Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

326./ 14.12.2015 г.,

гр. Варна, 12.12.2015 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                                                                    ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

При участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№659/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на А.В.Г. *** против решение №534/30.06.2015 г. по т.д. №1229/14 г. по описа на ВОС, поправено и допълнено по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК с решение №670/17.08.2015 г.,   в частта с която е отхвърлен предявения от въззивницата срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 28 000 лв до 53 500 лв.

В жабата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната му част, като се твърди, че размерът на присъденото обезщетение противоречи на константната практика на съдилищата в България и не е адекватно на уврежданията, получени от ищцата.

            Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск.

            В срокът по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и изключителна вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.

Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД. Поддържа се липса на съпричиняване от страна на пострадалия, респективно съпричиняване в по-нисък от приетия от първоинстанционния съд размер, както и неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством намаляването му в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззивницата Г., в резултат на произшествието е получила открито многофрагментно счупване на дясна половина на челна кост и дясна очница, разкъсно –контузна рана в дясно челно и контузия на мозъка, които са третирани оперативно чрез изваждане на костни фрагменти, автопластика и възстановяване на мозъчна обвивка, като и след лечението е наличен остатъчен белег през средата на дясна вежда и кръгловато хлътване на костта, като дефектът се забелязва при внимателно наблюдение и не представлява обезобразяване на лицето. При извършения в хода на производството преглед е установен посткомоционен синдром, развил се пряко от мозъчната травма и преживян от пострадалата като редица несистематизирани симптоми – главоболие, световъртеж, уморяемост, раздразнителност, нарушения в паметта, затруднение при концентрация и изпълнение на умствени задачи, безсъние, намалена поносимост към стрес и емоционална възбуда, като това състояние все още не е отшумяло в цялост.

От показанията на свидетелите се установява, че наред с претърпените физически болки от травмата на главата, въззиваемата е получила и  психическа травма, довела до отрицателна промяна в начина на й на общуване, работата и социални контакти. Според свидетелите, след произшествието, включително след проведеното лечение и хирургични интервенции по лицето, поради останалия белег, пострадалата продължавала да се възприема като обезобразена, което довело до рязко снишаване на самочувствието й, в резултат на което същата е ограничила контакти си с други хора и  не успяла да възвърне професионалните си ангажименти.

Доколкото в исковата молба, не са наведени твърдения за претърпени вреди от счупени прешлени и нарушения на зрението, съдът намира, че събраните в тази връзка писмени доказателства, за извършени медицински прегледи в Австрия, не следва да бъдат обсъждани, а и вещите лица по назначената по делото медицинска експертиза, категорично изключват увреждането на прешлените да е резултат от ПТП.

            По отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                  Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/, тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица други.

За определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния случай следва да се вземе предвид продължителното лечение на въззивницата, време през което не е можела сама да полага грижи за себе си, а е разчитала на помощта на дъщеря си. От полученото открито многофрагментно счупване на дясна половина на челна кост и дясна очница, третирани оперативно чрез изваждане на костни фрагменти, автопластика и възстановяване на мозъчна обвивка, може да се достигне до обоснован извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитала А.Г.. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това. Дълго продължилото възстановяване, наличието на остатъчен белег през средата на дясна вежда и кръгловато хлътване на костта сочат, че претърпения инцидент се е отразил в значителна степен върху неимуществената сфера на въззивницата, поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици върху личността на пострадалата.

Предвид това и съобразявайки се с факта, че вече повече от шест години, въззивницата в резултат на произшествието е ограничена във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че предявеният иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от 50 000 лева.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредонопсния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината. В тази насока е налице задължителната практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: решение по т. д. № 525/2008 г., II т. о., решение по т. д. № 623/2010 г., II т. о., решение по т. д. № 618/2011 г., I т. о., решение по т. д. № 977/2010 г., II т. о. и др., съгласно която при преценката за съпричиняване на вредоносния резултат следва да се отчита не само извършеното от пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали тези нарушения са в пряка причинна връзка с резултата.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че въззивницата е пътувала на задна дясна седалка без закопчан предпазен колан, с което е нарушила правилата на чл.137а, ал.1 от ЗДП. От заключението на вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд съдебно - автотехническа експертиза се установява, че автомобилът, в който е пътувала пострадалата като пътник – „Ситроен Ксара” е фабрично оборудван с два предни и два задни триточкови инерционни предпазни колани и един двуточков на задната дясна седалка. От заключението се установява още, че ударът е настъпил странично между задната лява част на автомобила, в който е пътувала въззивницата и предната лява част на насрещо движещия се лек автомобил, след който автомобилът на пострадалата се е завъртял в обратна на часовниковата страна посока.

При изяснения по делото механизъм на произшествието, настъпилите увреждания в дясната половина на главата и съпоставянето им с вида на коланите, с които е бил оборудван автомобила, може да се направи извод, че триточковият колан на задната дясна седалка, би ограничил движението на пътника напред при действието на насрещни инерционните сили, т.е. основно при челен удар, но при настъпилия страничен удар, какъвто е процесният със значителна странична инерционна сила, поставянето на предпазния колан евентуално би способствало уврежданията на въззиваемия да не са в същата степен, но възможността за ограничаването им по този начин е по-ниска, предвид силата на удара и страничните инерционни сили.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в случая улесняването на механизма на увреждането не е в голяма степен, доколкото се касае до непоставянето на триточков колан. Само четириточков колан би ограничил подвижността на тялото за всички видове инерционни и центробежни сили, включително и при силен страничен удар отляво на автомобила и страничното му завъртане в обратната посока, при което, пострадалата е ударила главата си в дясното стъкло или задна дясна колонка на автомобила.

Ето защо, настоящият състав приема, че приносът на пострадалата А.Г., спрямо приноса на виновния за произшествието водач на лек автомобил е в по-малък размер от определения от първоинстанционния съд, а именно – 1/5, а не 1/3.

Предвид приетия от решаващия съд размер на справедливо обезщетение за причинени на въззивницата неимуществени вреди – 50 000 лв. и предвид определения по-горе принос на пострадалия, същото следва да бъде намалено с 1/5.

Следователно предявения иск е основателен за сумата от 40 000 лева или следва да се присъдят допълнително /над присъдените от първата инстанция/ още 12 000 лв., ведно със законната лихва считано от 08.07.2011 г. до окончателното плащане на главницата.

При този изход на делото, въззиваемото застрахователно дружество следва да заплати на въззивницата допълнително сумата от 1265.04 лева - разноски за първата инстанция и 1228.24 лева - за въззивното производство.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въпреки че е била представлявана от адвокат, който не е представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не се дължат.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №534/30.06.2015 г. по т.д. №1229/14 г. по описа на ВОС, поправено и допълнено по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК с решение №670/17.08.2015 г., в частта с която е отхвърлен предявения от А.В.Г., с ЕГН ********** *** 20 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226  от  КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за горницата над 28 000 лв. до 40 000 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище гр.София и адрес на управление пл.“Позитано“ 5, представлявано от Румен Янчев и Кристоф Рат ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Г., с ЕГН ********** ***, допълнително сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща редуцирано след отчитане на съпричиняване обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни увреждания(счупване на черепни кости, разкъсно контузни рани  на челото, сътресение на мозъка и контузия на мозъка), и наложилото се лечение, както и психическа травма (посткомоционен синдром), резултат от нараняването, причинено при ПТП на 15.08.2009г, предизвикано  от водач на МПС застрахован с полица по застраховка «гражданска отговорност» № 0310947100049494, действаща за периода 09.07.2009 – 08.07.2010г. за  автомобил СИТРОЕН КСАРА с ДК№ В 8707 КС, на осн. чл.226 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази обща сума, считано само от 08.07.2011г до окончателно плащане на обезщетението на осн. чл. 86 ЗЗД, както и сумата от 1265.04 (хиляда двеста шестдесет и пет лева и 04 ст.) - разноски за първата инстанция и 1228.24 (хиляда двеста двадесет и осем лева и 24 ст.) – разноски за въззивното производство,  съразмерно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №534/30.06.2015 г. по т.д. №1229/14 г. по описа на ВОС, поправено и допълнено по реда на чл.247 и чл.248 от ГПК с решение №670/17.08.2015 г., в останалата обжалвана част.

В осъдителната част за сумата от 28 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: