О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

695………./гр.Варна, 22.10.2015  год.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно  заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова ч.гр.д.№  656/2015 год. по описа на ВАпС , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК вр. чл. 286, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от Д.Е.Д.  против разпореждане № 6744 от 22.06.2015 год., постановено по в.гр.д.№ 544/2015 год. по описа на ОС - Варна, с което е върната касационна жалба на страната вх.№ 17707/05.06.2015 год.                                       

В частната жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Поддържа се, че делото има гражданскоправен характер и постановеното решение на въззивната инстанция подлежи на касационен контрол съобразно критериите на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК.

Депозиран е писмен отговор на насрещната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – Варна, в който се поддържат доводи за неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

Компетентността на АС – Варна да се произнесе по спора произтича от новата редакция на чл. 274 ГПК и изрично постановеното Разпореждане № 174/29.09.2015 год. на ВКС по преписка вх.№ 11504/23.09.2015 год.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /редакция ДВ бр.100/2010 год./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Сочената редакция на закона е  приложима към конкретния казус по арг. от разпоредбата на пар.14 ПЗР на ЗИД на ГПК и при съобразяване на датата на постъпване на касационната жалба – 05.06.2015 год. Нормата на чл. 280, ал.2, т.1 ГПК има императивен характер, респ. за приложението й съдът следи служебно.

От значение за преценката по чл.280, ал.2 ГПК дали едно дело е гражданско или търговско са страните и предметът на делото. Предявеният спор има за предмет предявена установителна претенция от Д.Е.Д. срещу „Енерго-Про Продажби” АД  за съдебно установяване  недължимостта на сумата от 7 438, 33 лева, съставляваща начислена корекция на сметка по фактура № 0226909923/31.05.2014 год.  за обект, находящ се в гр.Варна, кк „Чайка – 3” № 470 с абонатен номер 01099110333 за периода 01.03.2014 год. – 29.05.2014 год., на  основание чл. 124, ал.1 ГПК. Ищцата Д. Д. поддържа, че  има качеството на потребител на ел.енергия и е в продажбено правоотношение с насрещната страна с предмет – доставка на ел.енергия като особен вид продажба, подлежаща на регулиране от специалните разпоредби на ЗЕ, ПИККЕ и ОУ на доставчика. Доставката на електрическа енергия се осъществява до вилна сграда, находяща се във вилна зона, която се обитава от двама души за задоволяване на жилищните им нужди /така обективирано в искане № 3046/03.06.2014 год. изявление на страната, л.42 от делото/.

В хода на висящото производство, ищцата е представила доказателства, че считано от 28.07.2003 год. имотът е прехвърлен на търговско дружество – „БРЕЙВ” ЕООД като счита, че не е в облигационни отношения с насрещната страна и не дължи коригираната сума.

Следователно – недължимостта на процесната сума се претендира при твърдения, че ищцата е потребител на ел.енергия за задоволяване на лични нужди, евентуално – при твърдения, че страните не са в облигационни отношения, поради прехвърляне на собствеността в полза на трето за спора юридическо лице.

Сочените твърдения изключват квалифицирането на спора като търговски по смисъла на чл. 365 ГПК.  Дори и между страните да е налице облигационна връзка, същата няма характера на търговска продажба с оглед изричните твърдения, че доставената вещ се използва за лично потребление. С разпоредбата на чл. 318, ал.2 ТЗ законодателят е отрекъл търговският характер на продажби, които се сключват за задоволяване на личните потребности на потребители – физически лица. ТЗ изрично декомерсиализира договорите за продажлба на вещи за лично потребление.   Доколкото отричаното вземане не произтича от търговска сделка, то и делото, образувано по предявения отрицателен установителен иск  не е търговско, а гражданско / по идентичен казус - Определение № 115 от 15.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 33/2012 г., III г. о., ГК/ .

Цената на предявената претенция, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК възлиза на 7 438,33 лева, от което следва, че въззивното решение не е изключено от обхвата на подлежащите на касационен контрол съдебни решения по граждански дела по силата на приложимата редакция на чл.280, ал.2 ГПК.

  ГПК С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  разпореждане № 6744 от 22.06.2015 год., постановено по в.гр.д.№ 544/2015 год. по описа на ОС - Варна, с което е върната касационна жалба вх.№ 17707/05.06.2015 год.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: