Р Е Ш Е Н И Е № 33

 

Гр.Варна, 09.02.2018 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ С.

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ Д.

 

 

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.Д. в.т.д. 656 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-22666/07.08.2017 година от М.С.Т., чрез процесуалния си представител срещу решение No-499/19.07.2017 година, постановено по т.д.1741  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на М.С.Т. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788 за заплащане на сумата за разликата над 80 000 /осемдесет хиляди лева/ до претендираните 120 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца поради смъртта на съпругата му В. Г. Т., поч. на 20.11.2014г. като последица от получени при ПТП на 16.09.2014г. в гр.Варна, травми, когато на кръстовището на бул.Цар Освободител и ул.Иван Драсов била блъсната от л.а.Рено Меган с ДК№ ВХХХХ РН, управляван от водача А.А.И., изразяващи се в многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост в областта на тазобедрената ямка; счупване на горния клон на дясната срамна кост на таза; счупване на горния край на големия пищял на дясна подбедрица; счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза; счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка ведно със законна лихва върху уважената главница, считано от датата на ПТП на 16.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с претърпените болки и страдания. Не е отчел факта, че в резултат на това събитие се е утежнило здравословното състояние на ищеца, който освен ужаса от преживяното изпитва панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили. Неправилно е приложен материалния закон, което нарушение е довело до несъответствие на присъденото обезщетение с целения резултат.

Неправилни и незаконосъобразни са и изводите на съда относно съпричиняването, тъй като водача на автомобила е забелязал пострадалата и негово задължение е било да предвиди евентуалното настъпване на ПТП и да спре и пропусне пешеходката като се увери, че същата не представлява опасност за движението. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск в пълен размер, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна ЗК „ЛЕВ ИНС” АД не е представила писмен отговор.

Постъпила е и въззивна жалба вх.No-25241/11.09.2017 година от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение No-499/19.07.2017 година, постановено по т.д.1741  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на М.С.Т. сумата за разликата над 40 000 лева до размера от 80 000 /осемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на съпругата му В. Г. Т., поч. на 20.11.2014г. като последица от получени при ПТП на 16.09.2014г. в гр.Варна, травми, когато на кръстовището на бул.Цар Освободител и ул.Иван Драсов била блъсната от л.а.Рено Меган с ДК№ ВХХХХ РН, управляван от водача А.А.И., изразяващи се в многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост в областта на тазобедрената ямка; счупване на горния клон на дясната срамна кост на таза; счупване на горния край на големия пищял на дясна подбедрица; счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза; счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка ведно със законна лихва върху уважената главница, считано от датата на ПТП на 16.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД.

Твърди се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението не е съобразен с претърпените болки и страдания. Неправилни и незаконосъобразни са и изводите на съда относно съпричиняването, тъй като е възприет процент от 20%, а е следвало да се приеме 35%. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявения иск над 40 000 лева, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна М.С.Т. не е представила писмен отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 21.12.2016 година М.С.Т. излага, че с влязла в сила присъда по НОХД 421/2015г. А.А.И. ***, е признат за виновен за причинената по непредпазливост средна телесна повреда, довела до смъртта на В. Т., съпруга на ищеца, като на 16.09.2014г. в гр.Варна на кръстовището на бул.“Цар освободител“ и ул.“Иван Драсов“ в посока Летен театър, при управление на л.а. Рено Меган с ДК №В ХХХХ РН нарушил правилата за движение по пътищата и причинил следните увреждания, а именно: многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост в областта на тазобедрената ямка; счупване на горния клон на дясната срамна кост на таза; счупване на горния край на големия пищял на дясна подбедрица; счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза; счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка, които обуславят в съвкупност трайно затруднение в движенията на крайниците, за периоди от 2 до 12 месеца. Смъртта на съпругата на ищеца е настъпила като пряка причинно -следствена последица от получените при ПТП травматични увреди. Твърди се наличие на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила, с който е причинено ПТП – л.а. Рено Меган с ДК №В ХХХХ РН по застрахователна полица № 22114001888716. Вината на шофьора на л.а. е установена по наказателното производство срещу него. Между ищеца и съпругата му съществувала здрава и силна връзка, привързаност и уважение. В отношенията им винаги е царяло разбирателство, любов и хармония. Починалата В. Г. посвещавала цялото си време и енергия на семейството и съпруга си, като била пример за подражание на роднини, приятели и съседи. Ищецът твърди поради това, че загубил със смъртта на В. Г. най-важния човек в живота си като в резултат от това настъпила огромна празнота. Твърди че всекидневно преживява загубата и като мъката му расте с всеки изминал ден повече От фаталния ден ежедневието се е променило коренно, както и настроението му. Липсата и носи тежест върху нормалния начин на живот. Поради преживяната загуба ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, представляващи морална компенсация за претърпените и продължаващи болка и страдания от смъртта на съпругата, ведно със законната лихва от настъпване на ПТП до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.367 ГПК ответникът застраховател оспорва иска по основание и размер. Твърди съпричиняване на вредносните последици от пострадалата тъй като последната като имала възможност да види и съобрази приближаващия автомобил и да предприеме действия-да спре, да забави или забърза движението си, за да избегне настъпването на ПТП. Независимо, че е пресичала на означено за целта място, същата като пешеходец не е освободена от задължението да съобразява разстоянието на приближаващите МПС. Пострадалата не е положила необходимата грижа за предотвратяване на ПТП като е нарушила разпоредбата на чл.113, ал.2 бр. с ал.1 ЗДвП.  Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на В. Г. и получените при ПТП травми като се твърди, че е настъпила и в резултат на други заболявания на пострадалата, които нямат връзка с претърпяното ПТП. Оспорва се иска и по размер като се твърди, че претендираното обезщетение е силно завишено. Оспорва се иска за законните лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението като се поддържа, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД. Претендира се отхвърляне на иска, евентуално намаляване размера на обезщетението. Претендират се сторените разноски за производството. Възразява се срещу размера на претендираното адв.възнаграждение.

С отговора на исковата молба се прави искане за привличане на деликвента като трето лице помагач на ответника А.А.И., ЕГН ********** *** като водач на л.а. Рено Меган по време на ПТП тъй като застрахованият не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за застрахователното събитие. Това поражда регресно право на застрахователя да претендира лихвите за забава, съответстващи на периода от застрахователното събитие до датата на съобщаването по чл.224 КЗ /отм./

С определение от 18.04.2017г. съдът е конституирал като помагач на ответника деликвента А.А.И., на основание чл.219 ГПК.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение на съда, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложената на л.68 застрахователна полица с рег.№22114001888716 от 17.07.2014г., за л.а.Рено Меган с ДК№ ВХХХХРН, собственост на Ей Ди Ай Груп ООД, с покритие за периода на ПТП, а именно от 17.07.2014г. до 17.07.2015г. се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение, като ПТП-то е настъпило на 16.09.2014 година.

От приложеното НОХД №1175/2015г. на ОС –Варна, присъдата по което е потвърдена с решение по ВНОХД №421/2015г. на АС –Варна се установява, че А.А.И. е признат за виновен, че на 16.09.2014г. на кръстовището на бул.Цар Освободител и ул.Иван Драсов, посока Летния театър на гр.Варна, при управление на л.а.Рено Меган с ДК №ВХХХХРН като нарушил правилата на чл.20, чл.116 от ЗДвП и чл.102 от ППЗДвП, по непредпазливост причинил смъртта на В. Г. Т..

От приложените медицински документи се установява, че при ПТП В. Т. е получила следните увреждания: кръвонасядане в областта на дясната ушна мида, странична дясна мишница, странична повърхност на дясното бедро и дясната подбедрица, в лявата гръдна половина, многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост, счупване на дясна тазобедрена ямка, вкл. в предна част, счупване в основата на дясната седалищна и дясната срамна кост към основата, счупване на шийката на дясната бедрена кост, травматични увреждания в дълбока дясна мускулатура на таза, счупване на дясната подбедрица в горна трета – счупване на големия и малкия пищял на едно ниво, счупване на 4, 5, 6, 10 леви ребра по средна мишнична линия, сгъвно счупване на 11 гръден прешлен; контузия на бели дробове, излив на кръв в лявата плеврална кухина, ограничен левостранен пневмоторакс /навлизане на въздух/, контузия на сърце, счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка. Преценени в своята съвкупност, тези травматични увреди са допринесли за обездвижване на пострадалата като са настъпили в резултат на ПТП. Налице е комбинирана травма, която в своя оздравителен процес се е усложнила с развитие на хипостатична бронхопневмония, развитие на пролежи, възпалителни усложнения свързани със счупването на дясната тазобедрена става, изтъняване на сърдечна стена и разкъсване на дясна сърдечна камера, резултат от контузията на сърцето, сърдечна тампонада – излив на кръв в околосърцевата торбичка. Именно тези усложнения са причинили и смъртта на В. Т. на 20.11.2014г.

Според вещото лице по СМЕ, която съдът цени като обективно и компетентно дадена между описаните травматични увреди, техните усложнения и настъпване на смъртния изход е налице причинно-следствена връзка.

Причина за смъртта е разкъсване на лявата сърдечна камера с излив на значително количество кръв в перикардната торбичка, като усложнение на остро настъпилия миокарден инфаркт. Същия се е развил на основата на основата на установена миокардиосклероза, коронаросклероза, облитериращ вид, контузионни промени в сърдечния мускул, довели в съвкупност до остро настъпила сърдечна недостатъчност и смъртен изход. Облагоприятствуващо значение за развитието на руптурата на миокарда е комбинираната травма на гръден кош, гръбначен стълб, представена от тежката контузия на белите дробове, счупване на 4,5,6 и 10-то леви ребра, 11 – гръден прешлен, която в хода на своята еволюция се е усложнила с развитието на двустранна гнойна хипостатична бронхопневмония, гноен бронхит, гноен плеврит, които в своята съвкупност обуславят дихателна и сърдечно съдова недостатъчност.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че на 16.09.2014 година около 20.00 часа в гр.Варна по бул.“Цар Освободител“  посока към центъра на града А.А.И. управлявайки л.а.“Рено меган“ се движил с разрешена за мястото скорост около 40 км.ч.. Пътното платно е било сухо с две ленти като лявата пътна лента е с широчина 3.5 м., а дясната 3.4м. Когато наближил района на кръстовището с ул.“Иван Драсов“  пешеходецът В. Г. предприела пресичане на пътното платно на булеварда посока отляво надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Когато пешеходката достига до средата на платното и изминава разстояние около 3.5 метра от момента на навлизането на в лявата пътна лента на булеварда, което разстояние е изминато за време в рамките на 3.93 сек, а автомобила  изминал  43.62 метра настъпва удар с предната лява част на автомобила с дясната страна на пресичащия пешеходец. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне удара. Мястото не е било предвидено за пресичане. Пешеходката се е намирала извън опасната зона за спиране, т.е. и двамата са могли да предотвратят удара – и пешеходката, и водачът.

От съвкупната преценка на свидетелските показания, които съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК се установява изключително силната връзка между двамата съпрузи, починалата полагала грижи за съпруга си, след смъртта и той много тъгувал за нея, животът му се променил и не могъл да се примири със загубата и.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и е установено. Налице е и влязла в сила присъда, която има за гражданския съд задължителна сила по въпросите, разрешени с присъдата – относно дееца, деянието, противоправността и вината, поради което и на основание чл.300 ГПК не могат да бъдат пререшавани. Смъртта на пострадалата е в пряка причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. С влязлата в сила присъда водачът е признат за виновен за причиняване на смъртта на пострадалата поради непредпазливост, поради което този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд, а и отделно от това вещото лице е приело наличието на пряка причинно-следствена връзка. 

Гореизложеното обуславя извода, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя, поради което съдът намира искът за доказан по основание.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Не се оспорва от ответника, а и от представеното удостоверение за наследници се установява по несъмнен начин, че ищецът е съпруг на загиналата при описаното пътно-транспортно произшествие.

От свидетелските показания се установява, че е съществувала силна връзка между ищеца и починалата. Смъртта и́ е причинила значителни душевни болки, страдания, притеснения, съответстващи на нейната възраст, семейно положение, начин на живот, начин на настъпване на смъртта на пострадалата в ПТП. Налице е пряка причинно-следствена връзка между претърпените от ищеца неимуществени вреди и процесното ПТП.  Преценката за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно убеждение за всеки отделен случай в зависимост от характера и степента на конкретното субективно увреждане като от съществено значение са възрастта на ищците и на пострадалата, отношенията между тях като близост, привързаност, доверие, наличието и степента на емоционална, икономическа, психическа и др. зависимост на ищеца от пострадалата. Следва да се преценят последиците от загубата с оглед на личния живот на ищците, наличието на други източници на морална опора и подкрепа като собствено семейство, съпруга, деца, близки роднини. Починалата е била опора на семейството, налице са много близки отношения между нея и съпруга и, основани на обич, привързаност, подкрепа и взаимопомощ, а ищецът е понесъл тежко загубата. Съдът намира, че сумата от 120 000 лева би репарирала причинените вреди. Съдът съобразява и разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗР на КЗ, според която след 01.01.2010 г. и към датата на увреждането по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите минималните застрахователни суми за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице са до размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/. 

Гореизложеното обуславя извода, че са доказани претърпени вреди до размера от 120 000 лева.

Наведеното оплакване касае наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

С нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. При обективното съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката дали е налице виновно поведение на пострадалото лице. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането.

Съдът намира, че е налице съпричиняване, което следва да се определи на 25% предвид следните съображения. Ударът е настъпил на пътното платно, като съгласно заключението на САТЕ и печеходецът и водачът са могли да предотвратят сблъсъка. Пресичането на пътното платно е предприето от пешеходеца на място, което не е обозначено с пешеходна пътека, още повече преградено с метален парапет. Нарушаването на правилата за движение от страна на пешеходката също е обусловило вредоносния резултат. Водачът на лекия автомобил не се е движил с неразрешена скорост, поради което пешеходката е предприела пресичането, съобразно заключението на вещото лице /отговор на въпрос 4/ вероятно без да се огледа. Наличието на изградена предпазна метална ограда на мястото на пресичане обуславя извода, че при извършването на пресичането от пешеходката, същата е съзнавала, че нарушава правилата за движение, като същата не е предприела всички необходими действия, за да се увери, че пресичането е безопасно.

Предвид съпричиняването исковете следва да бъдат уважени до размера от 90 000 лева, а отхвърлени за разликата над 90000 лева до предявения размер от 120 000 лева. Следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането, тъй като деликвента се счита в забава от датата на увреждането.

Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде отменено, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 80 000 лева до 90 000 лева, като искът бъде уважен, а в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 90 000 лева до 120 000 лева потвърдено.

ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати 600 лева държавна такса.

Предвид изхода на спора ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати сумата от 3750 лева, разноски за въззивната инстанция и сумата от 417 лева, разноски за първа инстанция, с оглед уважения размер на иска. Решението следва да се потвърди за сумата от 2930 лева, които предвид факта, че определението за изменение на решението не е обжалвано не може да бъде променяна.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която М.С.т. е осъден да заплати сумата за разликата над 100 лева до размера от 133.33 лева, разноски, а предвид изхода на спора разноски на ЗК „Лев инс“ АД за въззивна инстанция не се дължат.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение No-499/19.07.2017 година, постановено по т.д.1741  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на М.С.Т. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788 за заплащане на сумата за разликата над 80 000 /осемдесет хиляди лева/ до претендираните  90 000 лева, както и В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС АД сумата над 100 лева до размера от 133.33 лева, разноски като вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788 ДА ЗАПЛАТИ НА М.С.Т.  сумата за разликата над 80 000 /осемдесет хиляди лева/ до претендираните 90000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца поради смъртта на съпругата му В. Г. Т., поч. на 20.11.2014г. като последица от получени при ПТП на 16.09.2014г. в гр.Варна, травми, когато на кръстовището на бул.Цар Освободител и ул.Иван Драсов била блъсната от л.а.Рено Меган с ДК№ ВХХХХ РН, управляван от водача А.А.И., изразяващи се в многофрагментно счупване на дясна хълбочна кост в областта на тазобедрената ямка; счупване на горния клон на дясната срамна кост на таза; счупване на горния край на големия пищял на дясна подбедрица; счупване на горния клон на лявата срамна кост на таза; счупване на лява раменна кост в областта на хирургичната шийка, ведно със законна лихва върху уважената главница, считано от датата на ПТП на 16.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ вр.чл.45 ЗЗД, ведно със сумата от 4167 лева, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение No-499/19.07.2017 година, постановено по т.д.1741  по описа за 2016 година на Варненски окръжен съд, в останалата част.

ОСЪЖДА  ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788 да заплати  по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 600 лева, представляваща дължима държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: