О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№_____771_________

гр. ВАРНА, _17.12.2018г.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                                                                МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията

ч.т.д. №658 по описа за 2018г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „БЪЛГАРСКА ИНВЕСТИЦИОННА ГРУПА“ ООД/н/, представлявано от К.В.Ч., срещу определение №198/17.04.2018г. по т.д.№144/2012г. на Окръжен съд Добрич, с което е оставено без уважение искането за възстановяване срока за обжалване на определение №365/21.12.2017г. по т.д.№144/2012г., на основание чл.64, ал.2 от ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, в условие на евентуалност незаконосъобразно. Недопустимостта на отказа за възстановяване на срока е обоснована от липсата на абсолютна процесуална предпоставка за постановяване на акта – пропускането на срока за обжалване на определение №635/21.12.2017г. Твърди се, че не са осъществени законовите изисквания за поставяне началото на срока, тъй като в постановеното определение липсват указания за обжалваемостта на същото, което препятства и поставяне начало на течение на срока.

Допълнителни основания за недопустимост на акта е конституирането на синдика като страна в производството, тъй като с факта на спиране на производството по несъстоятелност по реда на чл.632, ал.5 от ТЗ, същият е десезиран.

По същество твърди, че с оглед недопустимостта на съдебният акт се претендира неговата отмяна, а жалбата срещу определение №635/21.12.2017г. да се върне за администриране от ДОС.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, но по делото не са постъпили писмени отговори, в срока по чл. 275 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и материалите по т.д.№144/2012г. на ДОС, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по т.д.№144/2012г. на ДОС е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

С определение № 635 от 21.12.2017 г., постановено по т. д. № 144/2012г., Добричкият окръжен съд е оставил без разглеждане молбата на управителя на „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/ - К.Ч. за предявяване на вземане в производството по несъстоятелност. В същото определение /л. 685/ изрично е посочено, че подлежи на обжалване в горепосочената част в едноседмичен срок от съобщаването му.

Срещу постановеното определение е постъпила жалба вх.№474/19.01.2018г. от „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/, представлявано от управителя К.Ч..

С разпореждане №78/21.01.2018г. Добричкият окръжен съд е върнал частната жалба поради депозирането й след изтичане на срока за обжалване.

Разпореждането за връщане е връчено на жалбоподателя на 06.03.2018г., чрез пълномощника адв.В..

С молба вх.№1721/14.03.2018г., изпратена по пощата на 13.03.2018г., „Българска инвестиционна група“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв.Маринова, е депозирала молба за възстановяване срока за обжалване на определение №635/21.12.2017г.

В молбата се твърди, че молителят е възприел обжалвания съдебен акт като решение, а не определение, като в този случай срокът за обжалването му е 14-дневен от датата на връчването. В оспорвания акт липсва указание и срок за обжалване, поради което по обективни причини е възприето, че срокът за обжалване не е изтекъл.

Отделно от горното се твърди, че са налице и други особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени, а именно, че адв.К. представлява дружеството в производството по принудително изпълнение, образувано под №402/2011г. на ЧСИ Николай Ников и след периода на образуване на настоящото производство.

С определение №198/17.04.2018г. съдът е оставил искането за възстановяване на срока за обжалване на определение №635/21.12.2017г. без уважение, поради липса на основания.

С определение №736/28.11.2018г. производството по настоящото дело е спряно до приключване спора по ч.т.д.№660/2018г. на ВнАС.

Съдът като взе предвид обстоятелството, че производството по ч.т.д.№660/2018г. е приключило с влязъл в сила акт, с който е потвърдено разпореждане №78/21.01.2018г. на ДОС, постановено по т. д. №144/2012 г., с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба вх.№474/19.01.2017г., счита, че са отпаднали пречките по движение на делото, поради което същото следва да бъде възобновено, на основание чл. 230, ал.1 от ГПК.

Производството за възстановяване на срок за обжалване предпоставя уведомяване на страната за пропускане на срока, което в настоящия случай е настъпило с връчване на препис от разпореждането за връщане на жалбата, на 06.03.2018г, поради което подадената по пощата на 13.03.2018г. молба за възстановяване на срок е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да бъде допуснато възстановяване на пропуснат срок, съобразно чл.64, ал.2 от ГПК, е необходимо страната, пропуснала срока, да докаже, че пропускането му се дължи на "особени непредвидени обстоятелства", които са станали по време на течението на срока и само поради тях същата не е могла да извърши своевременно съответното процесуално действие. Съобразно практиката на ВКС под "особени непредвидени обстоятелства" следва да се разбират такива обстоятелства, които са лишили страната обективно от възможността в срок да упражни представената й от закона възможност да обжалва решението, респективно определението на съда, като част от тях са и неизчерпателно посочени в Решение 3565-79-II и Определение 106-84-II. Понятието следва да се тълкува по-широко, с оглед възможността страната да получи защита /определение по ч.г.д.№289/2011г. на ВКС, ІVг.о/.

В настоящият случай, наведените твърдения са за липса на пропуснат срок, поради неуказването на такъв в обжалваното определение и наличие на друг процесуален представител, представляващ жалбоподателя в производството по изп.д.№402/2011г. на ЧСИ Николай Ников и след периода на образуване на настоящото производство

Наведените твърдения за липса на указания за обжалване на атакуваното определение и неяснота относно срока за упражняване правото на страната, не е обстоятелство, което обективно лишава страната от възможността да обжалва определението на съда. Още повече, че с влязлото в сила определение по ч.т.д.№660/2018г. на ВнАС изрично е прието, че такъв срок е указан и същият е пропуснат от страната, която е била надлежно уведомена за него.

Обстоятелството за наличие на друг упълномощен представител на жалбоподателя, който го представлява в друго производство, също не попада в понятието "особени непредвидени обстоятелства" по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, доколкото няма твърдения за наличие на пречки за упражняване на предоставените му права. В молбата не са посочени никакви твърдения какво е значението на осъществяваното от адв.К. представителство и по какъв начин същото е препятствало упражняването на правото на подаване на жалба от страната в производството по несъстоятелност.

По изложените съображения съдът намира, че молбата по чл.64, ал.2 ГПК е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Предвид съвпадане на правните изводи на двете инстанции, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д.№658/2018г. по описа на ВнАС, на основание чл.230, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №198/17.04.2018г. по т.д.№144/2012г. на Окръжен съд Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението до страните пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: