Р Е Ш Е Н И Е

 

82/ 12.04.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 22.03.2017 год.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН                                                                           ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                     МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 66/2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД – София против решение № 800/01.11.2016 год., постановено по  т.д.№ 675/2016 год. по описа на ВОС в частта, в която съдът е отхвърлил исковете на страната против А.Н.Я. за заплащане на възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит с №ХХХХ-ХХХХХХХХ/29.01.2013г., над присъдения размер от 6818,72 лева до претендирания размер от 12 545.31 лева и за периода от 20.06.2016г. до 20.01.2020г., както и иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост” №4, бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М. Ж. М. Ф., за осъждане на  А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати сумата от 3 599.78 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница от 26 161.21 лева, за периода от 19.09.2014г. до  01.02.2016г.

Решението в осъдителната част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

Въззивникът намира решение за неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Претендират се сторените по делото съдебни и деловодни разноски пред двете инстанции.

Въззиваемата страна не е депозирала отговор.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, чрез юрисконсулт Д. Въчева, с която срещу А.Н.Я. са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати: 1/ сумата от 26 161.21 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит с №ХХХХ-ХХХХХХХХ/29.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 05.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ сумата от 12 545.31 лева, представляваща незаплатена договорна лихва за периода 20.08.2014 г. до 20.01.2020 г.; 3/ сумата от 3 599.78 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната главница от 26 161.21 лева, за периода от 19.09.2014 г. до  01.02.2016 г.

Претендираните главни и акцесорни задължения се претендират при твърдения, че кредитът е предсрочно изискуем, считано от 19.09.2014г.

Пред въззивната инстанция не се спори и ВОС е приел, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит. Ответникът е  изпаднал в забава за плащане на погасителни вноски, която забава е обусловила правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 5, изр.2 от договора.  Отнемането на преимуществото на срока по договора обаче е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на титуляра на това право, от което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта - неизпълнението на длъжника по отношение на договорения брой погасителни вноски или допуснатата забава и решение, обективирано в нарочно волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока на договора, което волеизявление следва да е достигнало до кредитополучателя.

Съдът е приел, че по делото не са представени надлежни доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредитния дълг. Представена  е разписка от пощенски оператор, която не обективира подпис на получателя, а единствено залепване на стикер на пощенската му кутия. Предвид изложеното, съдът е приел, че кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба на ответника, а именно – 20.06.2016 год.

Пред въззивната инстанция не са оспорени фактическите и правните изводи на първостепенния съд относно момента на настъпване на предсрочната изискуемост на договора.  Обратно – във въззивната си жалба страната изрично е акцентирала върху съгласието си с изводите за предсрочна изискуемост, съвпадаща по време с връчването на препис от исковата молба. С оглед изричната разпоредба на чл. 269 ГПК, фактът на настъпила предсрочна изискуемост и нейните модалитети не са предмет на въззивен контрол.

При посочените фактически и правни изводи, ВОС е присъдил цялата дължима главница по договора, ведно с възнаградителна лихва единствено върху просрочените до датата на предсрочна изискуемост вноски.

I.Първият спорен въпрос пред въззивната инстанция е сведен до дължимостта на възнаградителни лихви за предсрочно изискуемите  погасителни вноски.

Възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на заетата главница. При предсрочна изискуемост, възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемия дълг не следва да се начислява, поради отпадане преимуществата на срока, съответно и на правото на ползване на кредита занапред.

Следователно - кредиторът има право да претендира договорни лихви единствено за просрочените и изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на предсрочна изискуемост. Соченото вземане е присъдено от ВОС с влязлата в сила част от съдебния акт.

С оглед на изложеното, решението на ВОС следва да бъде потвърдено в коментираната отхвърлителна част като правилно и законосъобразно.

II.Предмет на въззивна ревизия е и решението на ВОС в отхвърлителната част по претенцията с правно  основание чл. 86 ЗЗД вр.  чл. 33, ал.2 ЗПК.

Ищецът претендира обезщетение в размер на законната лихва единствено върху дължимата главница /без възнаградителна лихва/ за периода от 19.09.2014г. до  01.02.2016 г. – така уточнителна молба, л. 23.

В посочения период е налице доказана изискуемост само по отношение падежиралите вноски по кредитното правоотношение. Съгласно Решение № 190 от 14.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2349/2015 г., I т. о., ТК недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за част от кредита, не препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания. Настъпването на предсрочна изискуемост или липсата на такава не променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на длъжника вземания, забавата му и дължимостта на мораторно обезщетение.

С оглед на изложеното, на страната следва да се присъди мораторно обезщетение при условията на чл. 33, ал.2 ЗПК вр. чл. 86 ЗЗД върху падежиралите и непогасени вноски и то само върху частта от тях, съставляваща главница по потребителския дълг. Предявената претенция не обективира притезание за мораторно обезщетение за неплатена възнаградителна лихва.

По отношение на мораторната лихва като обезщетение за забава в нормативно определен размер съдът разполага с данни, установими чрез аритметични операции с публично оповестени стойности на БНБ. С помощта на лихвен калкулатор съдът определя размер на претендираното обезщетение за забава върху просрочената главница  за посочения в исковата молба период /предхождащ предсрочната изискуемост/ и при съобразяване падежа на всяка от погасителните вноски. Мораторното обезщетение се изчислява при съобразяване на дължимостта на вноски от м.07.2014 год. съобразно представената и неоспорена справка за дълга и погасителен план – л.11. Общият размер на дължимото мораторно обезщетение възлиза на 404, 51 лева.

Предявената акцесорна претенция следва да бъде уважена до посочения размер, респ. отхвърлена за разликата до цялата претендирана стойност. В съответствие с изложеното, решението на ВОС следва да бъде частично отменено.

Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 вр. 8 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски съразмерно на уважените претенции или 108, 09 лв /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Въззиваемата страна не е претендирала разноски.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 800/01.11.2016 год., постановено по  т.д.№ 675/2016 год. по описа на ВОС в частта, в която съдът е отхвърлил иска на БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД против А.Н.Я. за заплащане на сумата от 404, 51 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница от 26 161.21 лева, за периода от 19.09.2014г. до  01.02.2016г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД , ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост” №4, бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М. Ж. М. Ф., сумата от 404,51 лева, представляващаобезщетение за забава върху претендираната главница от 26 161.21 лева, за периода от 19.09.2014г. до  01.02.2016 г. по  доовор за потребителски кредит с № ХХХХ-ХХХХХХХХ/29.01.2013г., на основание чл. 86 ЗЗД вр. чл. 33, ал.2 ЗПК.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД , ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост” №4, бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от М. Ж. М. Ф., сумата от 108, 09 лева, представляваща направените във въззивното  производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението е окончателно.

           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                                ЧЛЕНОВЕ: