Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   62/ 11.03.2019г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     дванадесети февруари                                           Година 2019

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 658   по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от “Атлант” ООД Варна, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. «Св.Св Константин и Елена», х-л «Атлант», представлявано от управителя А. П. А. против решение № 537/10.06.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 144/2013г., в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на “Пазари” ЕАД Варна , ЕИК 148089508, представлявано от М. С. Г. сумата 71 552,88 лева,   представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – търговско място № 536 с площ от 266,05 кв.м, находящо се на пазар ”Централен” гр.Варна след прекратяване на договор за наем на същото търговско място, сключен между страните на 30.05.08 г., дължимо за периода 01.05.10. г. – 31.12.12 г., както и сумата 10 591,24 лева, представляваща незаплатени консумативни разноски – разходи за ел. енергия за периода 20.04.11 г. – 20.12.11 г.,  ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 24.01.13 г. до окончателното им изплащане и направените по делото разноски в размер на 10 255,90 лева. По съображения, подробно изложени във въззивната жалба и поддържани в пледоария по същество, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли предявения срещу него иск. Претендира разноски.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

 

          Предявеният иск е с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД.

Ищецът  “Пазари ЕАД, гр. Варна  претендира от ответника  “Атлант” ООД, гр.Варна заплащане на сумата 74 261,76 лева,  представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – търговско място № 536 с площ от 266,05 кв.м, находящо се на пазар ”Централен” гр.Варна след прекратяване на договор за наем от 30.05.08 г. за същото търговско място, дължимо за периода 01.05.10. г. – 31.12.12 г., както и на сумата 10 591,24 лева, представляваща незаплатени консумативни разноски – разходи за ел. енергия за периода 20.04.11 г. – 20.12.11 г., ведно със законната лихва върху двете главници и направените по делото разноски.

Предмет на въззивното производство е уважената част на иска в размер на 71 552,88 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че по силата на сключения между страните по спора  договор за наем № 1131010053608007832 от 30.05.08 г. “Пазари” ЕАД  е отдало на “Атлант” ООД  за временно възмездно  ползване търговско място № 536 с площ от 266,05 км.в., находящо се в гр.Варна, пазар Колхозен за осъществяване на продажба на захарни изделия, подправки и ядки, при наемна цена от  1 933,90 лева без ДДС / чл. 3 от договора/. Съгласно чл.8 ал.1 от договора наемателят дължи заплащането и на всички консумативни разноски във връзка с ползването на имота. Съгласно чл.11 ал.2 от договора наемателят няма право да пренаема, преотдава или предоставя ползването на търговското място, предмет на договора, под каквато и да е форма на трето лице, което не е страна по договора. На 28.07.2008г., при извършена проверка от Вътрешно-ведомствения контрол на „Пазари“ ЕАД, е констатирано, че търговската дейност в обекта се извършва  не от ответника, а от трето за договора лице - ЕТ ”Розова долина”, като в обекта се осъществява търговия с лекарствени средства. Съставен е констативен протокол № 1062/28.07.08 г. С писмо изх. № 2160/11.08.08 г. наемодателят е отправил предизвестие за прекратяване на договора в седмодневен срок от получаването му. Предизвестието е изпратено на наемателя с писмо с обратна разписка и е връчено редовно на адреса му на управление на 27.08.08 г.

Фактът на прекратяване на наемния договор е установен и по съдебен ред с влязло в сила решение от 06.07.11 г. по гр.дело № 311/10 г. на ВРС, ХІІ състав, с което  наемателят “Атлант”, ООД  е осъден да предаде на “Пазари”, ЕАД  държането върху процесния недвижим имот на осн.чл.233 ал.1 от ЗЗД.  Решението е влязло в сила на 05.04.2013г.

След прекратяване на договора ответното дружество е продължило осъществяването на фактическа власт върху имота.

 

Представеният по делото протокол за принудително  отнемане на недвижим имот явствува, че в рамките на образуваното  изп.дело № 201271804002657 въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.дело № 311/10 г. на ВРС, ХІІ състав,  на 28.05.23 г. ЧСИ № 718 Станимира Данова е извършила въвод във владение на взискателя в процесния обект. При осъществяване на въвода  ответникът е  бил отстранен  от имота. Ето защо фактът на осъществяване на фактическа власт върху наетото  помещение от страна на наемателя в периода 02.09.08 г. – 28.05.2013 г. се явява доказан по делото.

Основното защитно възражение на ответника, въведено по надлежния ред в  процеса, е свързано с твърдението му, че е собственик на наетия обект, отделно от земята, поради което не дължи нито наемни вноски, нито обезщетение за ползване на имота след прекратяване на наемния договор, в хипотезата на продължавано осъществяване на фактическа власт върху обекта, предмет на договора. Ответникът се легитимира като собственик на имота въз основа на нот. акт № 66 том. І рег. № 1935, дело № 43/07 г. на нотариус С. Д., от който се установява, че на 14.02.07 г. е сключил с ЕТ ”Атлант – Павел  А.” Варна договор за покупко- продажба на  търговски обект, находящ се в гр. Варна , пазар Колхозен, в кв.333 по плана на 9-ти подрайон на гр.Варна,  терен общинска собственост, с обща застроена площ от 319 к.м., състоящ се от сладкарница, магазини и сервизни помещения.  Обектът е закупен ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, общинска собственост. Същият е с идентификатор 10135.1501.973.51 по КК на гр.Варна.  Между страните са водени редица дела за установяване правата на собственост на „Атлант” ООД върху процесния търговски обект.

Освен гр.дело № 311/10 г. на ВРС, ХІІ състав между страните е водено и гр.д. № 2314/13г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС. С решение от 23.05.2014г. е прието за установено, че «Атлант» ООД  е собственик на самостоятелно обособените обекти в масивна сграда, построена върху общински парцел находящ се в гр. Варна, пазар „Централен"/Колхозен/ УПИ I, за пазара в кв. 333, по плана на 9ти м-р на града, представляващ ПИ№ 10135.1501.973 по КК на гр. Варна, а именно: обект за обществено хранене /сладкарница и склад с площ от 109,5кв.м/; обект за търговска дейност /аптека с площ от 37,5кв.м и складова площ от 17 кв.м/ и обект за обществено ползване /три магазина с площи съответно от 21,75 кв.м, 22 кв.м и 23,5кв.м/, общо 231,25 кв.м.   и „Пазари” ЕАД е осъдено да предаде на „Атлант” ООД държането им. Решението е потвърдено от Варненския апелативен съд  по в.гр.д. № 364/2014г., което от своя страна не е допуснато по касационен контрол с определение № 186/31.03.2015г. на ВКС, І г.о., постановено по гр.д. № 596/2015г. В мотивите си касационната инстанция се е произнесла и по основните  оплаквания на касатора, че ищецът не е придобил правото на собственост върху имота, тъй като неговият праводател не е бил собственик; че имотът е придобит като временна постройка и не е придобил траен градоустройствен статут, поради което претендираните по отношение на него суперфициарни права на могат да му се противопоставят. Прието е, че макар и с договора от  09.12.1992г. между „Лазур” АД, гр.Варна и праводателя на ответника ЕТ „Атлант – Павел А.” да е продадена временна постройка /без земята, върху която постройката е разположена и която е собственост на Общината/, както е посочено и в решенията на Варненския административен съд по адм. дело № 725/2012 год.  и на Върховния административен съд по адм. дело № 11224/2012 год., обектът представлява строеж по смисъла на пар.5 т.38 ЗУТ, че е изпълнен в периода 1981 -1982 г. и спрямо него е приложима  нормата на пар.16 ал.1 от ПР на ЗУТ, че макар и изграден при липсата на строителни книжа, за него се прилага правилото на пар.16 ал.1 от ПР на ЗУТ, защото е допустим по правилата на ЗУТ. За него е издадено Удостоверение за търпимост № 22 от 20.12.2011 год. на гл.архитект на Общината. Прието е, че закупената постройка  понастоящем представлява допустим строеж по действащия план на града, ищецът се легитимира като неин собственик на основание покупко-продажба от собственик, а тъй като е отстранен от държането на постройката при изпълнение на съдебното решение за предаване държането върху дворното място, искът по чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Изведен е и относимият към настоящия спор правен извод, че макар и построен върху общинско място, правото на собственост върху имота е прехвърлено със сключването на договора от 1992г., т.е. – по предвидения в закона ред и форма отделно от земята и с това е създадена суперфициарна собственост, поради което не е необходимо да се учредява право на строеж за него. След като правото на строеж е реализирано с изграждането на сграда, предвидена по плана, не се учредява отново, защото то е част от съдържанието му – трансформирало се е в право да се държи постройка в чужд имот.

Възникването на суперфициарната собственост изключва уговорките между страните по договорите от 1992г., свързани със

закупуването на временната постройка, за задължения за наем на общинска земя, за които се настоява в писмените бележки на процесуалния представител на „Пазари” ЕАД.

В горния смисъл е и постановеното по гр.д. № 381/2014г. решение на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е прието за установено, че „Атлант” ООД  притежава право на строеж за сграда за търговия, находяща се в гр.Варна, /Колхозен пазар/ квартал 33, 9-ти подрайон, с посочен вече идентификатор, придобита чрез договор, обективиран в нот.акт № 66/2007г. Решението е потвърдено от ВнАпС по в.гр. № 301/18г. и като необжалвано пред ВКС, е влязло в сила.

Въз основа на горното съдът прави извода, че основното възражение на ответника по иска се явява доказано. „Атлант” ООД е собственик на обекта, по отношение на който се претендира обезщетение за ползване, поради което исковата претенция се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора по този иск, неоснователно се явява и искането ответникът за бъде осъден да заплати и консумирана и незаплатена електроенегрия за периода 22.11.2011г. – 20.12.2011г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията.

Предвид отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяте по предявения в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата от 74 261,76лв, дължима и незаплатена наемна цена за периода 01.05.2010г. – 31.12.2012г. по сключения между страните договор за наем или по 2 320,68лв с ДДС за всеки един от посочените в петитума на исковата молба месеци, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията. Предвид доказаната по делото суперфициарна собственост на ответното дружество, включваща правото му да ползва земята доколкото му е необходимо за упражняване правото му на собственост върху сградата, този иск също се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на „Атлант” ООД се дължат сторените от него разноски за водене на делото във всички инстанции, които съдът изчисли в общ размер на 3 594,32лв за в.т.д. № 658/13г. с оглед направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания във въззивното производство.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 537/10.06.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 144/2013г. в обжалваната част, като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Пазари” ЕАД Варна , ЕИК 148089508, представлявано от М. С. Г. срещу “Атлант” ООД Варна, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. «Св.Св Константин и Елена», х-л «Атлант», представлявано от управителя А. П. А. иск за заплащане на сумата 71 552,88 лева,   представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – търговско място № 536 с площ от 266,05 кв.м, находящо се на пазар ”Централен” гр.Варна след прекратяване на договор за наем на същото търговско място, сключен между страните на 30.05.08 г., дължимо за периода 01.05.10. г. – 31.12.12 г., както и сумата 10 591,24 лева, представляваща незаплатени консумативни разноски – разходи за ел. енергия за периода 20.04.11 г. – 20.12.11 г.,  ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 24.01.13 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Пазари” ЕАД Варна , ЕИК 148089508, представлявано от М. С. Г. срещу “Атлант” ООД Варна, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. «Св.Св Константин и Елена», х-л «Атлант», представлявано от управителя А. П. А. иск за заплащане на сумата 74 261,76 лв, представляваща дължима и незаплатена наемна цена за периода 01.05.2010г. – 31.12.2012г. по сключения между страните договор за наем или по 2 320,68лв с ДДС за всеки един от посочените в петитума на исковата молба месеци, ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията.

ОСЪЖДА “Пазари” ЕАД, гр.Варна, ЕИК 148089508, представлявано от М. С. Г. да заплати на  “Атлант” ООД Варна, ЕИК 103075258, със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к. «Св.Св Константин и Елена», х-л «Атлант», представлявано от управителя А. П. А.ов сумата от 3 594,32лв- разноски за водене на делото във всички инстанции, съобразно изхода на спора.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :