Р Е Ш Е Н И Е № 4

 

Гр.Варна, 09.01. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                     ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 661 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от П. Л П. срещу решение № 106/03.10.2016 година по т.д.№ 249/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отхвърлен предявеният иск срещу ЕООД „Янк-100“,ЕИК 124620377,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,район Одесос, ул.“Стефан Стамболов“ № 12А, ап.3, представлявано от С Н К, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 76 480.00 лв./седемдесет и шест хиляди четиристотин и осемдесет лева/, претендирана като дължимо обезщетение за ползването през стопанската 2014/2015г. на 956.042 дка земеделски земи в землището на с.Горичане,община Шабла и е осъден да заплати на ЕООД „Янк-100“,ЕИК 124620377,със седалище и адрес на управление:гр.Варна,район Одесос, ул.„Стефан Стамболов“ № 12А, ап.3, представлявано от С Н К,сторените по делото разноски,в размер на сумата от 150.00 лв.-/сто и петдесет лева/-заплатено възнаграждение на вещо лице.

Твърди се във въззивната жалба, че съдът е допуснал процесуални нарушения, нарушение на материалния закон, решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Налице е дадена неправилна материално-правна квалификация на иска. В исковата молба ищецът е твърдял, че между страните никога не са постигнати окончателни договорки за ползуването на имота, поради което ответникът го ползува без правно основание. Споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ се сключва между ползувателите на земеделски земи за комасирано ползване на масивите в съответното землище за конкретна стопанска година, като това споразумение е обвързващо за страните, но не и за ищеца. Твърденията в исковата молба обуславят извод за предявен иск по чл.59 ЗЗД, тъй като ищецът не се позовава на договорна връзка между страните.   Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявеният иск или обезсили постановеното решение, като постановено по непредявен иск и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Янк-100” ЕООД е депозирала писмен отговор, в който моли да се потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 10.12.2015 година ищецът П.Л.П. излага, че е собственик на недвижими имоти, находящи се в с.Горичане, община Шабла и ползвател съгласно договор за наем за стопанската 2014г./2015г. на земеделски земи, находящи се в землището на с.Горичане,община Шабла, общо в размер на 956.042 дка.

С ответника се договаряли да направят за стопанската 2014г./2015г. замяна, като ищецът отстъпи на ответното дружество ползването на собствените си земеделски земи и тези, за които е ползвател,а ответникът да му отстъпи за ползване земи, собственост на дружеството и на трети лица, които се намират в землището на гр.Шабла и  с.Горун,община Шабла. Уговорката между страните  е била, че за имотите, които ищецът е предоставил за ползване на ответника, последният, след приключване на стопанската 2014г./2015г.,ще му заплати по 80.00 лв./дка или общо за предоставените за ползване  956.042 дка – 76 480.00 лв. Освен това, страните са се договорили да подпишат договор за наем за собствените на ищеца недвижими имоти и договор за пренаемане на имотите,които са предоставени за ползване на ищеца от трети лица като представляващият ответното дружество отказал подписването  на тези договори, както и да заплати уговореното плащане, поради което моли съда да постанови решение, с което го осъди да заплати обезщетение за ползване в размер на 76480 лева за ползването на процесните имоти през стопанската 2014/2015г.

С молба от 25.04.2016 година процесуалния представител на ищеца прави възражение по проекта за доклад на делото и твърди, че искът черпи правната си квалификация по чл.59 ЗЗД, като излага следните съображения: Никога не са били налице твърдения, че между страните е имало договор за наем. Твърденията са, че между страните не е сключван договор за наем, но ответникът е ползвал имотите без основание, поради което и дължи обезщетение за ползването им.

Ответникът, в отговора на исковата молба твърди, че между страните по делото никога не е имало уговорка за замяна на земеделски земи. Ответникът не оспорва,че през стопанската 2014г./2015г. е обработвал част от процесните земи, общо 579.792 дка, но на съвсем различно правно основание, а именно издадена по чл.37а,ал.4 от ЗСПЗЗ от Директора на ОД „Земеделие“Добрич Заповед № РД-07-01-188/24.10.2014г. С тази заповед въз основа на изготвено на основание чл.37в,ал.2 от ЗСПЗЗ Споразумение за масиви за ползване на земеделските земи  за стопанската 2014г./2015г.за  землището на с.Горичане,община Шабла,са били разпределени за  ползване 17 броя масиви между 26 ползватели. Тези 579.792 дка са били  ползвани от ответното дружество в резултат точно на това споразумение и издадената въз основа на него заповед по чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ. Влязлата в сила Заповед по чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ,с която е одобрено споразумението,е административен акт,който не поражда вещни права за участниците в споразумението върху масивите,респ.върху включените в тях имоти, поради което те нямат правната възможност да заменят тези имоти или да ги отдават под наем чрез сключване на съответни договори за замяна или наем. Влязлата в сила Заповед по чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ прегражда възможността земите, обхванати от нейното действие,да бъдат обработвани по какъвто и да е друг начин или от друг земеделски производител. Наличието на Заповед по чл.37в,ал.4 от ЗСПЗЗ и на Споразумение по чл.37в,ал.2 от ЗСПЗЗ, с което ползвателите са си разпределили за обработка  и  процесните имоти,собственост на ищеца,или предоставени му за  ползване,означава,че ищецът е декларирал желанието си да участва в споразумението по чл.37в ЗСПЗЗ, което пък изключва възможността той да сключва договори,или да уговаря начин на ползване на неговите земи, различен от договореното в  споразумението и издадената въз основа на него заповед.

Основното оплакване във въззивната жалба касае допустимостта на постановеното решение, а съгласно чл.269 ГПК, съдът дължи и служебна проверка.

Съдът с определение от 31.05.2016 година е обявил за окончателен обективирания в постановеното, на основание чл.374, ал.1 ГПК определение 145/18.04.2016 година проекто-доклад и е приел за разглеждане иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест, чрез възлагане на ищеца тежестта да доказва наличието на договор за наем, срокът на действие на договора, размерът на уговорената наемна цена, срокът за заплащане на наемната цена от страна на наемателя, изпълнение на задължението от страна на ищеца, на основание сключения договор за наем да предостави процесните земи за временно ползване на ответника, а в тежест на ответника да докаже възражението си, че ползва земите на друго правно основание.

Предметът на делото е спорното материално субективно право, което се въвежда в процеса чрез правните твърдения на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Съобразно диспозитивното начало предметът се определя от ищеца, като той очертава спорното право, чрез основанието и петитума на иска. Белезите, които индивидуализират субективните права са правопроизводящият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението. Тези белези ищецът е длъжен да посочи чрез основанието и петитума на иска, защото без уточнен предмет на делото исковият процес не може да се развие.

При определяне правната квалификация на иска, съдът  е длъжен да изхожда от твърденията на ищеца и при наличие на неясноти, с оглед принципа на служебното начало да задължи ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба.

Съдът е приел за разглеждане иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД, поради което за да се приеме, че правилно са субсумирани фактите, съдържащи се в исковата молба, в нея е следвало да се съдържат твърдения за наличието на сключен между страните договор за наем, както и изрично отправено искане до съда да осъди ответника да заплати наемна цена в посочен от ищеца размер, както и твърдения за срока на договора, за уговорена наемна цена, всички факти, които съдът е възложил в тежест на ищеца да установява с доклада по делото.

В исковата молба не се съдържат твърдения за наличие на договор за наем, като напротив се съдържат твърдения, че страните са водили преговори за сключване на такъв, но до сключване на договор не се е стигнало. В твърденията на ищеца по скоро се съдържат твърдения за замяна на имотите и наличие на договори за заем за послужване. Предоставянето на земите, собственост на ищеца във владение на ответника е обусловено от замяна на имоти и уговорки за тези имоти, които не са се осъществили. Категорично в тази искова молба липсват твърдения за сключен договор за наем, а по скоро се съдържат твърдения за обусловеност на сумата от 80 лева от последващи уговорки и действия, които не са осъществени.

В петитума на исковата молба ищецът е отправил изрично искане за заплащане на обезщетение за ползване, което води до извода, че първоначалната искова молба съдържа в себе си нередовности и явно противоречие между основание и петитум, които е следвало да бъдат отстранени, но съдът не е сторил това. Съдът е разменял книжа и постановил определение за проекто-доклад по нередовна искова молба.

Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза е длъжен служебно да упражнява контрол обезпечава процесуалните възможности страните да се защитят чрез формиране на доводи и предявяване на доказателствени искания. Въззивният съд, като инстанция по съществото на спора следва да извърши собствена самостоятелна проверка за редовността на исковата молба, съобразно процесуалното задължение по чл.129, ал.1 ГПК, предпоставящо решение по съществото на спора при редовно сезиране.

С молбата си от 25.04.2016 година ищецът е отстранил противоречието между основание и петитум, посочвайки, че между страните не е налице договор, че ответника ползва имотите без правно основание, поради което дължи обезщетение за ползването на имотите. Тези твърдения е следвало да се субсумират от съда под хипотезата на правната норма по чл.59 ЗЗД. Искът по чл.59 ЗЗД е предоставен на собственика, който е лишен от ползването на собствените си имоти и който факт води до обедняването му и до имуществено разместване на блага, съгласно ППВС 1/79 година.

Ответникът, в отговора на исковата молба и със своето процесуално поведение твърди, че между страните не е имало договор, признава, че ползва част от имотите, но ги ползва на правно основание заповед по чл.37 в ЗСПЗЗ.

Безспорни между страните са били фактите по делото, че между тях не е налице договор, че част от имотите се ползват. Ответникът е посочил правно основание за ползването на имотите, поради което в тежест на ищеца е следвало да се възложи опровергаването на това основание, чрез правоизключващи или правоунищожаващи възражения.

Правораздавателната дейност на въззивния съд е тъждествена на тази на първоинстанционния съд, включително и по отношение на квалифицирането на спорното право, когато въззивният съд при непроменени фактически твърдения и петитум на исковата молба възприеме различна правна квалификация от дадената в обжалваното решение следва да разреши спора в съответствие с действителното правно основание и изложи собствени мотиви. В решения на ВКС последователно е застъпено становището, че неправилната правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд прави решението незаконосъобразно, тъй като определянето на действителното правно основание е дейност на съда по приложение на закона и негово задължение е да установи приложимата норма и да разгледа предявения иск. В решение No-157/30.10.2013 година, постановено по т.д.1091 по описа за 2012 година на Върховен касационен съд е посочено, че ако съдът се е произнесъл по заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, не се касае за произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение не се явява недопустимо и не се налага обезсилването му и връщането за ново разглеждане, а е незаконосъобразно. Недопустимо е решението, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран-когато е определил обстоятелства, невъведени от страната, в който случай е разгледан иск на непредявено основание. Тогава съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхват на търсената защита.  

Приетата от съда правна квалификация на иска чл.232, ал.2 ЗЗД с предмет на доказване съществуването на облигационно правоотношение не  съответствува на въведения от ищеца предмет на делото, по който правопораждащият факт е ползуването на земите без основание, а претенцията е за обезщетение за ползване, поради което съдът се е произнесъл по непредявен иск, а постановеното решение се явява недопустимо, на осн. чл.270 ГПК и следва да бъде обезсилено, а делото върнато на окръжен съд Добрич за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 106/03.10.2016 година по т.д.№ 249/2015 г. по описа на Окръжен съд – Добрич и ВРЪЩА на Добрички окръжен съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: