Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

58./гр. Варна,  16.03.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

       ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№ 652 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „Плумер” ЕООД, със седалище гр.София срещу решение №10/09.05.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която е отхвърлен предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за горницата над 5014 лв. до предявения размер от 12 040 лева, претендирани като парична равностойност на 8 бр. шевни машини, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, за горницата над 7560 лева до предявения размер от 11 200 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на закопчаваща система MSP 92 / 100 с рег. № 809010 – 864 и машина за пух AL – P1T 4011 – 11, заедно с уред за пълнене на малки детайли  D.50 – 26 / AL – KIT 5026 /P1, през периода 1.10.2013 г. – 30.09.2014 г.                                        В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и доказателствата по делото.                                                               Насрещната страна „Мармарио” ЕООД, ЕИК 116586676, със седалище гр.Разград, не е подала писмен отговор.   

Депозирана е и въззивна жалба от „Мармарио” ЕООД, ЕИК 116586676, със седалище гр.Разград срещу решението в частта, с която е осъдено на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД да заплати на „Плумер” ЕООД сумата от 5014 лева, представляваща парична равностойност на шест броя машини, ведно със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която на осн. чл.59 от ЗЗД е осъдено да заплати на „Плумер” ЕООД, сумата от 7560 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на вещи собственост на ищеца.                                                   Във въззивната жалба се сочат пороци при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и необосновани изводи. Направено е искане за приемане като доказателство на копие от решение по т.д.2632/2014 г. по описа на СГС.     Постъпил е писмен отговор „Плумер” ЕООД, с който въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата.                  

Постъпили са и частни жалби от „Мармарио” ЕООД, със седалище гр.Разград и „Плумер” ЕООД, със седалище гр.София срещу определение №733/21.07.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград, с което са оставени без уважение молбите на страните за изменение на решението в частта за разноските.                        

За да се произнесе, съдът съобрази следното:                                          Пред ОС – Разград са предявени искове от „Плумер” ЕООД, със седалище  гр.София срещу „Мармарио” ЕООД, със седалище с.Свещари, общ. Исперих, за въщане на предоставени в заем за послужване вещи, а именно един брой закопчаваща система и един брой машина за пух, заедно с уред за пълнене на малки детайли, на основание чл.249 ЗЗД; за предаване владението на 14 бр. шевни машини, на основание чл.108 ЗС; за заплащане на обезщетение за ползването на 14 бр. шевни машини без основание за периода 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г., в размер на 11 200 лева, на основание чл.59 ЗЗД; за заплащане на обезщетение за вреди в резултат от неизпълнене на задължението за връщане на един брой машина за пух, заедно с уред за пълнене на малки детайли в размер на 975 лв., представляваща заплатен от ищеца наем за периода 2014 г. – 2015 г., съгласно сключен договор за отдаване на движимо имущество под наем. Претендира се и законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.

В условията на евентуалност, в случай че се установи погиването на  машините, ищецът претендира заплащане на тяхната равностойност в размер на 31 040.10 лева за  предоставените в заем за послужване вещи – един брой закопчаваща система MSP 92 / 100 с рег. № 809010 – 864 и един брой машина за пух AL – P1T 4011 – 11, заедно с уред за пълнене на малки детайли  D.50 – 26 / AL – KIT 5026 /P1, както и заплащане на равностойността на 14 бр. шевни машини, в общ размер на 12 040 лева.

Ищецът излага, че в периода 2010 г. – 2012 г. е бил в договорни отношения с ответното дружество по възлагане на изработка на облекла, във връзка с които е предоставил на изпълнителя „Мармарио” ЕООД, горепосочените машини, първите две от които са били собственост на  „Индъстрис”АД – дружество регистрирано в Италия, а останалите са били негова собственост. Твърди, че през 2013 г., страните не подновили договорите за изработка, като на 02.01.2013 г., ищецът сключил договор с „Джус Техно-контрол” ЕООД, с предмет извършване на контрол за качество на облекла по заявка на възложителя, за сезон есен/зима 2013 г., по силата на който „Плумер” ЕООД предал на „Джус Техно-контрол” ЕООД описаните по-горе петнадесет машини, а с анекс № 6 – и шевна машина RIMOLDI, сериен № 8340696 със срок за връщането им 30.09.2013 г. излага, че на 18.03.2013 г. „Джус Техно-контрол”ЕООД сключил договор за изработка с „Мармарио”ЕООД, по силата на който „Мармарио”ЕООД поел задължение да извърши шивашки услуги за сезона есен/зима 2013 г. В раздел ІV т.3, възложителят „Джус Техно-контрол” ЕООД се задължил да предостави на изпълнителя „Мармарио”ЕООД шевни машини, необходими за изпълнение на договорените поръчки. Твърди, че процесните машини били предадени от „Джус Техно-Контрол” ЕООД, но не били върнати въпреки изтичане срока на договора и изпратената покана.

            Ответникът „Мармарио” ЕООД е оспорил предявените искове с твърдение, че е получили всички машини не от ищеца, а от трето лице „Джус Техно-Контрол” ЕООД, по силата на договор за изработка от 18.03.2013 г. и Анекс 1, поради което дължи връщане по силата на възникналото с „Джус Техно-Контрол” ЕООД.  Твърди, че упражнява право на задържане върху машините, тъй като „Джус Техно-Контрол” ЕООД, не му е заплатил част от уговореното в анекс към договора за изработка възнаграждение, в размер на 29 586.53 лева, за което между страните е образувано т.д.2632/2014 г. по описа на СГС. По същите съображения оспорва и останалите предявени искове. С оглед изложеното в исковата молба и представените доказателства, ответното дружество признава иска с правно основание чл.108 от ЗС и изразява готовност за връщане на процесните 14 броя машини.

Третото лице – помагач „Джус Техно-контрол” ЕООД, изразява становище за основателност на исковете.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Жалбите на двете страни са сведени до исковете с правно осноание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за присъждане равностойността на вещите предмет на спора и с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание за периода 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г., поради което в този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил частично исковете с правно основание чл.108 от ЗС, като е осъдил „Мармарио” ЕООД да предаде на „Плумер” ЕООД владението върху осем движими вещи, а именно права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора B7401708, сериен № 280400040;  права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора С7404574, сериен № 280400042; права машина марка DURCOP 211, с № 13103; права машина марка DURCOP 211, с № 15105; права машина марка DURCOP 211, с № 15109; права машина марка NECCHI 885, сериен № 885; права машина марка NECCHI 816, сериен № 816 и илична машина, марка  RIMOLDI, Germany, като е отхвърлил иска за предаване владението върху останалите шест движими вещи.

С оглед отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС, съдът е разгледал и иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, като е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца равностойността на шест броя машини, в общ размер на 5014 лева. Едновременно с това, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за горницата над 5014 лева до предявения размер от 12 040 лв., представляваща равностойността на останалите осем машини, за които искът с правно основание чл.108 от ЗС е бил уважен.

Съдът намира, че решението в частта, с която съдът е отхвърлил претенциите за горницата над 5014 лева до предявения размер от 12 040 лв., представляваща равностойността на осем движими вещи, а именно права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора B7401708, сериен № 280400040;  права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора С7404574, сериен № 280400042; права машина марка DURCOP 211, с № 13103; права машина марка DURCOP 211, с № 15105; права машина марка DURCOP 211, с № 15109; права машина марка NECCHI 885, сериен № 885; права машина марка NECCHI 816, сериен № 816 и илична машина, марка  RIMOLDI, Germany,  следва да бъде обезсилено, тъй като не се е сбъднало условието за разгледане на този иск, с оглед уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС, спрямо горепосочените вещи.

Основният спор между страните по исковете предмет на въззивното производство е дали се дължи заплащане на равностойността на вещите по отношение на които са отхвърлени исковете с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, както и дали се дължи обезщетение за ползване на машините без основание за периода 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че в периода 2010 г. – 2012 г., страните са били договорни отношения по възлагане на изработка на облекла, във връзка с които „Плумер” ЕООД е предоставило на изпълнителя „Мармарио” ЕООД, горепосочените машини, първите две от които са били собственост на  „Индъстрис ”АД – дружество регистрирано в Италия, а останалите са били негова собственост. Установява се, че на 02.01.2013 г., „Плумер” ЕООД е сключил договор с „Джус Техно-контрол” ЕООД, с предмет извършване на контрол за качество на облекла по заявка на възложителя, за сезон есен/зима 2013 г., по силата на който „Плумер” ЕООД предал на „Джус Техно-контрол” ЕООД описаните по-горе петнадесет машини, а с анекс № 6 – и шевна машина RIMOLDI, сериен № 8340696 със срок за връщането им 30.09.2013 г.

Няма спор, че на 18.03.2013 г., „Джус Техно-контрол”ЕООД е сключил договор за изработка с „Мармарио” ЕООД, по силата на който „Мармарио” ЕООД поел задължение да извърши шивашки услуги за сезона есен/зима 2013 г. В раздел ІV т.3, възложителят „Джус Техно-контрол” ЕООД се задължил да предостави на изпълнителя „Мармарио”ЕООД шевни машини, необходими за изпълнение на договорените поръчки. От представените анекси към договора се установява, че всички процесни машини са били предадени от „Джус Техно-Контрол” ЕООД на „Мармарио” ЕООД.

Във връзка с възражението за задържане направено от „Мармарио” ЕООД, от представеното решение от 13.01.2016 г., постановено по т.д.2632/2014 г. по описа на СГС се установява, че във връзка с изпълнението на договора от 18.03.2013 г., между „Джус Техно-контрол” ЕООД и „Мармарио” ЕООД е възникнал спор относно заплащане на уговорено възнаграждение. От съдържанието на решението е видно, че „Джус Техно-Контрол” ЕООД е осъдено да заплати на „Мармарио” ЕООД, сумата от 29 586.53 лева, представляваща остатък от възнаграждение по  договор за изработка от 18.03.2013 г.

По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че до „Мармарио” ЕООД е достигнало изявление от страна на „Джус Техно-Контрол” ЕООД или „Плумер” ЕООД, за връщане на процесните машини.

I По иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД:

За да уважи иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД, съдът е приел, че макар да е признал факта, че държи процесните машини, след като не ги е върнал до приключване на устните състезания, ответникът дължи заплащане на равностойността им.

Съобразно разпоредбара на чл.57, ал.2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока.

Първата предпоставка за уважаване на иска по чл.57, ал.2 от ЗЗД е погиване или отчуждаване на вещта след поканата, да бъде върната. Съдът намира, че по делото не са налице доказателства, от които може да се направи извод, че процесните шевни машини са погинали или отчуждени от ответника.

Напротив, още с отговора на исковата молба, ответното дружество е признало изцяло иска по чл.108 от ЗС, признало е факта, че машините се намират в негово държане, по силата на договора с третото лице помагач и е заявило готовност да ги върне. При това поведение на ответника, съдът е следвало да уважи изцяло иска по чл.108 от ЗС, вместо да присъжда равностойността на вещите. Доколкото обаче срещу отхвърлителната част на претенцията не е постъпила въззивна жалба, съдът не може да разглежда този въпрос.

Обстоятелството, че машините не са намерени от съдебния изпълнител при извършения в цеха на ответника опис или че машините не са върнати до приключване на устните състезания, не означава, че същите са погинали или отчуждени.

Гореизложеното обоснова извода на съда, че решението в частта, с която „Мармарио” ЕООД е осъдено на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД да заплати на „Плумер” ЕООД сумата от 5014 лева, представляваща парична равностойност на шест броя машини, ведно със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

II По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:

С разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.

Предмет на доказване при тази квалификация на иска, е безспорно факта, че ищецът е собственик на вещите, че ответникът ги ползва фактически без наличие на правно основание за това и размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на вещите, т.е. наемната цена на такъв тип вещи.

По отношение претенцията за заплащане на обезщетение за ползване без основание на закопчаващата система и машината за пух с уред за пълнене на малки детайли, не е налице още първата предпоставка за уважаване на иска, доколкото в исковата молба, ищецът сам е посочил,  че тези машини не са негова собственост, а собственост на трето лице - „Индъстрис”АД.

Ето защо съдът намира, че в тази част, с която съдът е отхвърлил исковете за горницата над 7560 лева до предявения размер от 11 200 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на закопчаваща система MSP 92 / 100 с рег. № 809010 – 864 и машина за пух AL – P1T 4011 – 11, заедно с уред за пълнене на малки детайли  D.50 – 26 / AL – KIT 5026 /P1, през периода 1.10.2013 г. – 30.09.2014 г., решението следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че и по отношение на останалите машини, не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД, тъй като макар същите да са собственост на „Плумер” ЕООД, то ответното дружество през периода, за който се претендира заплащане на обезщетение ги е държало на правно основание, а именно договора за изработка от 18.03.2013 г. Четиринадесетте броя машини са били получени от „Мармарио”ЕООД, по силата на договора му третото лице помагач „Джус Техно-контрол” ЕООД, поради което при прекратяването му, за което не са налице доказателства, ответното дружество дължи връщането им на своя съдоговорител - „Джус Техно-контрол” ЕООД.

В случая, следва да бъде отчетено и направеното от „Мармарио” ЕООД, възражение за задържане по чл.90 от ЗЗД, което предвид представените доказателства за наличието на висящо съдебно производство с „Джус Техно-контрол” ЕООД, също му дава основание да упражнява фактичаска власт върху вещите до приключване на спора и евентуалното заплащане на възнаграждение по договора за изработка.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението в частта, с която „Мармарио” ЕООД е осъдено на осн. чл.59 от ЗЗД да заплати на „Плумер” ЕООД, сумата от 7560 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на вещи собственост на ищеца, следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат отхвърлени.

Обстоятелството, че ответното дружество е признало иска с правно основание чл.108 от ЗС, като не е дало повод за завеждането му и предвид изхода от обжалването, налага отмяна на решението и в частта за разноските, както и отмяна на определение №733/21.07.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която е оставена без уважение молбата на „Мармарио” ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.            

Доколкото всички искове на ищеца с изключение на този по чл.108 от ЗС са неоснователни, а за завеждането на иска по чл.108 от ЗС, ответникът не е дал повод и го е признал още в отговора, в полза на ищеца „Плумер” ЕООД, не се следва присъждане на разноски по делото.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направените искания, придружени със списъци по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане, в полза на „Мармарио” ЕООД, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по отхвърлените искове, в размер на 4627 лева, както и направените във въззивното производство разноски, в размер на 2166.48 лева.

 Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №10/09.05.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която е отхвърлен предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за горницата над 5014 лв. до предявения размер от 12 040 лева, претендирани като парична равностойност на 8 бр. шевни машини, като недопустимо.

ОТМЕНЯ решение №10/09.05.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград в частта, с която „Мармарио” ЕООД е осъдено на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД да заплати на „Плумер” ЕООД, сумата от 5014 лева, представляваща парична равностойност на шест броя машини, ведно със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане, в частта, с която „Мармарио” ЕООД е осъдено на осн. чл.59 от ЗЗД да заплати на „Плумер” ЕООД, сумата от 7560 лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на 14 бр. шевни машини, собственост на „Плумер” ЕООД, 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г., както и в частта за разноските, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Плумер” ЕООД, ЕИК 201055464, със седалище гр.София и адрес на управление ж.к. „Гео Милев”, ул.“Голаш“ № 24, вх. Б, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Джузепе Зарконе срещу „Мармарио” ЕООД, ЕИК 116586676, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Драма” №15, представлявано от управителя Йосиф Петров, искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 5014 лева, претендирана като парична равностойност на шест броя машини, а именно права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора В7401457, сериен № 280400014; права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора С74004445, сериен № 280400035; права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора С7404429, сериен № 280400032; права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора С7404328, сериен № 280400009; права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора А7406742, сериен № 280400054 и права машина автомат, марка STANDART TYPICAL – модел GC 6 – 1D3E, номер на мотора А7406842, сериен № 280400037, ведно със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане, както и иска с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 7560 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на 14 бр. шевни машини, собственост на „Плумер” ЕООД, за периода 01.10.2013 г. – 30.09.2014 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №10/09.05.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград в частта, с която са отхвърлени  исковете за горницата над 7560 лева до предявения размер от 11 200 лева, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване във връзка с ползването на закопчаваща система MSP 92 / 100 с рег. № 809010 – 864 и машина за пух AL – P1T 4011 – 11, заедно с уред за пълнене на малки детайли  D.50 – 26 / AL – KIT 5026 /P1, през периода 1.10.2013 г. – 30.09.2014 г.

ОТМЕНЯ определение №733/21.07.2016 г., постановено по т.д. № 56/2014 г. по описа на ОС – Разград, в частта с която е оставена без уважение молбата на „Мармарио” ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Плумер” ЕООД, ЕИК 201055464, със седалище гр.София и адрес на управление ж.к. „Гео Милев”, ул.“Голаш“ № 24, вх. Б, ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Джузепе Зарконе ДА ЗАПЛАТИ на „Мармарио” ЕООД, ЕИК 116586676, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Драма” №15, представлявано от управителя Йосиф Петров, направените в първоинстанционното производтсво разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение по отхвърлените искове, в размер на 4627 (четири хиляди, шестстотин двадесет и седем) лева, както и направените във въззивното производство разноски, в размер на 2166.48 (две хиляди сто шестдесет и шест) лева, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: