Р Е Ш Е Н И Е

 

47

 

Гр.Варна, 23.02. 2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти състав в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 652 по описа на ВАпС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Б Д ЕАД гр.София обжалва решение № 731/10.07.2014 г., постановено по т.д.№ 1919/13 год. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, за да се приеме за установено по отношение на ответниците В.К.П. и К.Т.П., че дължат на Банката в условията на солидарност сумите: 193 570.23 лв. – главница по договор за кредит от 17.05.2006 г., 19 276.36 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 20.10.2011 г. до 08.10.2012 г., 155 лв. – неплатена заемна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д.№ 14406/2012 г. на ВРС – ХХVІ състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 7797/10.10.2012 г.

В жалбата се излагат доводи за неправилно приложение от съда на материалния закон във връзка с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС – ОСГТК, като се моли да бъде прието, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила в хода на процеса – след получаване на исковата молба от ответниците, което обуславя неоснователност само на установителния иск относно санкциониращата лихва. По изложените съображения се моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът по чл.422 ГПК да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемите страни К. и В. П чрез процесуалния си представител оспорват основателността на въззивната жалба и молят решението в обжалваните части да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Съставът на Варненския апелативен съд, за да се произнесе по предмета на въззивното производство, съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирано лице, редовна е и е допустима и подлежи на разглеждане по същество, съобразно оплакванията в нея.

В исковата молба се излага, че Б Д ЕАД е сключила на 17.05.2006 г. договор за жилищен кредит с К Н Н и О А Н, като предоставеният кредит е бил в размер 200 000 лв. със срок за издължаване – 300 месеца. На 12.04.2012 г. с ответниците В. Костантинов П. и К.Т.П. е сключен договор за заместване на длъжник от трето лице, с което старите длъжници по договора за кредит са заместени от новите. Т.к. последните са преустановили плащането на дължимите месечни вноски за повече от 90 дни и на основание чл.20.2 от Общите условия към договора за кредит, банката е превърнала кредита в предсрочно изискуем и е пристъпила към събирането му по реда на заповедното производство.

Поради това, че ответниците своевременно са подали възражения по чл.414 ГПК се предявява иск за установяване съществуването на следните изискуеми вземания: 193 570.23 лв. – главница, 19 276.36 – неплатена редовна лихва за периода 20.10.2011 г. – 08.10.2012 г., 11 851.51 – санкционираща лихва за периода 28.02.2012 г. – 08.10.2012 г. и 155 лв. – неплатена заемна такса /такса изискуемост плюс такса управление/, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК № 7797/10.10.2012 г. по ч.гр.д.№ 14406/12 г. на ВРС. От предмета на настоящото въззивно производство е изключена само сумата 11 851.51 – наказателна лихва за периода от 28.02.2012 г. до 08.10.2012 г.

Съдът служебно констатира наличието на общите и специални предпоставки за допустимост на исковото производство по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК.

По основателността на иска, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, съставът приема следното:

Не се оспорва сключването на договор за жилищен кредит от 17.05.2006 г. за сумата 200 000 лв. между Б Д ЕАД и кредитополучателите Кирил и Олга Неделчеви, както и на договор за заместване в дълг по реда на чл.102 ЗЗД от 12.04.2012 г., при което първоначалните длъжници се освобождават от задължението си по договора на кредит, а тяхното място се заема от новите – ответниците К. и В. П. В настоящото производство не се спори по факта, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 14406/2012 г. по описа на ВРС, ХХVІ състав – 08.10.2012 г., длъжниците не са били уведомени за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита /обстоятелството е установено с решението на ВОС и против него няма оплаквания във въззивната жалба, а липсата на предсрочна изискуемост на кредита е заявена в отговора на исковата молба/.

 По този въпрос с ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното задължително по прилагане на закона разрешение: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. 2. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

В сходен казус е постановено и решение по реда на чл.290 ГПК № 139/05.11.2014 г. по т.д.№ 57/2012 г. на ВКС, І т.о., представляващо задължителна съдебна практика.

На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е даден следният отговор: Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.418 вр. чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ, не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията /вноските и други акцесорни такива/ с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, които са включени в представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката. За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита, обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, вкл. съединен с иска по чл.422 ГПК, или да инициира ново заповедно производство.

Освен това, решението е постановено при тълкуване на същата клауза от общите условия – т.20.2 с абсолютно идентично съдържание, както посочената в исковата молба, на която банката се позовава за настъпване на предсрочната изискуемост, а именно: „При допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата му за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет) процентни пункта”. С оглед горното, спорът изисква да бъде разрешен по същия начин.

От назначената в първоинстанционното производство ССЕ се установява, че ответниците не са правили никакви погасителни вноски съобразно погасителния план към първоначалния договор за кредит. Последното извършено плащане на задължения по договора датира от 18.11.2011 г. Друг погасителен план не е съставян между страните, а в чл.2.2 и чл.5 от договора за заместване в дълг е уговорено погасяването да става чрез равни месечни вноски по реда и при условията на договора за кредит от 17.05.2006 г. Впрочем ответниците също не твърдят, че са правили плащания по договора, а само, че първоначалните длъжници са изплатили главница в по-голям размер, което не се установява от събраните по делото доказателства по делото. От допълнителната ССЕ, назначена в настоящото производство, е видно, че до 08.10.2012 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са просрочени десет погасителни вноски /от № 67 до № 76/, на стойност 3 249.13 лв. – главница и 13 766.77 лв. – договорна лихва /съдът изключва от общата сума 14 584.93 лв. сумата от 818.16 лв. за периода от 20.09.2012 г. до 07.10.2012 г., т.к. тя представлява част от вноска с ненастъпил падеж/. Вноските са включени в предмета на представеното по ч.гр.д.№ 14406/2012 г. на ВРС извлечение от счетоводните книги на банката. Вещото лице е изчислило и размер на санкционираща лихва, но както се посочи по-горе, тя е не е включена в предмета на спора и спрямо нея първоинстанционното решение е влязло в сила.

Възраженията на ответниците извън тези, свързани с предсрочната изискуемост /които не подлежат на разглеждане, предвид констатацията, че предсрочната изискуемост не е настъпила към релевантния за спора по чл.422 ал.1 ГПК момент/, се преценяват като неоснователни.

Договорът за заместване в дълг е сключен с нотариална заверка на подписите на страните, при което е проверена представителната власт на пълномощниците на банката. Налице е материална доказателствена сила относно наличието на това обстоятелство, която не е опровергана. По делото е установено усвояването на кредита, отпуснат по договора от 17.05.2006 г. Т.е. банката е изпълнила задълженията си по сключения договор, което означава, че евентуалните пороци, касаещи липсата на представителна власт от нейна страна, са санирани /потвърдени/. Изпълнено е и условието в договора за заместване в дълг от 12.04.2012 г.,  визирано в чл.16, предл. последно, относно влизането му в сила, а именно - вписване на договора с нотариална заверка на подписите в СВ към ипотеката, учредена от първоначалните длъжници. Задължението за договорна лихва е изчислено от вещото лице в допълнителната ССЕ въз основа на индивидуално уговорения между страните лихвен процент, съгласно подписаните от кредитополучателите Условия за ползване на преференциален лихвен процент по жилищен кредит „ДСК уют”. С оглед горното съдът намира, че договорите са валидни и са породили целеното с тях правно действие, а възраженията за унищожаемост на договора от 12.04.2012 г., като сключен при опорочаване на волята на ответниците поради грешка и измама, не са доказани.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че предявеният иск е доказан и основателен за сумите, дължими за изискуеми и просрочени погасителни вноски от №№ 67 до 76 в погасителния план, възлизащи на 3 249.13 лв. – главница и 13 766.77 лв. – договорна лихва, като до този размер вземането на банката, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува.

Тези изводи налагат обжалваното решение да бъде частично отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени в посочения по-горе размер, а в останалата обжалвана част – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На въззиваемите страни не се дължат разноски, т.к. те не са направили такива. Не се дължи и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител по реда на чл.38 ал.2 ЗА, доколкото липсва договор за защита и съдействие с клауза за оказване на безплатна адвокатска помощ, сключен в някоя от хипотезите на чл.38 ал.1 ЗА.

На въззивника се дължат разноски съобразно уважената част от иска, като в тази връзка следва да се посочи следното: Съобразно ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.12, изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако е било подадено възражение по чл.414 ал.1 ГПК и е образувано исково производство. Съдът при разрешаване на спора по чл.422 ГПК следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по присъждането на дължимите за заповедното производство разноски, но само ако то е било поискано своевременно. Видно от заявлението по ч.гр.д.№ 14406/2012 г. на ВРС и материалите по делото, подобно искане липсва, поради което разноски за заповедното производство не се присъждат. По правилото на чл.78 ал.1 ГПК в полза на банката следва да се присъдят сумите 563 лв. – съдебно-деловодни разноски /вкл. юрисконсултско възнаграждение/ за първата инстанция и 521.80 лв. – за въззивната, или общо – 1 084.80 лв.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 731/10.07.2014 г., постановено по т.д.№ 1919/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК, за да се приеме за установено по отношение на В.К.П. и К.Т.П., че дължат солидарно на Б Д ЕАД гр.София сумите: 3 249.13 лв. – главница по договор за кредит от 17.05.2006 г. и 13 766.77 лв. – неплатена редовна лихва за периода: 20.10.11 г. - 08.10.12 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 ГПК в отношенията между Б Д ЕАД гр.София от една страна и В.К.П. и К.Т.П. *** – от друга, че в полза на банката съществува изискуемо парично вземане за следните суми: 3 249.13 лв. – главница по договор за кредит от 17.05.2006 г. /във вр. с договор за заместване в дълг от 12.04.2012 г./, и 13 766.77 лв. – неплатена договорна лихва, дължимо за периода: 20.10.11 г. - 08.10.12 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2012 г. до окончателното й изплащане, при условията на пасивна солидарна отговорност, което вземане е част от предмета на издадената по ч.гр.д.№ 14406/2012 г. на ВРС – ХХVІ-ти състав Заповед № 7797 от 10.10.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 731/10.07.2014 г., постановено по т.д.№ 1919/2013 год. по описа на Варненския окръжен съд в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА В.К.П. с ЕГН ********** и К.Т.П. с ЕГН **********, двамата от гр. Варна, да заплатят на Б Д ЕАД гр. София с ЕИК 121830616 сумата 1 084.80 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: