатщане на сумата от 40000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на ПТП, виновно причинено от застрахования Й* Х* И* по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С влязло в сила определение №2390/06.07.2017г. по търговско дело №519/2018г. по описа на ВОС е прекратено производството на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

С обжалваното определение, съдът е оставил искането за изменение на определението без уважение приемайки, че на присъждане подлежат тези разноски, които вече са съществували към момента на прекратяване на делото.

Спорният въпрос е дали при прекратяване на делото следва да се вземат предвид доказателствата за разноски - извършени и представени след постановяване на прекратителното определение.

Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл. 78, ал.3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно ал.4, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Съпоставени посочените алинеи и с разпоредбата ал.1 на чл. 78 от ГПК, налагат извода, че при направено искане за присъждане на разноски съдът е длъжен да съобрази на първо място колко и какви са реално заплатени от съответната страна разноски като такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат ако е имал такъв, на второ място с какви доказателства и как се установява това плащане и в кой момент е извършено, респективно при направено възражение за прекомерност да се провери налице ли е или не фактическа и правна сложност на спора като основание за редуциране или за увеличаване размера на присъжданите разноски по делото.

В хипотезата на чл.78, ал4 от ГПК, разноски се дължат, независимо от основанието за прекратяване. След като ответникът е получил препис от исковата молба и е извършил разноски, за да подаде отговор, за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски. Без значение е дали е било проведено съдебно заседание по делото. Достатъчно условие е разходите да са извършени след получаване на преписа от исковата молба и преди уведомяването на ответника за прекратяване на производството. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на Върховния касационен съд, съдържаща се в множество актове на ВКС /Определение 745/19.11.2015 г. по ч.гр.д. 5032/2015 г., IV ГО, ВКС; Определение 74/23.02.2015 г. по ч.гр.д. 6/2015 г., I ГО, ВКС; Определение 289/12.05.2011 г. по ч.гр.д. 255/2011 г., IV ГО, ВКС; Определение 410/12.06.2012 г. по ч.гр.д. 366/2012 г., III ГО, ВКС и др./.

В случая жалбоподателят, в качеството на ответник е бил уведомен за определението за прекратяване на 10.07.2018 г., а плащането на адвокатското възнаграждение е извършено на 11.07.2018 г.

Доколкото разноските са извършени след уведомяването на ответника за прекратяване на производството, не са налице предпоставките по чл.78, ал.4 от ГПК и искането за възлагането им в тежест на ищеца е неоснователно.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на определение №2390/06.07.2018 г. по търговско дело №519/2018 г. по описа на ВОС в частта му за разноските е законосъобразно, поради което    частната жалба на ”ОЗК Застраховане” АД, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ”ОЗК ЗастрахованеАД, ЕИК 121265177, със седалище гр.София против определение №3272/25.09.2018 г. по т.д. №519/2018 г. на ОС - Варна, с което е отхвърлена молбата на ОЗК ЗастрахованеАД, със седалище гр.София, за изменение в частта за разноските на постановеното определение №2390/06.07.2018г. по търговско дело №519/2018 г. по описа на ВОС и осъждане ищеца С.М.Ф. ***, да заплати на ответника разноски в размер на 1730 лв., адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.4 от ГПК. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: