Р Е Ш Е Н И Е   16

 

14.01.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 656 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „БГ - ГРУП” ООД – гр. Попово, ЕИК 125543133, срещу решение № 63/18.09.2018г., постановено по т. д. № 78/2018г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от въззивника специален установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ срещу „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД – гр. Попово, ЕИК 130101141, за установяване съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност по т. д. № 88/2016г. по описа на ТОС за сумата 24 368.27лв., претендирана като остатък от непогасена главница по посочени в решението фактури, което вземане е било изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Спорните въпроси, към които са относими конкретните оплаквания в жалбата, са относно дължимостта на обезщетение по чл. 86 ЗЗД по процесните фактури и реда за погасяване на еднородни задължения по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Насрещната страна „Лессервиз“ ООД, представлявано по пълномощие от адв. Д. Д., както и синдикът И. С.Т., изразяват становище за неоснователност на жалбата.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Търговищки окръжен съд е бил сезиран със специален положителен установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

Ищецът „БГ - Груп” ООД твърди в исковата молба, че с решение № 12/23.02.2017г., постановено по т. д. № 88/2016г. на ТОС, е открито производство по несъстоятелност на „Лессервиз” ЕООД. Излага се, че в периода 28.02.2012г. – 16.09.2013г., по повод сключени търговски сделки ищецът е издал на ответното дружество 16 бр. фактури на обща стойност 84 874.05 лв., представляващи главница в размер на 60 315.36 лв. и лихва за забава в размер на 24 558.69 лв. Неплатени парични задължения били предявени от „БГ - ГРУП“ ООД в производството по несъстоятелност, на 27.03.2017г., и същите били включени в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в ТР на 10.04.2017 г. Излага се, че против предявените и включени в списъка на приетите от синдика вземания по чл. 685 ТЗ е постъпило възражение, по реда на чл.690 от ТЗ, от длъжника„Лессервиз” ЕООД, чрез адв. Д.Д., основано на твърдения за погасяване чрез плащане на процесните суми. След проведеното производство по чл. 692, ал. 2 ГПК съдът по несъстоятелността е установил частично плащане по претенцията и приетото от синдика вземане срещу длъжника било намалено до сумата 222.26лв. Петитумът на иска е за признаване за установено съществуването на парично задължение на „Лессерзиз“ ЕООД към „БГ- Груп“ ЕООД в размер на 24 558.69 лв., посочено като непогасена главница.

С определение № 203/21.06.2018г. производство по иска е частично прекратено за сумата 190.42 лв., за която вземането на ищеца за непогасена главница по процесните фактури е прието съгласно одобрения списък в производството по несъстоятелността.

Процесуалният представител на „Лессервиз” ЕООД оспорва иска изцяло с твърденията, че дружеството няма непогасени задължения към „ БГ- Груп“ ООД през целия период на техните търговски взаимоотношения. Основателността на претенцията се оспорва и от синдика на „Лессервиз“ООД /в п. н./ - Иво Стоилков Траянов, конституиран в производството съгласно чл. 694, ал. 4 ТЗ.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ТОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива по чл. 694, ал. 1 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно установено, че процесните фактури на обща стойност от 60 315.36 лв. са били издадени в периода от 28.02.2012г. до 16.09.2013г. от „Лессервиз” ЕООД към „ БГ- Груп“ ООД, както и че по тях са извършвани плащания в общ размер на 89 795.97 лв., по хронологичен ред, отразяващ търговските отношения на двете дружества през посочения период. Предвид дадения отговор по вариант 1 на приетата от първоинстанционния съд съдебно – счетоводната експертиза, с тези плащания са погасени всички задължения на ответника към ищеца за главница, както и за законни лихви, като е налице надвнесена сума от 201.15 лв. Непогасени парични задължения, от тези, които са изключени от списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност, и са предмет на възражението по чл. 690 ТЗ, не се установяват от нито едно от събраните доказателства в хода на производството, в това число при направените изчисления в експертизата, по поредността за погасяване на еднородни задължения, който се твърди от ищеца.

Въпреки това въззивникът продължава да твърди, че съществуват и не са погасени главни парични задължения на ответника, тъй като престираното от последния е погасило акцесорно вземане за законна лихва за сумата от 24 558. 69лв., и респ. остава задължение за непогасена главница в същия размер. За да обоснове подобен размер на възникнало акцесорно вземане за законна лихва, какъвто не се установява по делото и при направени изчисления от вещото лице по претендирания в жалбата начин –погасяване на лихва преди главница, във въззивната жалба страната се позовава на нормите на чл. 303а и 309а ТЗ и релевира отново оплакване за нарушение на поредността по чл. 76 ЗЗД.

Предвид периода на процесните търговски отношение между страните- 28.02.2012г. до 16.09.2013г., за по – голяма част от него са неприложими разпоредбите на чл. 303а чл. 309а ТЗ / същите не се прилагат за договори, сключени до 15.03.2013г./. Приложението на тези разпоредби поначало не обосновава, а е в ущърб на тезата на въззивника за по- голям размер на акцесорни вземания/ в размер на исковата сума/ от тези, установени от доказателствата и експертизата. Видно от Таблица 4.1 експертът, изготвил съдебно – счетоводната експертиза, е направил изчисления на дължими обезщетения за забава от датата, следваща деня на издаване на съответната фактура, а посочената в жалбата сравнително нова материално – правна норма на чл. 303 а ТЗ, едновременно с лимитирането на срока на разсрочено плащане при търговски сделки, поставя условия и по – дълъг срок за изпадане в забавата на длъжника, когато не е уговорен срок за плащане.

Не е адекватно на съдържанието на изложените мотиви в обжалваното решение оплакването в жалбата за неправилен правен извод на първоинстанционния съд за недължимост на законна лихва поради липса на покана и поради извършено приемане на плащането. Подобни изводи не са направени, а съдът е възприел изцяло заключението на експертизата и е направил извод, че искът е неоснователен при всеки един от вариантите на поредност за погасяване на главница и законни лихви.

Основното оплакване в жалбата за нарушение на чл. 76 ЗЗД е неоснователно.

Страната предлага неправилно тълкуване и приложение на посочената норма, тъй като не прави разграничение между възнаградителни лихви, които се договарят между страните при заемни, кредитни и др. правоотношения, и законна лихва за забава, начислявана при неизпълнение на парични задължения. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършено плащане, недостатъчно да покрие всички задължения, първо се погасява главницата, доколкото същата представлява най– обременителното задължение, а с остатъка, ако е налице такъв, се погасява законната лихва за забава.

Следователно, предвид безспорно установените факти по делото за общ размер на главните парични задължения на ответното дружество към ищеца за целия период на търговските взаимоотношения между страните, периодите на забава, дати и размери на извършените плащания от ответника за сумата 89 795.97 лв., единственият правен извод, който може да бъде направен, е за липса на непогасени главни парични задължения по процесните фактури. Когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното недостатъчно плащане, с престираното от него не би могло да се погаси акцесорно вземане за законна лихва, ако към момента на плащането съществува непогасено главно задължение, което се явява по- обременителното по смисъла на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, тъй като е лихвоносно.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решение на ТОС следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно – деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1 520.11 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 63/18.09.2018г., постановено по т. д. № 78/2018г. по описа на Търговищки окръжен съд.

ОСЪЖДА „БГ - ГРУП” ООД – гр. Попово, ЕИК 125543133, да заплати на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД – гр. Попово, ЕИК 130101141, сумата 1 520.11 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева и единадесет ст./, представляваща направени съдебно - деловодни разноски за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.