ОПРЕДЕЛЕНИЕ №754

 

гр. Варна, 21.12.2017. година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 666/2017 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 286, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К.И.К. и Х.В.К., чрез адв. Л.П. *** срещу разпореждане № 9728 от 27.09.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. т. д. № 627/2017 г., с което е върната касационна жалба вх. № 24614 от 31.08.2017 г. на настоящите жалбоподатели срещу решение № 550 от 02.08.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по същото дело.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон. Жалбоподателите намират, че производството не попада в приложното поле на търговските спорове. Инвокират се твърдения за недопустимостта на въззивното решение, както и за очевидна фактическа грешка в заповедта за изпълнение. Молят  за отмяна на обжалваното разпореждане.

Постъпил е отговор от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез юрк. М.Б., в който са изложени съображения за правилността на разпореждането, като молят за неговото потвърждаване.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по депозирани въззивни жалби от Х.В.К. и от К.И.К., чрез адв. Л.П. срещу решение № 178 от 16.01.2017 г., постановено по гр. д. № 6606/2015 г. по описа на Варненския районен съд в частта, с която е прието за установено, че същите дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата в размер на 9 665.04 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 06.03.2014 г., както и сумата в размер на 379.84 евро, представляваща такси, дължими по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 15.12.2009 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

С решение № 550 от 02.08.2017 г., постановено по в. т. д. № 627/2017 г., Варненският окръжен съд е потвърдил горепосочената обжалвана част на първоинстанционното решение, като в диспозитива на същото е посочил и неговата необжалваемост.

С разпореждане № 9728 от 27.09.2017 г. е върната на Х.В.К. и от К.И.К., депозираната от същите касационна жалба вх. № 24614 от 31.08.2017 г. против решението на Варненския окръжен съд.

Правни изводи:

Подадена е касационна жалба вх. № 24614 от 31.08.2017 г. от Х.В.К. и от К.И.К. против решение № 550 от 02.08.2017 г., постановено по в. т. д. № 627/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 от ГПК /ДВ бр. 50 от 2015 г./, поради което § 14 на ПЗР на ЗИДГПК /обн. в ДВ бр. 50 от 2015 г./ е неприложим. Следва да се приложи сега действащата разпоредба на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

При искове за парични вземания размерът на цената на иска е търсената сума /чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК/. Съдът съобрази разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

При тези обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че делото е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Макар и ответниците по иска да не са търговци, отношенията между страните произтичат от абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ, във вр. чл. 287 от ТЗ.

В настоящия случай се оспорва дължимостта на сумата в размер на 9 665.04 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2012 г. до 06.03.2014 г., както и сумата в размер на 379.84 евро, представляваща такси, дължими по Договор за жилищен и ипотечен кредит от 15.12.2009 г.. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.. Доколкото в производството се касае за отделни искове, чиято цена е под горепосочената за търговски спорове, следва да се приеме, че не се покрива критерия за допустимост по чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9728 от 27.09.2017 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. т. д. № 627/2017 г., с което е върната касационна жалба вх. № 24614/31.08.2017 г. на Х.В.К. и К.И.К. против решение № 550 от 02.08.2017 г., постановено по в. т. д. № 627/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно, по аргумент от чл. 274, ал. 4 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.