Р Е Ш Е Н И Е

№   13/ 16.01.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 03.12.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА     

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

           ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 658 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от адв.Г.М. ***, като процесуален представител на Ю.И.Т. и Ж.М.Т., срещу решение № 132/30.07.2014год. по т.д. № 52/2014год. по описа на ДОС, в частта му, с която е признато за установено съществуването на вземането на „Уникредит Булбанк” АД, по отношение на въззивниците за сумата от 11 427,08евро /22 349,43лв./, която е част от сумата 22 268,25евро, представляваща договорна лихва за периода от 01.02.2012год. до 25.11.2013год.

Считат решението в обжалваната част за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Излагат, че сумата от 11 427,08евро представлвява договорни лихви по договора за кредит и анексите към него.  Съдът неправилно е приел, че договорната лихва следва да се начислява до подаване на заявлението в заповедното производство.  Според жалбоподателите, предсрочната изискуемост, която е настъпила на 02.10.2012год.,  има правното значение на разваляне на договора, поради което лихвата следва да се изчислява като договорна до датата на предсрочната изискуемост, а след тази дата се дължи мораторна лихва.

Възиваемата страна с писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуален представител на въззиваемата страна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, относно обжалавната част от решението: Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  срещу  Ю.И.Т. и Ж.М.Т.,с която е заведен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415. ал. 1 от ГПК за установяване,че ответниците дължат солидарно на банката сумата от 67 294,65 евро, съставляваща неиздължена главница по договор за кредит №316/05.11.2007 г. и Анекс № 1/26.04.2010 г. И Анекс №2/01.11.2011год. към него., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 26.11.2013 г.; сумата от 22 268,25 евро, представляваща просрочена лихва по кредита за периода 01.02.2012 г. до 25.11.2013 г. Изллага се, че понеже кредитополучателят не погасявал точно и навреме дължимите суми по кредита и изпадал в забава, с уведомление, изх. №0301-41-001077 от 29.10.201Зг., кредитът е бил обявен от банката за изцяло предсрочно изискуем, считано от 02.08.2012год.

В процеса ответниците не оспорват обстоятелството,  че  са сключили  Договора за банков кредит № 316 05.11.2007 год. и анексите към него:- № 1 / 26.04.2010 год. и №2/01.11.2011 год. Не оспорват усвояването от тяхна  страна на сумата по кредита, в размер на 70 000.00 евро, както и размера на посочената в исковата молба главница - 67 294.65 евро. Не се оспорва и датата на обявяване на предсрочната изискуемжост на кредита-02.08.2012год.

Оспорват единствено размера  на просрочената лихва по договора за кредит, посочен в исковата молба -22 268.25 евро. Считат, че в тази сума неправилно е включена сумата от 11 427,08евро /22 349,43лв./, представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2012год. до 25.11.2013год.

Съдът съобрази следното:

С допълнителна искова молба, ищецът уточнява претенцията си за лихви в размер на 22 268,25 евро, която е сбор от: -Договорната лихва по чл. 4.1 а във вр. чл. 11.1.1 от Анекс № 2/01.11.2011 г. към договора за кредит в размер на 14.93 евро, начислена за периода от 01.08.2012г. до 02.08.2012г.; -Лихва за гратисния период, съгл. чл. 9 от Анекс № 2/01.11.2011 г. във вр. с погасителен план към същия анекс, в размер на 2 917.38 евро, начислена за периода от 01.02.2012г. до 01.08.2012г.; --Просрочена лихва /миграция/, съгл. чл. 9 от Анекс № 2/01.11.2011 г. във вр. с погасителен план към същия анекс, в размер на 6 200.98 евро към 02.08.2012г.; -Лихва за просрочена главница по чл. 4.2 във вр. чл. 11.1.2 от Анекс № 2/01.11.2011г. към договора за кредит в размер на 8 629.96 евро, начислена за периода от 02.08.2012Г. до 25.11.2013г. вкл.; -Наказателна лихва при просрочие на главница и/или лихва и главница върху текущия дълг /редовна+просрочена главница/ по чл. 4.3 във вр. чл. 11.1.3 от Анекс № 2/01.11.2011г. към договора за кредит в размер на 4 505.00 евро, начислена от 01.02.2012г. до 25.11.2013г.

Прави уточнение,че претендираната лихва по чл. 4.2 във вр. чл. 11.1.2 от Анекс № 2/01.11.2011 г. към договора за кредит и тази по 4.3 във вр. чл. 11.1.3 от Анекс № 2/01.11.2011 г. към договора за кредит се начислява и след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е дължима на договорно основание, а начисляването на мораторна лихва следва да се извърши, считано от датата на входирането на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда. Това становище е споделено от съда, като въззивната жалба както се посочи, е именно срещу тази част от решението.

Въззивниците не оспорват посочената в исковата молба дата на предсрочната изискуемост -02.08.2012 год., поради просрочие  над 180 дни. За обявяването на кредита за предсрочно изискуем, кредитополучателите  са били уведомени с Уведомление от 02.10.2012год., получено на 04.10.2012год.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Становището на въззивниците е, че за периода след обявяването  на предоставения кредит за предсрочно изискуем, не се дължат  договорни лихви, а само мораторни.

         Това становище не може да бъде споделено.

Отношенията между страните относно отпуснатия кредит, се регулират от  сключените между тях Договор за банков кредит № 316 05.11.2007 год. и анексите към него:- № 1 / 26.04.2010 год. и №2/01.11.2011 год. Съгласно чл. 4.2  от договора, страните са се договорили за начисляване на надбавка от 2% върху лихва за редовен дълг при просрочие  на лихва по т.11.2.2., или на главница по т.11.2.1.1.-на 5%.  В чл.4.3 от договора, е предвидена надбавка върху лихва за просрочена главница по т.11.21.2при просрочие на главницата и или лихва и главница по т.11.2.3. Подобни разпоредби са възпроизведени и в последващите анекси.

 В чл.4.2 на Анекс № 2 на договора за банков кредит, страните са посочили начина на определяне на годишния лихвен процент върху просрочена главница:- Същият се формира от базовия лихвен процент и надбавка от 2% към него за просрочена главница.

В чл.4.3 на Анекс № 2 на договора за банков кредит, страните са посочили начина на определяне на годишния лихвен процент върху текущия дълг /редовна плюс просрочена главница/ при просрочена главница и/или лихва и главница. Начислява се едновременно и независимо от лихвите за редовна и просрочена главница по т.4.1а или 4.1б и т. 4.2 за срока на просрочието.

Според неоспореното заключение на ССЕ, кредитополучателите дължат  лихва върху просрочената главница, съгласно чл.4.2  от договора от анексите към него, която  както се посочи е според договорения годишен лихвен процент, плюс надбавка 2%, която е в размер на 8 627,97евро. Периодът върху който е определена от ССЕ просрочената главница е от датата на предстрочната изискуемост-02.08.2012год. до 25.11.2013год.

Съгласно заключението на ССЕ,  размера на наказателната лихва при просрочие от 5  %, договорена в чл.4.3 от Договора и анексите, която се начислява независимо от другите договорени лихви е в размер на 5 991,09евро.  Установено е, че кредитополучателят е погасил наказателни лихви в размер 1 486,09евро и към 26.11.2013год. дължи наказателна лихва от 4 505евро.

Следователно, процесните суми  се дължат на основание посочените клаузи в договора и сключените към него анекси-чл.4.2 и чл.4.3, самите жалбоподатели, на стр.2-ра от жалбата сочат, че сумата от 11 427,08евро представлява договорни лихви по договора за кредит. Становището на  жалбоподателите, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорни лихви не се дължат, е в противоречие с договора и анексите към него.  В чл.11.1.2. на Анекс 2, страните са се договорили, че при неиздължаване от кредитополучателя на погасителна вноска,  в срока по т.7 и/или при предсрочна изискуемост, целия размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената просрочена и изискуема част от главницата, се олихвява с лихва за просрочие в размера по т. 4.2. Аналагочна е разпоредбата и на чл.11.1.3., според която при  посочените по-горе условия, целия размер на кредита, освен с лихва за редовна главница и лихвата за просрочена главница по т.4.2, се олихвява и с лихвата по т.4.3, която е наказателна лихва. Следователно, след настъпилата предсрочна изискуемост, на основание посочените разпоредби, се дължат 8 627,97евро-лихви за просрочие и наказателна лихва в размер на 5 991,09евро, от която поради погасяване на част от сумата, се дължи наказателна лихва в размер на 4 505евро.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че ищеца е установил съществуването на оспореното по ч.г.д. №5009/2013год. на ДРС от ответниците вземане в пълен размер-т.е. и относно сумата от 11 427.08евро, представляваща договорна лихва по крредита за периода  от 01.02.2012год.-до 25.11.2013год. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно обжалваната част. Относно направеното с жалбата искане за намаляване на присъдените разноски, поради признаване на иска относно претендираната главница: Видно е, че въззивниците са оспорили издадената заповед в заповедното производство изцяло, поради което ищецът е бил принуден да  предяви иска за цялото вземане. Следователно, не е налице основание за намаляване на присъдените на ищеца разноски пред първоинстанционния съд.

 По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 от 30.07.2014год., постановено по т.д.№ 52/2014 г. по описа на Добрички   окръжен съд.

 

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.