О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 номер 102…….…/…10.02.2015............... град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,      ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*ЯН

ЧЛЕНОВЕ: М* Н*А

А* Б*ВА

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б*

въззивно т. дело № 66/2015 год.,  

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от «Е** П*» АД – Варна против решение № 1135/02.12.2014 год., постановено по т.д.№ 1356/2014 год. по описа на ОС – Варна, с което страната е осъдена да заплати на “Енерджи дивелъпмънт” ООД, ЕИК-131355897, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1000, район Слатина, ул.”Хубавка”, 5, ет.4, ап.10, представлявано от Ц* С* Ц* сумата от 49959.96 лева, представляваща дължима цена за продадена ел.енергия по фактура No-000020/30.05.2013 година поради отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 година на ДКЕВР, на осн. чл.327 ТЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2014 година до окончателното изплащане на задължението  както и сумата от 4098.39 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът твърди, че като производител на активна енергия от възобновяем източник, доставил по фактура No-000020/30.05.2013  г. на ответника –изкупуващ краен снабдител произведената енергия по преференциални цени. Същевременно, за същия период, лицензираното разпределително дружество („Е** М*” АД), което предоставило достъп до разпределителната мрежа, остойностило като ползвани от присъединения производител, мрежови услуги по временни цени, определени от регулаторен орган (ДКЕВР) с решение Ц-33/14.09.2012 г.  Вземането за цената на достъп е цедирана на „Е** П*” АД, която се позовава на извънсъдебно прихващане със съответна част от насрещното му задължение за продадената ел. енергия. Общият размер прихванати суми възлиза на 49 959,96 лева.

Не се оспорва, че определеният по  административен ред нормиран размер на цената на мрежовата услуга за достъп бил отменен. Като счита, че влязлото в сила съдебно решение за пълната отмяна на временните цени произвежда действието си спрямо всички и с обратна сила, ищецът оспорва погасителния ефект на прихващането, като осъществено с вземане, което праводателят на ответника не е притежавал, тъй като цена за мрежова услуга не се дължи. Претендира присъждане на дължимата цена за доставена ел.енергия в процесния период, ведно с обезщетение за забавено плащане.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно присъединени претенции е чл. 327 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

Разрешаването на спора изисква преюдициално произнасяне по въпроси, свързани с правното действие на съдебната отмяна на Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съставляващо  индивидуален административен акт, определящ временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Спори се по делото и за правното действие на последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите.  Окончателно определените цени в полза на „Е** М*” АД /цедент/ на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в р. V от решението. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия,  произведена от слънчева и възобновяема енергия за задължени да заплащат по 2,45 лева/МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 год. 

ВОС е приел, че с оглед обратното действие на съдебното решение за отмяна на акта за определяне на временни цени за достъп, операторът на мрежови услуги не разполага с насрещно вземане спрямо производителя. Отделно - с оглед Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР нормативно установения размер на цената за процесния период е нулев.  Горното обуславя липса на вземане на оператора на мрежова услуга, респ. липса на предмет на договора за цесия.   Липсата на активно вземане на ответника осуетява погасителното действие на компенсационното изявление. Прихванатите фактурирани цени на доставки от производителя не са погасени и са останали дължими.

На съда е станал служебно известен факта, че Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР не е влязло в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС, насрочено за 10.02.2015 год. Решението на административния съд, с което административния акт е отменен или изменен, би имало действие по отношение на всички (чл.177, ал.1, изр.2 АПК) и това решение е задължително за гражданския съд (302 ГПК). С оглед на изложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде спряно поради наличие на висящ преюдициален спор с административен характер – чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

                        Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА производството по в.т.д.№ 66/2015 год. по описа на АС – Варна до приключване на висящото административно дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: