О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 760

 

04.11.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                          НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 657

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД - гр. Варна, ЕИК *, чрез адв. Б* П* от САК, срещу определение № 3001/16.08.2019г., постановено по т. д. № 964/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател, с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело решение № 403/13.05.2019г. чрез намаляване размерите на присъдени в полза на “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД – гр. Варна прекомерно адвокатско възнаграждение и завишена държавна такса.

В частна жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради неясни мотиви относно определяне цената на иска и липса на произнасяне по възражението за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Петитумът на частната жалба е за отмяна на определение, като се постанови друго, с което да се намалят присъдените разноски в полза на “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД.

Насрещната страна „ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *, представлявано по пълномощие от адв. Б.Б. от АК – гр. Кюстендил, представя писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежно упълномощен процесуален представител на легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, становището на другата страна, и като провери данните по делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството по т. д. № 964/2018г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу “ БИЗНЕС ЦЕНТЪР ЕВКСИНОГРАД” ООД – гр. Варна и „ВИВА БИЗНЕС ГРУП” ЕАД, с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба е посочена цена на иска в размер на 1 420 621.38 лв. Въпросът за цената на иска не е подвигната от ответника или служебно от съда до изтичане на срока по чл.70, ал. 1 ГПК – първо съдебно заседание за разглеждане на делото.

С постановеното по спора решение № 403/13.05.2019г. искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е уважен, като е обявена за недействителна по отношение на кредитора “ ТУИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сключена между ответниците възмездна сделка за прехвърляне на дружествени дялове срещу сумата от 1 420 621.38 лв., посочена от ищеца като цена на иска.

Възраженията на частния жалбоподател, обективирани в молбата по чл. 248 ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 30 883.45 лв., с включен ДДС, и недължимост на част от заплатената при образуване на делото държавна такса, формирана по размер съобразно посочената от ищеца цена на иска / 4 % върху 1 420 621.38 лв./, са основани на съображения и доводи за неправилно определена цена на иска. Сочи се, че цената на иска е 91 552.23 лв., тъй като това е размерът на паричното вземане, легитимиращо ищеца като кредитор на прехвърлителя по процесната сделка.

Всички възражения обаче, основани на несвоевременно повдигнатият въпрос за цената на иска, са преклудирани. С приключване на първото по делото заседание въпросът за цената на иска може да се повдига само в случаите на увеличаване или намаляване на искането по смисъла на чл. 214 ГПК и то само по искане на ищеца. Във всички останали процесуални хипотези с края на първото съдебно заседание се преклудира правото на съда и страните да повдигат въпроса и/или да подлагат на обсъждане и/или да изменят размера на така определената цена на иска. В процесуалната неизменимост на стойността на цената на иска се изразява стабилизиращият ефект на първото заседание по отношение на конкретното съдебно производство, изключваща възможността изменението в стойността на имущественото право, независимо от причините за това, да се отрази върху допустимостта и процедурата по неговото разглеждане и разрешаване. Към този момент се стабилизират и всички абсолютно или относително обусловени от цената на иска процесуални права и задължения на съда и страните.

Разбирането за стабилизиращия ефект на цената на иска, който намира проявление във всички фази на процеса, е съдържателно застъпено в ТР № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС.

При цена на иска от 1 420 621.38 лв. заплатената от ищеца държавна такса 56 847.86 лв. е правилно определена / в размер на 4 % от 1 420 621.38 лв./ и съответно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, е присъдена в полза на ищеца съобразно изхода от спора, като част от направени съдебно – деловодни разноски.

Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 2 т. 6 от същата, минималният размер на адвокатското възнаграждение, с ДДС, при цена на иска от 1 420 621.38 лв., възлиза на сумата 30 883.45 лв., която е платена от ищеца и в който размер е ангажирана отговорността за разноски на насрещната страна.

Адвокатско възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1/2004г. за МРАВ не може да бъде квалифицирано като прекомерно.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди, поради което и

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3001/16.08.2019г., постановено по т. д. № 964/2018г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.