РЕШЕНИЕ

 

 

Номер   321/25.11. 2013 г.                                град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                       Търговско отделение

На     пети ноември                                                                      Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                ЧЛЕНОВE:  АНЕТА БРАТАНОВА         

                                                             ПЕТЯ ХОРОЗОВА                        

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     655         по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                     

         Производството е образувано по въззивни жалби на „С Д 08” ООД гр. Силистра и на „В-В” ООД /в ликвидация/ гр. Силистра – присъединен по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитор, срещу решение №31/09.08.2013 г. по т.д. №208/2012 г. на Силистренски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата им за откриване на производство по несъстоятелност на „М” ООД гр. Силистра.

         Въззивниците навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение предвид постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон и при необоснованост, поради което молят за неговата отмяна и постановяване на друго от въззивния съд, с което се обяви неплатежоспособността на длъжника „М” ООД с начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2011 г., се открие производство по несъстоятелност на същия длъжник и се допуснат мерките по чл.630 ал.1 т.4 ТЗ. Молят и за присъждане на разноски за въззивното производство.

         Въззиваемата страна „М” ООД оспорва жалбите, счита ги за неоснователни и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

         Жалбите са редовни, подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК от надлежни страни срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

         Разгледани по същество, същите са неоснователни по следните съображения:

Право да подават молба с искане за откриване на производство по несъстоятелност имат кредиторите на длъжника по търговска сделка, съгласно изричната разпоредба на чл.625 ТЗ. Качеството на „кредитор” е част от активната материално-правна легитимация на молителя и следва да бъде задължително установено в процеса. Именно в тази насока е бил концентриран и правният спор пред първата инстанция.

В молбата на „С Д 08” ООД се излага, че дружеството е придобило вземания на „В” ЕООД против „М” ООД по договор за цесия от 10.08.2012 г., както следва: 1. вземане в размер на 146 500 лв., ведно със законната лихва от датата на падежа – 30.06.2009 г., представляващо договорно задължение на „М” ООД за връщане на предоставената му по договореност от „В” ЕООД през 2005 г. временна финансова помощ в същия размер, подновено със споразумение от 30.04.2009 г. и 2. вземане в размер на 183 939 лв., ведно със законната лихва от датата на падежа – 30.06.2009 г., представляващо договорно задължение на „М” ООД за връщане на предоставената му по договореност от „В” ЕООД в периода 2006-2009 г. временна финансова помощ в същия размер, подновено със споразумение от 30.04.2009 г.

В молбата на „В-В” ООД /в ликвидация/ по чл.629 ал.4 ТЗ се твърди, че молителят е кредитор на „М” ООД за вземане в размер на 138 350 лв., ведно със законната лихва от датата на падежа – 30.06.2009 г., представляващо договорно задължение на „М” ООД за връщане на предоставената му по договореност през 2003-2005 г. временна финансова помощ със същия размер, подновено със споразумение от 19.04.2009 г., като лихвата възлиза на 59 107 лв. Отделно молителят има вземане в размер на 13 518.90 лв., представляващо неплатена част от цената по нотариален акт №169, т.VІІ, рег.№3174, дело №291 от 2003 г. на нотариус с рег.№429 на НК – Д. Петрова.

Ответникът по молбите оспорва активната материално-правна легитимация на молителите, като твърди, че както „В” ЕООД, така и „В-В” ООД /в ликвидация/ нямат вземания към него, респ. с договора за цесия в полза на цесионера „С Д 08” ООД са прехвърлени несъществуващи вземания. Сочи, че вземанията в размер на 183 939 лв., 138 350 лв. и 13 518.90 лв. са били предмет на съдебни искови производства, съответно по т.д. №229/2009 г. и по т.д. №257/2009 г. по описа на Силистренски окръжен съд, приключили с отказ от иска от страна на „В” ООД и със съдебна спогодба между него и „В-В” ООД, с която отношенията между страните са уредени изцяло. По отношение на вземането в размер на 146 500 лв. сочи, че същото е погасено посредством постигната извънсъдебна спогодба с участието на всички страни от 10.01.2011 г. с нотариална заверка на подписите. По отношение са споразуменията от 30.04.2009 г. и 19.04.2009 г. твърди, че ако те действително са подписани от Венко Великов като представител на „М” ООД, то това е станало след заличаването на лицето като управител от ТР и с единственото намерение да се навреди на дружеството. Оспорва истинността на споразуменията, както и верността на изложеното в тях, т.к. междуфирмени кредити не са били предоставяни, а РКО към споразуменията не са подписани от представител на „М” ООД. Навежда доводи за нищожност на споразумението от 19.04.2009 г., като подписано от Венко Великов в нарушение на чл.38 ЗЗД и чл.40 ЗЗД. Евентуално прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

След преценка на материалите по делото, въззивният съд установи следното:

Вземането в размер на 183 939 лв. е било предмет на производството по т.д. №229/2009 г. по описа на СОС, като това обстоятелство не е спорно между страните. Делото е приключило с влязло в сила определение от 12.01.2011 г. за неговото прекратяване, поради отказ от иска. Молбата на „В” ЕООД за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК е оставена от ВКС без разглеждане, като просрочена, а друг състав на ВКС е потвърдил първото определение. В определенията на ВКС е коментирано и наличието на надлежна представителна власт на процесуалния представител на ищеца да изрази воля за отказ от иска. В настоящото производство молителят „С Д 08” ООД се опитва да поднови спора относно валидността на волеизявлението на пълномощника по т.д. №229/2009 г. на СОС, като възразява, че отказът от иска е нищожен поради липса на представителна власт, а влизането в сила на определението не може да санира нищожността. Въззивният съд счита възражението за недопустимо, т.к. твърденият порок може да бъде преценен единствено по реда на инстанционния съдебен контрол или посредством извънредните средства за отмяна на прекратителното определение. В противен случай последиците, предвидени в чл.233 ГПК се стабилизират и спорният предмет не може да бъде повторно повдиган за разрешаване пред съда, вкл. инцидентно в рамките на производството по несъстоятелност. Отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, поради неговата неоснователност. Горното мотивира съда да приеме, че липсва вземане на „В” ЕООД против „М” ООД за сумата 183 939 лв., следователно, такова вземане не е преминало по силата на договора за цесия от 10.08.2012 г. в полза на молителя „С Д 08” ООД.

Вземанията на „В-В” ООД /в ликвидация/ са били предмет на производството по т.д. №257/2009 г. по описа на СОС, за което също липсва спор между страните, а и се установява изрично от приложената справка по чл.366 ГПК. Делото е приключило с одобрена от съда с определение от 12.01.2011 г. съдебна спогодба и производството е било прекратено. Неоснователно се твърди от молителя, че спогодбата се отнася до част от спорното право – за вземането от 13 518.90 лв., поради което спорът за останалата част може да бъде предмет на ново исково производство. Както правилно е посочил първоинстанционният съд при тълкуване волята на страните, със съдебната спогодба са уредени окончателно всички отношения, предмет на т.д. №257/2009 г. по описа на СОС, в противен случай производството по неспогодената част би следвало да продължи – нещо, за което ищецът не е изразил воля, напротив, поискал е и му е била възстановена ½ от внесената държавна такса по целия предявен иск. Установеното в нея, че се дължи само вземането в размер на 13 518.90 лв., което ще бъде погасено по описания в спогодбата начин, ведно с изявлението, че страните уреждат окончателно взаимоотношенията помежду си по същото дело и никоя повече не може да предявява каквито и да било претенции спрямо другата страна /във връзка с предявения материално-правен спор/ означава, че страните са се съгласили пред съда, че вземането в останалата част /в размер на 138 350 лв./ не се дължи от ответника, а не че за тази част не е постигната спогодба. Страните са се спогодили, че вместо плащане, ответникът „М” ООД ще прехвърли земеделски земи в полза на лицето М И Г в срок до 31.01.2011 г., като видно от нотариален акт №160, т. І, рег. №983, нот.д. №52 от 24.01.2011 г. на нотариус Р Т с рег. №105 в НК прехвърлителната сделка е осъществена. Съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение – чл.234 ал.3 ГПК, поради което същият спор не може да бъде повторно разрешаван от съда, включително, както се посочи по-горе, по повод подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника, основана на същите вземания. Изводът, който се налага, е, че с оглед така приключилото исково производство по т.д. №257/2009 г. по описа на Силистренски окръжен съд молителят „В-В” ООД /в ликвидация/ няма качеството на кредитор на длъжника за посочените в молбата за присъединяване парични вземания.

Цитираните две дела на Силистренския окръжен съд са приключени по описания начин въз основа на Споразумение от 10.01.2011 г., сключено между „М” ООД, „В-В” ООД /в ликвидация/, „В” ЕООД и физическите лица М И Г и В П В с нотариална заверка на подписите им, извършена на същата дата. Страните са посочили, че настоящото Споразумение се сключва със следните цели: 1. Прекратяване на неприключилите съдебни спорове по т.д. №257/2009 г. и 229/2009 г. по описа на СОС, както и прекратяване на заповедните производства по ч.гр.д. №№1538 и 1445 по описа на СРС за 2009 г., прекратяване на изпълнителните дела, образувани за обезпечаване на вземанията и вдигане на наложените възбрани и запори; 2. Прехвърляне на имущество, собственост на „М” ООД на М И Г с оглед компенсиране приноса при придобиването му от страна на Венко Петров Великов; 3. Разпределение на ангажиментите спрямо трети лица – кредитори на „М” ООД от лицата, подписали настоящото споразумение; и 4. Погасяване на всички възможни претенции към „М” ООД.

В това споразумение страните са уговорили предварително процесуалното си поведение по висящите търговски дела №№257 и 229 по описа на Силистренски окръжен съд за 2009 г. и са процедирали съобразно постигнатата договореност. 

Уговорено е, че за компенсиране на приноса на Венко Великов по негово изрично желание „М” ООД ще прехвърли в посочените с споразумението срокове на М И Г или на посочено от него лице описаните в същото недвижими имоти – земеделски земи срещу заплащане еднократно на сумата 84 000 лв.

Отделно от горното, М Г ще преведе на „М” ООД конкретно описани суми в посочени срокове, всяка от които е за целево погасяване на задължения на „М” ООД към трети лица, а в замяна на получените суми М Г ще придобие още имоти от дружеството, за които ще бъдат сключени предварителни договори.

С оглед постигнатите по-горе договорености, „В-В” ООД /в ликвидация/, „В” ЕООД и Венко Петров Великов са се отказали от всякакви други вземания срещу „М” ООД извън тези по посочените дела и в този смисъл са заявили, че към датата на подписване на споразумението не са налице финансови задължения на „М” ООД спрямо тях, породени от парични отношения, търговски сделки, дружествени дялове и др.

На последно място страните са посочили, че неизпълнението на което и да е задължение по указаната последователност прекратява по-нататъшното действие на споразумението, като извършените до момента действия се запазват, както и са приели безусловно, че споразумението урежда окончателно и завинаги всички парични отношения между тях.

Преценявайки клаузите на споразумението по реда на чл.20 ЗЗД съдът достига до извода, че в него „В-В” ООД /в ликвидация/ и „В” ЕООД са изразили воля за опрощаване на всички задължения на „М” ООД към тях, възникнали към този момент. Осъществена е хипотезата на чл.108 ЗЗД: налице е сключен договор между кредиторите и длъжника, с който първите са се отказали от вземанията си. Това, че вземанията не са конкретно посочени, не опорочава волеизявленията /поради неопределяемост/, доколкото в обхвата им попадат всички съществуващи до момента такива. Изявленията не са направени и под условие – уреждането на отношенията по споразумението в предходните негови клаузи е достатъчната причина за даването им. Не е предвидена хипотеза за оттегляне на изявленията за отказ от вземания. Напротив, предвидено е, че при последващо неизпълнение на поети по споразумението задължения, извършените до този момент действия – каквото е и отказът от вземания - се запазват. Опрощаването настъпва от момента на съвпадащите волеизявления на кредитора и длъжника, откогато задълженията се погасяват. Опрощаването има материално-правно погасително действие, а не представлява отказ от бъдещи процесуални права. С оглед преобразувателния характер на споразумението, с което са уговорени нови права и задължения, неизпълнението по него ще обуслови различни претенции, вкл. за обезщетение на вреди.

С оглед горното съдът намира, че вземането за сумата 146 500 лв. по споразумението от 30.04.2009 г., прехвърлено на „С Д 08” ООД през 2012 г., също не е съществувало към този момент. Т.к. договорът за прехвърляне на вземане не създава самостоятелни права, извън тези, които цедентът притежава, то процесните вземания на „В” ООД не са преминали в патримонуима на „С Д 08” ООД.

По изложените съображения въззивният съд счита, че молителите не се легитимират като кредитори на длъжника по така претендираните търговски сделки на осн. чл.625 ТЗ и молбите им за откриване на производство по несъстоятелност правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции досежно изхода от спора съвпадат, поради което обжалваното решение следва да се потвърди.

На осн. чл.78 ал.2 ГПК на ответника „М” ООД се присъждат сторените от него съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция, доказани по надлежния ред в размер на 500 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №31/09.08.2013 г. по т.д. №208/12 г. на Силистренски окръжен съд.

ОСЪЖДА „С Д 08” ООД гр. Силистра с ЕИК 200207652 и „В-В” ООД /в ликвидация/ гр. Силистра с ЕИК 118021686 да заплатят на „М” ООД гр. Силистра с ЕИК 118547939 на осн. чл.78 ал.2 ГПК сумата 500 лв., разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                     2.