О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

770

 

Гр.Варна, 19.11. 2014 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение – ІІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

ЧЛЕНОВЕ: Р* С*

П* Х*

 

Като изслуша докладваното от съдия П.Х* в.ч.т.д.№ 665 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила в срок частна жалба от процесуалния представител на П.Д.Д. – ответник по т.д.№ 151/2014 г. по описа на СОС, срещу определение на същия съд № 409/24.09.2014 г., с което производството по делото е спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до влизане в сила на решение № 114/08.05.2014 г. на Варненския апелативен съд по в.т.д.№ 75/2014 г.

В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилното му прилагане при постановяване на обжалваното определение. Поддържа се, че исковото производство е недопустимо и като такова не подлежи на спиране. Моли се обжалваното определение да бъде отменено, като незаконосъобразно, и делото да се върне на СОС с указания до съда да направи проверка на допустимостта на исковата молба, преди да извършва други процесуални действия по нея.

Против частната жалба е постъпил писмен отговор от насрещната страна – П* Б**/ ЕАД, с който се оспорва основателността й и се моли същата да бъде оставена без уважение.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок по чл. 275 ал.1 ГПК, поради което е допустима. По съществото й, след преценка на материалите по делото, съдът намира следното:

С решение № 114/08.05.2014 г. по в.т.д.№ 75/2014 г. по описа на ВАпС е отменено решение № 16/15.07.2013 г. по т.д.№ 244/2012 г. на СОС в неговата установителна част и вместо него е постановено друго, с което искът на Банката против П.Д.Д. по чл.422 ГПК за установяване на вземания въз основа на договор за кредит от 16.09.2008 г., обявен за предсрочно изискуем към м.VІІІ.2009 г., е отхвърлен.

Решението не е влязло в законна сила, предвид постъпването на касационна жалба и образуването на к.т.д.№ 2602/2014 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., насрочено в з.з. на 20.05.2015 г.

По настоящото дело е предявен осъдителен иск при изложени твърдения, че със сключено между страните споразумение от 14.10.2009 г. страните са предоговорили условията на договора за кредит, като са въвели изменения в параметрите на облигационното отношение, задълженията са разсрочени и отсрочени, уговорени са нови обезпечения /съобразно мотивите на решението по в.т.д.№ 75/2014 г. по описа на ВАпС/, но исковите суми са останали неплатени.

Липсва съвпадение в основанията на исковете по т.д.№ 244/2012 г. по описа на СОС и т.д.№ 151/2014 г. по описа на СОС, заведени между същите страни, поради което не е налице твърдяната от ответника недопустимост на иска. Освен това, съдът следи за допустимостта на образуваното пред него исково производство до постановяване на съдебното решение. Това не ограничава възможността му да направи преценка за наличие на преюдициално производство, в който случай съдът има правомощия да действа и служебно, като приложи нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Независимо от съдържанието на цитираната норма, касаещо „правилното решаване на спора”, съдът може да съобразява и съществуването на преюдициалност като условие за допустимост на производството. В случая, ако въззивното решение влезе в сила /при недопускане на касационно обжалване или допускане и потвърждаване на обжалвания съдебен акт/, между страните със сила на пресъдено нещо ще бъде установено, че ответникът не дължи заплащането на суми по предсрочно изискуем банков кредит от 16.09.2008 г., с оглед новиране на задължението в по-късен момент. Дали и как това ще се отрази върху сключеното споразумение, основано на изпълнителния лист, издаден в заповедното производство, е въпрос на следваща преценка. Ако решението бъде отменено и искът бъде уважен при съобразяване на подписаното на 14.10.2009 г. споразумение, вече може да се предполага недопустимост на иска, предмет на т.д.№ 151/2014 г. по описа на СОС.

Горното води съда до заключението, че съществува връзка на преюдициалност между двете дела и определението за спиране на производството по делото, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на т.д.№ 244/2012 г. по описа на СОС, респ. на в.т.д.№ 75/2014 г. по описа на ВАпС, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 409/24.09.2014 г., постановено по т.д.№ 151/2014 г. по описа на СОС.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: