Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

37/17.02. 2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и седми януари                                            Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                                                                              Ж.Димитрова

при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 654   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, р.Възраждане, пл.”Св.Неделя” № 7, представлявано от изп.директори Л К Х и А К против решение № 74/15.07.2015г. на Силистренския окръжен съд, постановено по    т.д. № 307/2013г., с допусната поправка на ЯФГ с решение  от 03.11.2015г., в частта, с която са отхвърлени предявените от Банката искове с правно основание чл.422 ГПК срещу Т.Й.М. и Р.К.К. за установяване съществуването на парично вземане по договор за банков кредит от 04.04.2008г., предмет на издадена ЗНИ по чл.417 ГПК за разликата над сумата от 1 470,85лв до сумата 45 876,87лв – главница по кредита и за сумите от 2 424, 99лв, 32,25лв и 0,11лв – договорен лихвен процент и такса за управление и просрочени компоненти. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и постановяването му при съществени нарушения на материалния закони и процесуалните права, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения иск и признае съществуването на вземането на Банката по отношение на ответниците Т. Й М. – кредитополучател и Р.К.К. – солидарен длъжник относно претендираните с исковата молба суми.

          Въззиваемата страна счита жалбата за  неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

          „Уникредит Булбанк” АД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците Т.Й.М. и Р.К.К.  й дължат следните суми :  -  45 876,87 лв - главница Договор за банков кредит № TR71646009/04.04.2008г. , ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. върху главницата до изплащане на задължението; 2 912,80 лв.  - лихва върху просрочена главница за периода от 05.04.2012 г. до 28.04.2013 г.; 2 424,99 лв. - договорен лихвен процент за периода от 05.04.2012 г. до 28.04.2013 г.; 2 446,77 лв.  - наказателна лихва за периода от 05.04.2012 г. до 28.04.2013 г; 32,25 лв. - периодична такса за управление; 0,11 лева  - периодична такса за просрочени компоненти, както и сумата 2 258,20 лв. - направени разноски в заповедното производство, за които е издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело № 753 по описа за 2013 г. на Районен съд -Силистра. Претендират се  разноски и за исковото производство.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните по спора е възникнала валидна облигационна връзка, с правопораждащ ЮФ – сключеният между тях  Договор за банков кредит № TR71646009/04.04.2008г., , по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя Т.М. кредит в размер 50 000 лв. със срок за издължаване – до 05.04.2028г., при уговорени лихви и неустойки. Задълженията по договора са поети солидарно от втория ответник – солидарния длъжник Р.К.. От представените писмени доказателства и заключенията на няколкото ССчЕ се установява, че средствата по ДБК са постъпили по банковата сметка на Т.М. на 09.04.2008г. Сборът от всички погасени от кредитополучателя суми се равнява на 23 727,57лв, от които – 4 123,13лв главници, 18 102,31лв – лихви / редовни, за просрочена главница и наказателна лихва/ и  1 477,96лв – такси и разноски. Последното погашение е с дата 12.03.2012г. Към падежна дата 05.04.2012г. е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение и до дата 29.04.2013г. – подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК няма извършени други плащания, като забавата е с 13 падежни вноски.

Поради преустановяване обслужването на кредита, на 29.04.2013г. Банката е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. На 30.04.2013г.  по ч.гр.д. № 753/2013г. на РС Силистра е издадена заповед за НИ и разпореждане за издаване на изпълнителен лист / от 09.05.2013г./ срещу кредитополучателя и солидарния длъжник, въз основа на който изп.лист е образувано изп.дело № 1186/2013г. по описа на ЧСИ Георги Георгиев, с рег. № 767 на КЧСИ.

Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е настъпила ли е предсрочната изискуемост на процесния договор за банков кредит в контекста на разясненията, дадени в т.18 на  ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. ОСГТК, съгласно които  при предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Подаденото заявление не може да се приеме като такова уведомление на длъжника, поради факта, че то не му се връчва. Т.е. – елемент от ФС на настъпилата предсрочна изискуемост на ДБК е волеизявлението на Банкатаза настъпилата предсрочна изискуемост на кредита  да е достигнало до длъжника.

В тази насока Банката сочи като доказателства две покани за доброволно изпълнение, съдържащи волеизявлението й за настъпване на предсрочната изискуемост, адресирани до кредитополучателя Т. Й М. – л.23-24, и до солидарния длъжник Р.К.К. – л.25-26,с дата 20.11.2012г., т.е. – предхождаща инициирането на заповедното производство. Липсват доказателства обаче тези писма да са достигнали до адресатите си. При това положение и настоящият състав прави извода, че волеизявлението на Банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до длъжниците, респ. вземането на Банката не е станало изискуемо към момента на подаване на заявлението за издаване на ЗНИ.

С оглед най-новата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и следователно – задължителна за настоящата инстанция  - реш. № 115/11.01.2016г. на ВКС по т.д. № 2427/2014г., ІІ т.о. в този случай предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК следва да бъде отхвърлен  като неоснователен. Доколкото обаче настоящата инстанция е обвързана от предметния обхват на сезиралата я въззивна жалба, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция „Уникредит Булбанк” АД се осъжда да заплати на всеки от въззивниците направените от тях разноски за водене не делото във въззивното производство в размер на по 2 000лв за всеки един, съобразно представените доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 74/15.07.2015г. на Силистренския окръжен съд, постановено по          т.д. № 307/2013г., с допусната поправка на ЯФГ с решение  от 03.11.2015г., в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Уникредит Булбанк” АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр.София, р.Възраждане, пл.”Св.Неделя” № 7, представлявано от изп.директори Л К Х и А К да заплати на Т. Й М. с ЕГН **********,*** и на Р.К.К. с ЕГН ********** *** направените от тях разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на по 2 000лв. за всеки един от тях.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :