Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

30./гр. Варна, 15.02.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№ 664/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба на А.С.Х. *** срещу решение № 22/14.07.2016 г., постановено по т.д. №78/2015 г. по описа на ОС – Разград, с което е прието за установено в отношенията между „Уникредит Булбанк” АД - гр.София и А.С.Х. ***, че в полза на „Уникредит Булбанк”АД срещу А.С.Х. - в качеството му на солидарен длъжник по сключен с ЕТ „ВИКИ - Вилдан Хасанова” – с.Ясеновец Договор за банков инвестиционен кредит  №019-0100-614/20.ХІ.2006 г., съществува вземане в размер на 71 320,19 лв., от които дължими ведно със законна лихва от 18.V.2015 г. до окончателното им изплащане – 43 333,44 лв. в изпълнение на   обявена за предсрочно изискуема по Договора главница и 27 986,75 лв. по договорна лихва за периода от 20.ІV.2012 г. до 14.V.2015 г., за които вземания в полза на Уникредит Булбанк”АД –гр.София и срещу А.С.Х. е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1349/19.V.2015 и изпълнителен лист въз основа на образувано на осн.чл.417 ГПК производство по ч.гр.д. №891/2015 на РРС.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Намира, че предявеният срещу него иск в условията на солидарна отговорност е недопустим. Излага, че не съществува изискуемо срещу А.Х. вземане в полза на банката, поради което намира предявеният иск за неоснователен. Счита, че не са налице нито една от визираните в чл. 60, ал. 2 ЗКИ предпоставки за да се обоснове основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Твърди наличие на неравноправни клаузи по см. на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, като не е налице изключение по см. на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗЗП. Излага, че атакуваните от него договорни клаузи са неравноправни по см. на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП

В законоустановения срок въззиваемата страна „Уникредит Булбанк” АД гр.София е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени съображения за това.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК, предявен от „Уникредит Булбанк” АД, със седалище гр.София срещу ЕТ ”ВИКИ-Вилдан Хасанова”, със седалище с.Ясеновец, Разградска област и А.С.Х. ***, в условията на обективно и кумулативно съединяване, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците – в условията на солидарна отговорност, дължат на банката следните суми: 1/ 43 333,44лв. представляваща неиздължена главница по Договор за банков инвестиционен кредит от 20.11.2008г. обезпечен с ипотека съгласно Анекс № 1 от 19.04.2010г. по същия договор за банков инвестиционен кредит; 2/ 27 986,75лв. договорна лихва за периода от 20.04.2012г. до 14.05.2015г. и 3/ 3 346,16лв. сторени разноски в заповедно производство, от които 1 426,40 лв. държавна такса и 1 919,76 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1349/19.05.2015г. по ч.гр.д. № 891/2015г. по описа на РС-гр. Разград и е издаден изпълнителен лист.

В исковата молба ищецът излага, че по силата на Договор за банков инвестиционен кредит е предоставил на ответниците, под формата на бърз кредит за микро предприятие с инвестиционна цел, сумата от 50 000 лв. със срок за издължаване 20.11.2018г. Договорът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот собственост на солидарните длъжници. Страните са приели изменение на Договора за инвестиционен кредит с два последващи анекса - Анекс №1/19.04.2010г. и Анекс №2/19.04.2012г., с които договорът в частта досежно годишния лихвения процент върху редовната и просрочена главница и погасителния план е бил изменен. Съгласно Анекс №1/19.04.2010г. ГЛП върху редовната главница ще се формира вече не от едномесечния, а от тримесечния СОФИБОР, който към датата на подписване на първото договорно изменение е бил 4,226% (за разлика от установения с договора 7,349%) и надбавка в размер на 9,774% (съответно в Договора +6,651%). Съответно ГПЛ върху просрочената главница следва да се формира от от тримесечния СОФИБОР, който към датата на подписване на първото договорно изменение е бил 4,226% (за разлика от установения с договора 7,349%) и надбавка в размер на 11.774% (съответно в Договора +8,651%). Т.е. общия процент ГЛП върху главницата не е променен, като изменението касае размера на съставните му части в проценти. Променен е и погасителният план, като е отпуснат 9 месечен гратисен период по издължаването на главницата считано от 04.2010 г. до 12.2010 г., като главницата в размер на 43 333,44 лв. е следвало да се възстанови от кредитополучателя на 94 равни месечни погасителни вноски в размер на 456 лв. считано от 20.01.2011 г. до 20.10.2018 г. и 1 последна погасителна вноска в размер на 469,44лв. дължима на 20.11.2018 г. С Анекс №2/19.04.2012 г. процесният договор за кредит е изменен, като Х.С. – наследник на починалия собственик на ЕТ, е встъпил като поръчител на отпуснатия банков кредит. Изменение е претърпяла и частта на договора относно погасителния план, който е преструктуриран без промяна в крайния срок за издължаване. Считано от 20.04.2012 г. до 20.09.2013 г. банката е отпуснала на кредитополучателя 18-месечен гратисен период за главница, като за този период длъжникът е бил задължен да заплаща само дължимата текущо начислена лихва. От 20.10.2013 г. до 20.10.2018 г. кредитополучателят съгласно изготвения план за погасяване на задължението е следвало да направи 61 равни месечни погасителни вноски в размер на 700 лв. и една изравнителна вноска в размер на 633,44лв. платима на 20.11.2018г. С подписването на Анекс №2 длъжникът признава, че дължи на банката главница (в т.ч. редовна и просрочена) в размер на 43 333,44 лв., респ. че е изпаднал в просрочие за погасяването ѝ.

От изложеното по-горе съдът прави следни правни изводи:

Процесният договор за банков кредит е валидно сключен и по същността си представлява инвестиционен договор, като кредитополучателят е усвоил пълната отпусната му сума. За валидни следва да се приемат и подписаните изменения на същия – Анекс № 1 и Анекс № 2, тъй като са подписани от страните. Неоснователно е възражението, че договорът е нищожен на основание противоречие със закона - ЗЗП, тъй като една от договарящите страни е поставена в неравностойно положение, както и че са налице неравноправни клаузи - във вреда на потребителя, тъй като банката е имала право да увеличава лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин и да променя едностранно договорни клаузи.                                                                                                                                   В случая, кредитополучателят е физическо лице, който в качеството на ЕТ ”ВИКИ-Вилдан Хасанова”, по силата на договор за банков инвестиционен кредит е получил „бърз кредит за микро предприятия“, който е предназначен за инвестиционна цел, т.е. за извършване на търговска дейност, поради което и същият няма качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Следователно и въззивникът, като съдлъжник по инвестиционния кредит, също както и кредитополучателя в отношенията, възникнали между него и банката, не може да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, в частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските договори.   Отделно от това, клаузите на процесния договор касателно определяне размера на договорната лихва са индивидуално уговорени и по начин формиращ крайния лихвен процент като съответен на предвидимия риск от инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар, поради което случаят попада в изключението предвидено в чл. 146 ЗЗП. Ето защо, процесният договор попада извън приложното поле на ЗЗП.

Поради забава в плащанията за повече от 90 дни, на 17.06.2014 г. банката съобразно т.24.2 от Общите условия към договора за ипотечен кредит, при условията и последиците на Раздел 9 от същите, е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което ответникът е бил надлежно уведомен. Към 18.05.2015 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, остатъкът от дължимата главница е бил 43 333,44 лв. Последната е олихвена с договорения лихвен процент или дължима лихва е била изчислена в размер на 27 986,75 лв. от 20.04.2012 г. до 14.05.2015 г. За заявените суми съдът е разрешил на осн. чл. 417 ГПК издаването на заповед за изпълнение и е издал изпълнителен лист. Същите са идентични с посочените по-горе суми предмет на разглеждане по предявения от банката установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в следствие депозирано в срок възражение от страна на длъжниците по реда на чл. 414 ГПК срещу издадена заповед за изпълнение.

Въззивникът А.Х. е подписал договора и анексите, в качеството на солидарен длъжник, поради което е задължен наравно с кредитополучателя по подписания процесен договор за кредит, при това в неговия пълен обем (§1. и §2. От Анекс № 2 – л. 19 от т.д. № 78/2015г. на РОС). Като съдлъжник по отпуснатия кредит същият се явява задължен спрямо кредитодателя, който цели удовлетворяване на вземането си в неговия пълен размер, поради което насоченото срещу него производство по чл. 417 ГПК, съответно по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК се явява допустимо.

Безспорно с подписването на процесния договор за банков инвестиционен кредит №019-0100-614/20.ХІ.2008 г., страните по делото са установили облигационни отношения. Договорът е подписан от ответника А.Х. като солидарно съзадължило се с кредитополучателя ЕТ „ВИКИ-Вилдан Хасанова”, за връщането на предоставените в кредит парични средства. За обезпечение на вземането по договора за кредит с подписването му в полза на кредитодателя е учредена ипотека върху собствен на ответника по иска А.Х. – настоящ жалбоподател, недвижим имот - УПИ І-543, попадащ в кв.57 по плана на с.Ясеновец, Разградска област, представляващ дворно място с площ от 1 230 кв.м и построените в него масивна жилищна сграда и полумасивна едноетажна сграда с предназначение „Пункт за изкупуване и временно съхранение на кожи”. С учредяването на договорната ипотека въззивникът е придобил качеството и на ипотекарен длъжник. Макар и предвидено в договора като обезпечение на дължимото по договора изпълнение, по делото няма данни застраховка Пакет А-„Кредитна протекция” да е била сключена. А.Х. като ответник по иска не е представил на съда доказателства, от които да се приеме за безспорно установено сключен приживе от страна на кредитополучателя договор за застраховка с одобрен от кредитора му застраховател.

Клаузата на т.15.4 от процесния договор предвижда възможността кредитора, в случай не неизпълнение на което и да е от паричните задължения по кредита, да обяви кредита, ведно с лихвите за просрочие, за предсрочно изискуем. Тази възможност за банката-кредитор с изменението съгласно Анекс №2/19.04.2012г. е преуредена, като е предвидено, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и да пристъпи към принудително изпълнение на вземането, настъпва в случай на непогасяване на две последователни вноски по главница и/или лихви – т. 9.11 от Анекс № 2.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца. По отношение на неизпълнението (неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната парична сума), като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца за незипълнение. В този случай ответната страна – А.Х., носи доказателствената тежест да установи положителния факт, изключващ неизпълнението, а именно изпълнение на паричното задължение. Такива доказателства ответникът не е представил, нито твърди да е изпълнил задължението. Последното осъществено плащане по процесния договор е било извършено на 21.VІ.2013г., като от този момент до връчването на поканата за доброволно изпълнение, респ. обявяването на целия кредит за предсрочно изискуем – 17.VІ.2014г., както и към дата на предявяване на исковете, ответникът не е извършвал плащания за погасяване задължението по кредита. Това, на свой ред, обуславя качеството на А.Х. на неизправна страна по договора и обуславя ангажирането на договорната отговорност на изправната страна, каквато се явява Уникредит булбанк АД спрямо него като неизправна страна по процесния договор за кредит.

Към датата на предявяване на иска – 18.V.2015г., установената от вещите лица дължима и неизплатена главница е в размера на 43 333, 44лв., а договорената и неизплатена върху същата лихва - в размер на 27 986,75лв., суми съответни на исковата претенция. Съгласно приетата по делото ССЕ кредиторът коректно е водил банковото досие на кредитополучателя, като данните от извлечението приложено към исковата молба са относими на отразяваните такива в банковото досие. След усвояване на кредита погасяването на задълженията е извършвано неритмично и със забава, като размерите на вноските са несъответни на дължимите на падеж месечни вноски съгласно приетия погасителен план. Последното плащане на дължими по договора вноски е извършено на 21.VІ.2013г., като след тази дата от страна на задължените по процесния договор лица няма извършвани плащания по обслужването му. Това, от своя страна е обусловило наличие на предпоставките за упражняване правото на банката-кредитор едностранно да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем считано от 05.11.2013г. поради необслужването му с повече от три изискуеми падежирали погасителни вноски. Кредитодателят е уведомил солидарно задълженото лице, че е допуснал просрочие по кредита, поради което пристъпва към упражняване правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, отправяйки нотариална покана за доброволно изпълнение – л. 25 и сл. от т.д. № 78/2015г. на РОС, редовно връчена на адресата на 17.06.2014г. с нотариална заверка рег.№24/17.VІ.2014г. по рег. Опис на нотариус В.Тодорова , с рег. №312 и р-н на действие при РРС.

По делото липсват доказателства за предприети от ответника – настоящ въззивник действия по изпълнение на вземанията му по процесния договор в указания за това срок.

Последвало е инициирано от страна на банката – кредитор производство по реда на чл. чл. 417 ГПК за снабдяване със Заповед за изпълнение на парично задължение срещу солидарния длъжник по процесния договор за кредит, позовавайки се на настъпила предсрочна изискуемост на кредита. От своя страна, длъжникът А.Х. е упражнил правото си съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ПГК да подаде възражение срещу издадената в полза на банката заповед за изпълнение, което е обосновало и предявяването на иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Уникредит Булбанк”АД срещу А.С.Х.. Ответникът-настоящ жалбоподател не твърди изпълнение на паричното задължение.

Дължимите суми по главница и лихви са индивидуализирани от кредитополучателя както по основание, така и по размер, поради което съдът намира оплакванията на въззивника в тази насока за неоснователни. Задължението на кредитора е да уведоми длъжника за това, че вече е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е надлежно изпълнено и по делото са представени безспорни доказателства за това.

Съгласно възприетото в т.18 на ТР №4 /18.06.2014г. по т.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, като предпоставка за упражняване на правото по чл.417 ГПК и като последица – установяване по реда на чл.422 ГПК съществуването на задължението, предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /в този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 7 от 15.04.2015г. по т.дело № 4196/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.; решение № 132/02.10.2015г. по т.дело № 1907/2014г. на ВКС, І т.о.; решение № 176/25.02.2016г. по т.дело № 2602/2014г., ІІ т.о.; решение № 180/23.11.2016г. по т.дело№2400/2015г., І т.о. и мн.др./. В съобразителната част на горепосоченото тълкувателното решение е разяснено, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото си, като кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят не е предвидил в уведомлението кредиторът да конкретизира по размер и период месечните вноски по кредита, който е обявила за предсрочно изискуем. В разглеждания случай с нотариалната покана банката – кредитор безспорно е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, при това на целия усвоен кредит.

С оглед оплакванията в жалбата досежно дължимата по кредита лихва, съдът намира, че същата с оглед договарянето ѝ като възнаграждение за банката-кредитор за ползването на отпуснатия от нея паричен заем под формата на ипотечен кредит по см. на чл. 430, ал. 2 ТЗ е дължима, като размерът ѝ е определен както от страните по договора, така и е зависим от действащите пазарни механизми  и нормативно регламентирани за това правила. При сключването на процесния договор за кредит страните са се споразумели именно за лихва с динамичен показател, като дължимите договорни лихви за ползване на паричните средства в рамките на уговорения срок по погасителен план до дата на обявената от кредитора  предсрочна изискуемост, възлизат на  27 986,75лв., като след момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита възнаградителна лихва не се дължи предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на ползване на кредита занапред. По отношение елементите и формирането на лихвата, решаващият състав се позовава на посоченото в тази насока в приетото по делото експертното заключение.

Предвид изложеното по-горе, вземайки предвид всички представени и приети по делото доказателства, настоящият състав на съда приема, че са налице всички предпоставки за обявяване кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, което обуславя и основателността на иска по чл. 422 ГПК. Респ. предявените искове съдът възприема за доказани по основание и размер, тъй като е налице валидно възникнало между страните облигационно правоотношение по силата на Договор за банков инвестиционен кредит, с елемент в съдържанието му задължение на кредитополучателя и солидарно задължилите се с него лица за връщане на усвоения съгласно договора кредит и заплащане на договорената възнаградителна лихва; а също и настъпилата изискуемост на главното и акцесорно задължение и не на последно място – неизпълнение от страна на длъжниците по договора.

Като е стигнал до същите правни изводи, РОС е постановил правилен съдебен акт и като такова обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото, предвид липсата на претенция за разноски, както и на представен списък от адвокат-пълномощника на въззиваемата страна по чл. 80 ГПК, съдът не дължи произнасяне на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

                                              

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/14.07.2016 г., постановено по т.д. №78/2015 г. по описа на ОС – Разград.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ :