Р Е Ш Е Н И Е

            9/ 06.01.2016 г.

№                                                2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.12.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 663 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от С.С.А., чрез процесуален представител–ищец по т.д. № 64/2015год. по описа на ОС-Разград, срещу постановеното решение по делото, в частта му с което предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 7 000лв. до предявения размер от 25 000лв. Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, както и поради  необоснованост на същото, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, както и срещу определения размер на обезщетение, като счита, че същото е занижено поради нарушаване на чл.52 ал.2 ЗЗД.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в отхвърлитената му части искът да бъде уважен в предявения размер.

С писмен отговор на процесуален представител , жалбата се оспорва от „ЗД Енроинс”АД като неоснователна, по изложени съображения.

Срещу решението е постъпила и жалба от процесуалния представител на „ЗД Евроинс”АД, с искане същото да бъде отменено като неправилно-поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост в частта относно присъдената сума над 4 000лв. до присъдения размер от 7 000лв., по изложени съображения.

Основните са срещу извода на съда, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца, въпреки че същият не е поставил обезопасителния колан. Счита, че с това си поведение ищецът е допринесъл за настъпване на вредите, в размер на 30%.

С писмен отговор на процесуален представител, жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

 Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

В съдебно заседание жалбата на ЗД”Евроинс”АД  се подържа чрез писмено становище на  процесуален представител, чрез което се оспорва и попанетата въззивна жалба на насрещната страна.

 След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.226 КЗ  и чл.86 ЗЗД и са предявени от    С.С.А. ***, чрез процесуален представител против ЗД”Евроинс”АД със седалище гр.София за заплащане на обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., причинени при ПТП, предизвикано от водач на МПС, за което има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователното дружество. Сумата се претендира, ведно със законната лихва от датата на увреждането-14.11.2013 год. до окончателното й заплащане. В исковата молба се излага, че на 14.11.2013 год. в гр.Разград, при управление на л.а.”Мерцедес”, с. рег. № РВ 4223МВ Н.И.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, като в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 2.52 промила, превишил разрешената за движение на МПС скорост в населено място и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.С.А., който е пътувал като пътник в л.а., изразяваща се в затруднено движение на горен крайник, поради счупване на дясната лъчева кост на „типично място” /в областта на гривнената става/. За извършеното деяние, представляващо  престъпление по чл.343,ал.3 ,пр.1,б.”а” във вр.с ал.1,б.”б” във вр.с чл.342,ал.1 от НК по НОХД №406/2014 год. по описа на Разградски РС  В. е признат за виновен, като му е определено и съответно наказание.

Излага, че в Спешния център в МБАЛ-Разград установили, че има счупване на дясната лъчева кост в областта на гривнената става, контузия на дясната предмишница  и на дясното коляно.  Поставен бил гипс на  ръката му, като сочи, че тези увреждания довели до трайно затруднение движението на горния десен крайник. В продължение на два месеца изпитвал силни болки по цялото тяло, не можел да движи свободно дясната си ръка, не можел да стъпва на десния си крак, били ограничени движенията на крайниците. Заради изпитваните болки, се наложила да ползва болкоуспокояващи. Болките постепенно намалели, но все още не се е възстановил напълно, нарушен му е захвата и чуства слабост в дясната ръка.

Чрез писмен отговор ответника ЗД „Евроинс” АД гр. София изразява становеище за  неоснователност на предявеният иск, в евентуалност оспорва размера на претендираното обезщетение като завишен. Заявява , че е налице съпричиняване от страна на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат, предвид на това, че е знаел, че водачът на МПС е употребил алкохол, се е качил в превозното средство ,като по този начин сам се е поставил в опасност, както и, че е пътувал в автомобила без предпазен колан, при поставянето на който биха били избегнати получените травми или намалени по степен и интензитет.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно следното: Установява се от нохд № 406/201 г., на РОС, че на 14.11.2013 год. в гр.Разград, при управление на л.а.”Мерцедес”, с. рег. № РВ 4223МВ Н.И.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, като в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 2.52 промила, превишил разрешената за движение на МПС скорост в населено място и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.С.А., изразяваща  се в затруднено движение на горен крайник, поради счупване на дясната лъчева кост на „типично място” /в областта на гривнената става/, като деянието е извършено в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 2.52 промила, установено по надлежния ред- престъпление по чл.343,ал.3 ,пр.1,б.”а” във вр.с ал.1,б.”б” във вр.с чл.342,ал.1 от НК. За извършеното престъпление е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл.66 НК.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата при управление на л.а.”Мерцедес”, с. рег. № РВ 4223МВ Н.И.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, като в пияно състояние със съдържание на алкохол в кръвта 2.52 промила, превишил разрешената за движение на МПС скорост в населено място и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.С.А., изразяваща  се в затруднено движение на горен крайник, поради счупване на дясната лъчева кост на „типично място” /в областта на гривнената става/.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищецът е претърпял травма - контузия на дясната предмишница/счупване на лъчевата кост в областта на гривнената става/ на „типично място” и дясното коляно. Счупването на лъчевата кост е в резултат от действието на  с или върху твърд тъп предмет в областта на дясната длан. Довело е до трайно затруднение  движението на десния горен крайник със среден срок на приключване на оздравителния процес около два месеца. Увреждането е съпроводено с болки в крайника, по-силни към датата на злополуката и невъзможност за самообслужване със същата ръка. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищеца най-вероятно при удара се е подпрял на таблото на автомобила, като дланта е поела силата на същия. Възможно е да търпи болки в областта на счупването при промяна на времето или при натоварване, които болки са характерни за всички счупвания. По отношение на поставения в съдебно заседание въпрос- поставил ли е предпазен колан при пътуването ищеца, вещото лице не дава категоричен отговор, но според същото, травмата на ръката би била получена и при ползване на предпазен колан.

По отношение на алкохолното повлияване на водача и ищеца експертизата установява, че и двамата са били в пияно състояние. По време на ПТП водача е бил с концентрация на алкохол в кръвта 2.50 промила, или в долната граница на тежката степен на алкохолно повлияване. При такава алкохолна конценрация,  водачът е  бил със значителни нарушения в мисловната дейност, в координацията на движенията, в речта, съобразителността, вниманието ориентировката, със силно забавени реакции, понякога афекти и т.н. При освидетелстването му в Спешно отделение той е имал мирис на алкохол, поведението му е било неадекватно, бил е възбуден, агресивен, т.е. имал е видими прояви на употреба на алкохол.

         Вещото лице по съдебно-техническата експертиза  сочи, че безспорно автомобилът с който е причинено ПТП, м.”Мерцедес”, първоначална регистрация  през 1999 год. е снабден с обезопасителни колани, като няма доказателства същите да са били демонтирани. Разстоянието на което би се изместило тялото на пострадалия при удара със скорост 79 км/ч. е значително по-малко  от разстоянието на изместване на тялото при поставен предпазен колан.При непоставянето на такъв  тялото на С.А. би се изместило така, че главата му да достигне стъклото, като активиралата се въздушна възглавница е предотвратила това. Тялото му се е изместило  праволинейно напред, до момента в който въздушната възглавница е влязла в съприкосновение с него.

            За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на свидетеля С.Ф., негов съсед. Същият сочи, че го е  виждал  непосредствено след инцидента, отишъл в дома му, ищецът лежал , ръката му била гипсирана, не можел да стъпи на земята, не можел  и да си движи ръката. Сега работел в Германия, но не можел да работи тежка работа, като от майка му знаел, че при разваляне на времето ръката го боляла.

          Като свидетели по делото, по искане на ответника, за установяване на възраженията за съпричиняване, са разпитани водача на автомобила Н.В. и возилия се на задната седалка Д.Д.. Същите сочат, че заедно с ищеца и други свои приятели вечерна на 14.11.2013 год. отишли в заведение  в гр.Разград, където всички употребили алкохол. Пръв, по-рано от всички в колата се качил С.А., по-късно  дошли останалите  и потеглили с автомобила, управляван от В. и минути по-късно настъпила катастрофата.

          В обясненията, дадени по реда на чл.176 от ГПК ищецът също сочи,че цялата компания били в заведение „Сохо” в града, където употребили алкохол. До заведението отишли с автомобила, който бил управляван от Н.В..Той , С.  излязъл от заведението преди всички за да подремне в колата, не знаел кой ще шофира на връщане.

     Не се спори, че по отношение на л.а. .”Мерцедес” , с.рег.№РВ4223МВ  към 14.11.2013 г. е съществувало валидно застрахователно отношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен с ответника.

При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи: …

Постановяването на съдебен акт, чрез който Н.В. в качеството си на водач на МПС е признат за виновен  в извършеното деяние, чрез което са настъпили уврежданията,  е основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45  от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Безспорно е установено, че МПС управлявано от В. и чрез което са нанесени уврежданията е било застраховано с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД„Евроинс”АД. Предвид изложеното и на основание чл.226 КЗ отговорността за обезвреда на  настъпилите  увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество.

Относно паричния еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди:

Претенцията е изключително за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищецът е получил контузия на дясната предмишница/счупване на лъчевата кост в областта на гривнената става/ на „типично място”, представляваща средна телесна повреда и контузия на дясното коляно. Счупването на лъчевата кост е довело  до трайно затруднение  движението на десния горен крайник със среден срок на приключване на оздравителния процес около два месеца, но според гласните доказателства, както и според СМЕ, дори и сега, около 2 години след инцидента последствията от увреждането не са отзвучали напълно. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира за справедливо за претърпените болки и страдания да бъде определен паричен еквивалент в размер на 10 000.00 лв.

Относно жалбата на ищеца, срещу определения от съда процент на съпричиняване в размер на 30%, предвид извода за установено знание от страна на ищеца, че водачът е бил в пияно състояние:

Жалбата е неоснователна. Самият ищец сочи в исковата молба, че със свои приятели между които и Н.В.  са били в заведение в гр.Разград, като към 0,30ч. решили да се прибират. Водачът на МПС-л.а. „Мерцедес” Е Н.В. е предложил да ги закара с колата и ищецът се съгласил. В дадените обяснения по реда на чл.176 ГПК заявява, че видял водача да употребява алкохол. Свидетелите В.В. и Д.Д. също сочат, че с ищеца вечерта са били в една компания и на една маса в заведение, всичка са употребили алкохол, включително водача В. и ищеца С.. Свидетелят В. изрично сочи, че пострадалия С. го е видял да употребява алкохол и се е съгласил да бъде превозен с л.а. упраляван от него  Предвид изложеното, следва да се направи извод, че пострадалият ищец С.А. е знаел, че водачът на МПС В. е употребирл алкохол, като въпреки това обстоятелство, се е съгласил на предложението да бъде откаран с МПС. Предвид изложеното, направеният извод от съда за наличие на съпричиняване в размер на 30%, поради знанието на ищеца, относно употребата на алкохол от водача на МПС е обоснован и следва да бъде споделен.

По отношение на жалбата въззивното дружесгтво: Същата е срещу решението  в частта с която направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от пострадалия, сега ищец С.А. по време на пътуването му с автомобила е оставено без уважение.

По отношение на възражението за настъпили вреди, вследтвие на непоставен колан: За разлика от окръжния съд, настоящата инстанция намира за доказано от страна на застрахователното дружество, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. Това се установява от показанията на св.В., който изрично сочи, че ищецът не си е поставил обезопасителния колан. Следва да се отбележи обаче, че това възражение следва да се отнесе към възражението относно знанието на ищеца, относно употребата на алкохол от водача на МПС. Това е така, тъй като за пътниците в автомобила, респективно за поставянето на обезопасителен колан, е вменено като задължение на водача на МПС, преди привеждането му в движение. Безспорно, поради състоянието в което е бил-вследствие на влиянието на алкохола,  същият е потеглил, като не е взел в предвид, че пътникът до него е без обезопасителен колан.  В допълнение, следва да се има в предвид и заключението на СМЕ –дадените  пояснения на в.л. в съдебно заседание, според които описаното увреждане на ръката би настъпило и при поставен предпазен колан, ако същата поеме удара, в зависимост от посоката й на движение.  С оглед на изложеното, направеното възражение за съпричиняване, поради непоставяне на обезопасителен колан от страна на ищеца, следва да се остави без уважение, като недоказано.

Предвид направения извод, жалбата  на въззивното дружество се явява неоснователн и като такива следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение в обжалваните части, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд /с изключените на извода, за непоставен обезопасителен колан от страна на ищеца/, които споделя. Предвид изхода на спора, разноски не се присъждат.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                              

                                      Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/26.06.2015 год., постановено по т.д.64/2015 год. по описа на Разградски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.