ОПРЕДЕЛЕНИЕ

195

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД –Търговско отделение в закрито заседание на 24.03.2014 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М* Х*

  ЧЛЕНОВЕ:П* Х*

    К* Г*                

 

като разгледа докладваното от съдия М. Х* ч.в.т.д.№ 668 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е по чл.407, ал. 1 от ГПК, възобновено с определение от 19.03.2014 г. по в.ч.т.д. №668/2013 г. на ВАпС на осн. чл.230 ал.1 ГПК.

          Образувано е по частна въззивна жалба подадена от Д.П.С. ***, против разпореждане № 5051/08.05.2013г., постановено по т.д. № 1906/2010г. по описа на ВОС, с което на осн. чл. 404, т. 1 и чл. 405, ал. 1 ГПК е издаден изпълнителен лист за сторените по делото от Ю* К* АД – гр. Варна, ЕИК 201545660 разноски в размер на 4 050 лв., присъдени с постановеното по делото решение № 1340/23.11.2011г. на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

          Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          За да се произнесе по подадената частна жалба съдът съобрази следното:

          С постановеното по т.д. № 1906/2010г. по описа на ВОС решение № 1340/23.11.2011г. съдът е отхвърлил предявеният от жалбоподателят срещу Ю*К* АД – гр. Варна, ЕИК 201545660 (правоприемник на Ю* К* ООД, ЕИК 041065980 след настъпило в хода на процеса процесуално правоприемство) установителен иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК. Срещу постановеното по делото решение Д.П.С. е депозирал въззивна жалба, която поради невнасяне на дължимата д.т. е върната. Определението за връщане, потвърдено от ВАпС с определение № 8/07.01.2013г. и недопуснато до касационен контрол – определение на ВКС от 11.04.2013г., е влязло в сила.

Приключило е и производството по в.ч.т.д. № 667/2013г. по описа на ВАпС с предмет на разглеждане частна жалба подадена от Д.П.С. срещу определение № 2699/05.07.2013г. постановено по т.д. № 1906/2010г. по описа на ВОС, с което окръжният съд е оставил без разглеждане депозираната от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК от дата 02.07.2013г. за изменение на постановеното по т.д. №1340/23.11.2011 г. решение в частта за разноските. С влязло в сила, като недопуснато до касационно обжалване, определение №737/14.11.2013 г. по в.ч.т.д. №667/2013 г. на ВАпС, въззивният съд е потвърдил определение №2699/05.07.2013 г. по т.д. №1906/2010 г. на ВОС.

Съобразно изложеното настоящият състав на съда приема, че е налице влязло в законна сила решение по т.д. №1906/2010 г. на ВОС включително и в частта му, с която ищеца – частен жалбоподател е осъден да заплати на ответника „Ю* к*” Ад гр. Варна на осн. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 4 500 лв. – адв. възнаграждение. Същото на осн. чл.404 ал.1 ГПК съставлява изпълнително основание, подлежащо на принудително изпълнение. Предвид това, съобразно чл.406 ал.1 ГПК следва да се приеме, че актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, поради което обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд за издаване на изпълнителен лист е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5051/08.05.2013 г., постановено по т.д. №1906/2010 г. на ВОС.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                2.