РЕШЕНИЕ

 

№   18/  24.01.2015  град Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                 търговско отделение  трети състав

в публично заседание на четиринадесети януари                                        2015

в  състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Радослав Славов

                                                                                                 Петя Хорозова   

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане възз.т.д. № 662 по описа за 2014 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Д. И. Б. ***, срещу решение № 712/07.07.2014 г. постановено по т.д.№73/2014 г. на Варненския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 226 от КЗ предявен срещу ЗК”Лев Инс” АД, със седалище гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 26 600 лв. до 130 000 лв.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон  - чл. 52 ЗЗД и иска отмяна в тази му част и уважаване на претенцията. 

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна при наличието на правен интерес и е допустима.

В писмено становище ЗК”Лев Инс” АД, счита решението за правилно и оспорва основателността на въззивната жалба и размера на исканите съдебни разноски на другата страна.

Съдът след служебна проверка констатира валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част и в качеството си на инстанция по съществото на спора приема за установено:

Предявен е иск с правно основание чл. 226 КЗ. Решението в осъдителната част не е обжалвано, поради което в тази инстанция не се оспорва наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на водач на МПС за причинените на трети лица неимуществени вреди. По делото е приложена като доказателство влязлата в сила присъда по НОХД № 259/2011 г. по описа на ОС Бургас която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд относно извършеното противоправно деяние и вината на от Ч. Ф. И., който при управление на МПС л.а.”Форд Транзит” с рег. № У 02 08 АН, е нарушил правилата на ЗДП в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на И. Д. Б.. За автомобила има сключен валиден застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица №3809/723 22 3 10 от 20.08.2010 г за застраховка гражданска отговорност за срок от една година със ЗК”Лев Инс” АД./ В допълнителната искова молба ищецът признава съпричиняване от страна на пострадалия.

Спорът се свежда до размера на обезщетението за неимуществени вреди /чл. 52 ЗЗД /.

Пътно-транспортното произшествие при което е починал наследодателят на ищеца е настъпило на 12.09.2010 г. Пострадалият е бил на 68 години, и според свидетелските показания жизнеспособен -  обичал да ходи пеш, работел бил майстор бояджия и помагал на сина и внука си. Към 2003 г. е бил диспансеризиран и лекуван за алкохолизъм, но вече не е употребявал алкохол, факт, който се потвърждава и от извършената кръвна проба в проведеното дознание. Смъртта му е настъпила в резултат на причинените телесни травми, несъвместими със живота и е била понесена тежко от ищеца, който видно от показанията на свидетелите, въпреки че поради по- затворения си характер не е споделял какво чувства се е затворил в себе си към този момент и е станал много избухлив.

Претърпените тежки морални болки и страдания от внезапната загуба подлежат на обезщетяване по справедливост на осн. чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгл. чл. 52 ЗЗД се определя по справедливост, но въз основа на общоприети критерии, които търпят промяна в отделните етапи от развитие на обществото. Затова и указанията дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, следва да се приемат при коректива на създадената през следващите 50 години съдебна практика, която е последователна в постановените по реда на новия ГПК съдебни решения. С оглед изложеното след преценка на всички релевантни обстоятелства за настъпилото на 12.09.2010 г. пътно-транспортно произшествие: степента на родство, емоционалната близост, продължителността и силата на емоционалните страдания, възрастта на пострадалия и социално-икономическите условия в страната, съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди от настъпилата смърт на родител на 80 000 лв. и при приспадане на съпричиняването от 30% размерът на обезщетение е общо 56 000 лв. /За сумата 26 600 лв. има влязло в сила решение, поради което във въззивната инстанция следва да се присъдят още 29 400 лв./ До предявения размер от 130 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Доводите на процесуалния представител на ищеца, че размерът на обезвъзмездяване следва да отговаря на предвидения лимит за обезщетения, който към този период е 5 000 000 лв. са несъстоятелни. Отговорността на застрахователя по чл. 226 ал. 1 от КЗ е договорна, но е функционално обусловена от деликтната отговорност на прекия причинител по чл. 45 от ЗЗД, защото предмет на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и ползването на МПС за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата в която е настъпила вредата /чл. 223 от КЗ/. Застрахователят покрива всички причинени имуществени и неимуществени вреди от телесно увреждане или смърт, вреди на чуждо имущество, пропуснати ползи като пряк и непосредствен резултат от увреждането и разходите във връзка с претенциите до размера на застрахователната сума. /чл. 267 ал. 1 вр. с ал. 3 от КЗ/. Размерът на неимуществените вреди, като част от общият размер на обезщетенията включени в застрахователната сума по договора, се определя по критериите на чл. 52 ЗЗД. Затова съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент са само ориентир за промяна на икономическите условия, а не договорно определен размер на конкретно обезщетение.

Поради изложеното първоинстанционото решение в обжалваната отхвърлителна част следва да се отмени за разликата над 26 600 лв. до 56 000 лв. и се постанови друго с което искът се уважи за още 29 400 лв, а в останалата отхвърлителна част да се потвърди.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се възстановят направените съдебни разноски в размер на още 1001,55 лв. за първоинстанционното производство, като размерът на възнаграждението е определен в рамките на минималното съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4  от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения, предвид направеното възражение от процесуалния представител на другата страна, а за въззивната инстанция, подлежащите на възстановяване съдебни разноски съобразно уважената част от иска са 1 074,23 лв. /общо 2 075,78 лв./

Дължимата от ответника ЗК”Лев Инс”АД на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК държавна такса за първоинстанционото производство следва да се измени, като се увеличи с още 1 176 лв. съобразно размера на присъденото обезщетение. За въззивна инстанция размера на дължимата държавна такса съобразно уважената част от иска е в размер на сумата 588 лв.или общо съобразно уважената част на иска дължимата държавна такса за двете инстанции е 1 764лв.

Водим от изложеното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 712/07.07.2014 г. постановено по т.д.73/2014 г. на Варненския окръжен съд в частта с която предявеният иск от Д. И. Б. ***, срещу ЗК”Лев Инс” АД със седалище гр. София е отхвърлен за разликата над 56 000 лв. до предявения размер от 130 000 лв.

ОТМЕНЯ решението в частта с която искът е отхвърлен иска за разликата над 26 600 лв. до 56 000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА ЗК”Лев Инс” АД със седалище и адрес на управление гр. София бул”Черни връх” 51 Д, ЕИК 121130788  да заплати на Д. И. Б. *** ЕГН ********** още 29 400 лв. ведно със законната лихва считано от 12.09.2010 г. до окончателното плащане, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на И. Д. Б., в резултат на ПТП от 12.09.2010 г. причинено виновно от Ч. Ф. И., като водач на лек автомобил с ДК № У 02 08 АН, застрахован по риска „Гражданска отговорност”, както и общо 2 075,78 лв. съдебни разноски за адвокатска защита от които още 1 001,55 лв. за първа инстанция съобразно уважената част от иска и 1 074,23 лв за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК ЗК ”Лев Инс” АД, със седалище и адрес на управление гр. София бул”Черни връх” 51 Д, ЕИК 121130788 да заплати в полза на Държавния бюджет, по сметка на Варненски апелативен съд допълнително сумата  1 764 лв дължима държавна такса съобразно уважената част на иска, от които 1 176лв.за първоинстанционното производство и 588 лв. за въззивна инстанция

Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :