Р Е Ш Е Н И Е

 

261/Варна, 28.10.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито  съдебно заседание в състав

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 658/2015 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 25, ал. 4, изр. 2 от ЗТР и е образувано по жалба на К С С, действаща като ЕТ с фирмено наименование „Каталина Събева – Антея Райтс” против решение № 672 от 18.08.2015 г., постановено по т. д. № 1307/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което е потвърден отказ № 20150730095609/03.08.2015 год. на Агенция по вписванията, постановен по заявление вх. № 20150730095609 за вписване на промени  по партидата на „АТБ” ООД, ЕИК 813082051.

 

В предявената до съда жалба се излага, че решението е неправилно.  Настъпил е фактическия състав за прекратяване на членственото правоотношение с едностранно предизвестие на съдружника в хипотезата на чл. 125, ал.2 ТЗ. Прекратяването на членственото правоотношение не може да бъде поставяно в зависимост от допълнителни условия, каквито законодателят не е предвидил.  Напусналият съдружник е легитимиран да заяви прекратяването на собственото си членствено правоотношение.

Предявената жалба е депозирана в преклузивния срок по чл.25, ал.4 ЗТР, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

 Регистърното производство е строго формално и е свързано с проверка от длъжностното лице по регистрацията на валидното заявяване и на валидното възникване на обстоятелствата, подлежащи на вписване. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 ЗТР вписване, заличаване и обявяване се заявяват от търговеца, от прокуриста, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично пълномощно. Заявителят няма качеството на управител или прокурист на търговското дружество, липсва и изрична законова разпоредба, легитимираща напусналия съдружник сам да заяви заличаването си в ТР.

Отделно от изложеното, при заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците, съдът е длъжен служебно да следи за съдбата на освободените дялове /така решение 230/30.11.1995 год. по ф.д. 21/1995 год. , ВС, V г.о./. Горното задължение произтича от необходимостта за защита на дружествения капитал и запазване на неговото покритие. Дружеството разполага със следните алтернативни права – да намали капитала; оставащият съдружник да поеме освободените дялове или същите да бъдат изкупени от трето лице. ТЗ не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дялове. Именно поради императивната необходимост за уреждане на посочените последици, законодателят е поставил изискването прекратяването на членственото правоотношение с едностранно предизвестие да се заявява единствено от действащия управител на дружеството, но не и от заинтересования напуснал съдружник.  Соченото разбиране съставлява и постоянна практика на АС – Варна:   Решение № 100 от 2.07.2010 г. на ВнАС по в. ч. т. д. № 339/2010 г., Решение № 21 от 22.03.2010 г. на ВнАС по ч. в. т. д. № 147/2010 г. и др.

Заявителят не е спазил и изискването на чл. 119, ал.4 ТЗ за представяне на препис от дружествения договор, съдържащ направените изменения, заверен от органа, представляващ дружеството. Нормата на чл. 119, ал.4 ТЗ има изричен характер и изключения в приложението й не са предвидени.

Независимо от изложеното, следва да се има предвид, че липсата на вписване в ТР не лишава страната от възможността да реализира правата си по чл.125, ал.2 и ал.3 ТЗ. Сочените права се реализират по силата на надлежно отправено писмено предизвестие и изтичане на предвидения в закона срок. Прекратяването на членственото правоотношение настъпва автоматично. С прекратяването на членственото правоотношение отпадат за в бъдеще правата и задълженията на съдружника. Последният разполага единствено с правото да реализира имуществените си последици от прекратяването по реда на чл.125, ал.3 ТЗ, вкл. и по съдебен ред.  Вписването на заличаването не е елемент от фактическия състав на чл.125, ал.2 ТЗ.

С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 672 от 18.08.2015 г., постановено по т. д. № 1307/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: