О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№  795                          14.11. 2019 година                         град Варна

 

Апелативен съд – Варна                                 търговско  отделение

на горепосочената дата                                                   година 2019

в закрито заседание в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                                 М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. № 656 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД - гр. Варна, чрез адв. П*, срещу разпореждане № 7597/24.07.2019г., постановено по т. д. № 964/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с което съдът е върнал депозираната от „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД въззивна жалба срещу постановеното ВОС решение № 403/13.05.2019г.

По съображения, изложени в жалбата, частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото във връзка с подадената въззивна жалба.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като мотивите за това са следните:

За да върне въззивната жалба ВОС е съобразил, че в законоустановения срок жалбоподателят не е представил указания му размер на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на постановеното по т.д. № 964/2018г. на ВОС решение.

Въззивната жалба на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД срещу постановеното ВОС решение № 403/13.05.2019г. е била депозирана в срок, но поради констатирани нередовности съдът с разпореждане № 6112/12.06.2019г. е оставил същата без движение. Администриращият съд е дал ясни, изчерпателни и недвусмислени указанията за изправяне нередовностите на въззивната жалба, в т.ч. и за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Съдът е предупредил жалбоподателя за последиците, които ще настъпят в случай на невнасянето на дължимата за въззивно обжалване държавна такса. Съобщението до страната е редовно връчено на 08.07.2019г., поради което срокът по см. на чл. 261, ал. 2 ГПК за привеждане въззивната жалба в съответствие със законовите изисквания е изтекъл на 15.07.2019г. Липсват данни жалбоподателят да е искал продължаване на същия. До 24.07.2019г. – датата на постановяване на обжалваното разпореждане, с което е върната въззивната жалба като нередовна, по делото не се установяват индикации за предприети от жалбоподателя действия в изпълнение дадените указания за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса. Последната е индивидуализирана по размер, като по делото липсват данни за внесена каквато и да било държавна такса, в т.ч.и посочената от жалбоподателя като дължима такава в размер на 1 831 лв. Ето защо, като поради неизпълнение на дадените от съда указания за привеждане в съответствие със законовите изисквания в указания за това срок, въззивната жалба подлежи на връщане на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

За пълнота, с оглед естеството на оплакванията съдържащи се в жалбата, а именно касателно неправилност на определената по делото цена на иска, съдът намира, че въпросът за цената на иска не е повдигната своевременно от жалбоподателя С други думи, като ответник по исковата молба жалбоподателят е имал възможността и е следвало да упражни правото си на възражение срещу определената с определение № 2207/21.06.2018г. на ВОС цена на иска до изтичане на срока по чл.70, ал. 1 ГПК или най-късно в първото провело се по делото открито съдебно заседание за разглеждане на спора, което не е сторено. Цената на иска се стабилизира поначало към момента на неговото предявяване или, по изключение, към момента на изменение на размера му по реда на чл. 214 ГПК, като остава непроменена до приключване на производството във всички възможни инстанции и не може да се преизчислява за нуждите на касационното обжалване /в т. см. мотивите към ТР № 3/2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 8/2012 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС/. Респ. като необжалвано определението на съда за определяне цената на иска се е стабилизирало. От това непосредствено следва изводът, че всички изложени в настоящата жалба възражения касателно цената на иска са преклудирани. Поради това и наведените с настоящата частна жалба оплаквания и сочените възражения са несъотносими и несъставомерни да обосноват твърдяната неправилност на разпореждането, с което съдът е върнал въззивната жалба поради невнасяне на държавна такса за въззивно обжалване в законоустановения за това срок. Ето защо и частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно – да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7597/24.07.2019г., постановено по т. д. № 964/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с което съдът е върнал депозираната от „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД въззивна жалба срещу постановеното от ВОС решение № 403/13.05.2019г.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :