Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

103/21.04.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    двадесет и втори март                                            Година 2016

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  66  по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:        

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.А.Ш., гражданка на Руската федерация, родена на ***г., А.О.Л., родена на ***г., гражданка на Руската федерация, чрез своя баща и законен представител О В Л и В.А.Б., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, чрез своя баща и законен представител А Е Б., всички представлявани от адв.И.Д. *** срещу решение № 830/09.11.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 623/2015г., в частите, с които са отхвърлени исковете им срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, както следва :

- на Р.Ш. – в частта за главницата за разликата над уважения размер от 40 000лв до 90 000лв, както и по иска за лихва за забава за периода от 30.08.2013г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015г., над уважения размер от 6 636,32лв до 14 931,05лв;

- на А.Л. – в частта за главницата за разликата над уважения размер от 110 000лв до 160 000лв, както и по иска за лихва за забава за периода  от 30.08.2013г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015г., над уважения размер 18 249,89лв до 26 544,10лв;

- на В.Б. – в частта за главницата над уважения размер 50 000лв до 100 000лв, както и по иска за лихва за забава за периода от 30.08.2013г. до датата на подаване на исковата молба  - 17.04.2015г. над уважения размер от 8 295,41лв до 16 590,06лв. и с което са присъдени разноски на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД и Р.Ш. съобразно уважената/  отхвърлена част на исковете. По съображения за неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, молят съда да го отмени и вместо него постанови  друго, по съществото на спора, с което да уважи исковите претенции, като присъди по още 50 000лв за всеки от ищците, ведно с мораторната лихва върху присъденото допълнително обезщетение за периода от 30.08.2013г. до 17.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззиваемото застрахователно дружество, както и въззиваемият В.К.В.  считат жалбата за неоснователна и молят съда да потвърди решението в обжалваните части.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявените искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ / отм./

 Ищците Р.А.Ш., родена на ***г., гражданка на Руската федерация, А.О.Л., родена на ***г., гражданка на Руската федерация, чрез своя баща и законен представител О В Л и В.А.Б., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, чрез своя баща и законен представител А Е Б  претендират от ответното застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД заплащане на обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания в следствие смъртта на А Е Ш. – дъщеря на първата ищца и майка на другите двама ищци, починала на 30.08.2013 г., вследствие на ПТП, предизвикано на 12.08.2013 г. по вина на ответника В.К.В. при управление на лек автомобил – „Пежо”, модел – „306”, с регистрационен № В 8155 РН, обхванат от действието на валидна застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №  06113001484134/02.06.2013 г. на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху  главницата за периода от датата на увреждането – 12.08.2013 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.04.2015 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират и направените по делото разноски.

В условията на евентуалност искове с правно основание чл.45 ЗЗД са предявени и срещу деликвента В.К.В., ведно с искане за присъждане на мораторна лихва от увреждането до окончателно погасяване на задължението.

Предмет на производството е и частна жалба от адв.И.Д. като процесуален представител на ищците срещу определение № 4363/23.12.2015г- по същото дело, с което в производство по чл.248 ал.1 ГПК е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

В подадения писмен отговор на частната жалба се твърди нейната недопустимост, евентуално - нейната основателност и се иска от съда да прекрати производството по делото, евентуално да остави без уважение частната жалба. Представени са нови писмени доказателства – декларация от В.В., с нот.заверка на подписа, ДПЗС с адв.А.Д. и списък на разноските по чл.80 ГПК за настоящото производство.

По въззивната жалба съдът намира следното :

Безспорно установено по делото е, че с влязла в сила присъда  по НОХД № 920/2014 . на Окръжен съд – Бургас В.К.В. е признат за виновен в това, че на 12.08.2013 г. по главен път I-9 в посока Бургас-Варна, в близост до местността „Иракли“, при управление на автомобил „Пежо“ 306, с рег. № В 81-55 РН нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А Е Ш., настъпила на 30.08.2013 г., което деяние съставлява  престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр.1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 58а, ал. 4 от НК.

Безспорно установена е и материалноправната легитимация на ищците в качеството им на законни наследници на починалата  А Ш. – майка, респ. низходящи, които се явяват  от кръга на най-близките членове от семейството на пострадалата, със защитим от закона правен интерес да претендират обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания в следствие загубата им съгласно ПП на ВС  № 4/25.05.1961г.

          Доказани са по делото всички елементи от ФС на чл.266 ал.1 КЗ / отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди - наличието на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, изразяващи се в настъпилата смърт на наследодателката на ищците.

Основният спорен въпрос е за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Критериите за определяне на този размер се свеждат до преценката за понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, дадените в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС указания и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК . Тъй като съставляват задължителна  съдебна практика, тези критерии се възприемат и от настоящия състав. Спорът се свежда до приложението им в процесния случай и определянето на окончателния размер на обезщетението. В тази връзка съдът съобрази :

          В т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК. Под „обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай”  съдът разбира : видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; болките и страданията, претърпени от ищците, както при причиняване на увреждането, така и в последствие и към момента на подаване на исковата молба; възрастта на увредения; отношенията в семейството преди произшествието, както и   икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.  Следователно релевантни към предмета на спора са възрастта на пострадалата Ш., която към датата на ПТП е била на 31 години, в разцвета на жизнените си и творчески сили,  внезапността на постигналото ищците нещастие, непреодолимостта на загубата за първата ищца и ниската възраст на децата, които ще изживеят живота си без своята майка, отношенията на взаимна любов, разбирателство и подкрепа в семейството на пострадалата, както и интензитета и продължителността на негативното отражение, което инцидентът е възпроизвел върху живота на ищците.

          От свидетелските показания на Е П И и С Г Г се установи, че отношенията на А с майка й и двете й деца са били много добри и топли. Тя е работела много, за да помага на майка си, а пък майка й на свой ред участвала в отглеждането и възпитанието на децата, които живеели с майка си и с баба си. А била управител на мрежа от ресторанти в Санкт Петербург и се занимавала с мениджмънт на ресторанти в същия град. Децата били привързани не само към майка си, но и едно към друго. А придобила недвижим имот в България, за да могат децата й, които са от различни бащи, да прекарват летните си ваканции на море в България, да са здрави и щастливи. А. не могла да разбере много какво се е случило в резултат на катастрофата, но В. напълно го осъзнал, защото му показали и гроба на майка му. Той понесъл тежко загубата. След смъртта на А децата били разделени и заживели всеки с родния си баща. Преди това прекарвали всички празници заедно, но сега В. не посещавал нито баба си, нито България, тъй като баща му не позволявал това. Понастоящем Р. живеела самичка в Санкт Петербург, тъй като преди това загубила мъжа си, а А била единствената й дъщеря. Според свидетелката тя живее трудно, много е изнервена, страда от диабет, постоянно плаче. В деня на катастрофата и двете деца били в България с баба си, а след ПТП пристигнал и вторият мъж на А, бащата на момиченцето.

При определяне на размера на обезщетението на неимуществени вреди съдът следва да се съобрази и със съществуващата  икономическа конюнктура в страната, въз основа на която се формира и общественото възприемане на справедливостта като паричен еквивалент на изживените болки и страдания от претендиращите обезщетението членове на семейството на пострадалата. В тази връзка съдът съобразява лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които   след  1.01.2010 г са определени  в значително високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ /отм./ Тези лимити следва да бъдат взети предвид наред с всички останали критерии, но не могат да служат като база да определяне на обезщетението в процентно отношение спрямо тях. Те служат като показател и измерител на конкретните икономически условия в страната – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК.

Въз основа на горното съдът определя обезщетение за претърпените от ищцата Р.Ш. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000лв, а за двете деца – по 110 000лв. След приспадане на извършеното доброволно плащане от „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД обезщетение на Р.Ш. в размер на 50 000лв и на В.Б. – в размер на 60 000лв, исковите претенции следва да бъдат уважени както следва : за Р.Ш. – 40 000лв, за А.Л. – 110 000лв и за В.Б. – 50 000лв, ведно с мораторна лихва върху присъдените главници от деня на деликта – 30.08.2013г. до окончателното изплащане на задължението.

По изложените съображения решението в обжалваните части се потвърждава.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се дължат сторените за това производство разноски. В писмения отговор на въззивната жалба  „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е направило искане за присъждане на разноски, но не е представило списък на същите,  не е посочило и размер на претенцията си за разноски, поради което такива не се присъждат. Ответникът по евентуалния иск В.К.В. също не е направил искане за присъждане на разноски за производството по въззивната жалба, поради което и на него такива не се присъждат.

По частната жалба на адв.И.Д. срещу определение № 4363/23.12.2015г. на ВОС, ТО по т.д. № 623/2015г. съдът намира следното :

Частната жалба е подадена в срок, тъй като определение № 4363/23.12.2015г. е връчено на ищците чрез адв.И.Д. на 06.01.2016г., а  жалбата е входирана в деловодството на Варненския окръжен съд на 07.01.2016г. Същата е подадена от оправомощено за това лице – процесуален представител на страната по делото и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения : В с.з. на 09.10.2015г. е бил представен Договор за правна защита и съдействие от 11.05.2015г., по силата на който ответникът по евентуалния иск В.К.В. е възложил на адв.А.Д. *** дейността по оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в написване на отговор на ИМ  и процесуално представителство по т.д. № 623/2015г. на ВОС, ТО при уговорено възнаграждение от 5 030лв, заплатени изцяло в брой. Процесуалният представител на ищците адв.Д. е оспорил договора за правна помощ досежно неговата автентичност и съдържание, с твърдение, че той не е подписан от ответника, както и че не е платено посоченото в него възнаграждение.

С отговора на частната жалба пред настоящата инстанция В.В. представя декларация, с нотариална заверка на подписа си, с която изрично потвърждава сключването на ДПЗС от 11.05.2015г. между него и адв.Д., както и всички фактически и правни действия, извършени от негово име и за негова сметка. Коментираната декларация съдът цени като потвърждаване на сключения договор за ПЗС  от 11.05.2015г. по смисъла на чл.42 ал.2 ЗЗД, вкл. и по отношение на договорения размер на адв. възнаграждение на упълномощения адвокат и извършеното му заплащане в брой. С оглед на това  съдът намира за изпълнени изискванията на т.1 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/20102г. на ОСГТК на ВКС на РБ относно доказването на извършените разноски, които следва да се присъдят по реда на чл.78 ГПК.

По изложените съображения частната жалба се оставя без уважение.

С оглед изхода на спора по нея на въззиваемата страна се присъждат направените разноски за това производство в размер на 442лв., съгласно представен ДПЗС и списък по чл.80 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 830/09.11.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 623/2015г. в обжалваните части.

В необжалваната си част решението е влязло в сила.

Разноски  за производството по въззивната жалба не се присъждат.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв.И.Д. като процесуален представител на ищците срещу определение № 4363/23.12.2015г. на ВОС, ТО, постановено по т.д. № 623/2015г., с което в производство по чл.248 ал.1 ГПК е отхвърлена молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА  Р.А.Ш., гражданка на Руската федерация, родена на ***г., А.О.Л., родена на ***г., гражданка на Руската федерация, чрез своя баща и законен представител О В Л и В.А.Б., роден на ***г., гражданин на Руската федерация, чрез своя баща и законен представител А Е Б. да заплатят на В.К.В., ЕГН **********,*** сумата от 442 лв – разноски за производството по частната жалба.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК, а в частта, с която частната жалба на адв.И.Д. срещу определение № 4363/23.12.2015г. на ВОС, ТО, постановено по т.д. № 623/2015г.е оставена без уважение – в едноседмичен срок от съобщението по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :