ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 118

 

Гр.Варна, 15.02.2016 г.

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на петнадесети февруари през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 67 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на „Българо-американска кредитна банка” АД със седалище гр.София срещу определение № 517 от 04.11.2015г. по търг.дело № 207/15г. по описа на Добрички ОС, в частта му, с която е осъдена да заплати държавна такса в размер на 4 268.80лв.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че след като банката не е отстранила констатираните от съда нередовности на исковата молба, съдът е следвало да върне исковата молба и всички приложения към нея като нередовна и да прекрати делото, без да се произнася относно разноските. Позовава се на нормата на чл.694 ал.2 от ТЗ, като твърди че законът не определя отговорност за разноски в случаите на прекратяване на производството по делото, поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Твърди че съобразно общите правила на ГПК приложими съобразно правилото на чл.621 от ТЗ, когато исковата молба е нередовна поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса и ищецът не отстрани нередовностите и не внесе дължимата държавна такса, съдът ще върне исковата молба и няма да осъди ищеца за неплатената държавна такса.  Твърди че преценката за нередовност на сезирането представлява само и единствено дейност по администриране на бъдещо производство, като предхожда всички други процесуални действия, свързани с движението му, като само при редовна искова молба могат да бъде определени процесуално валидно и държавните такси с оглед установяване на това какви искове и срещу кого са предявени. Сочи че държавна такса се събира на основание чл.71 ал.1 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси за водене на дело, а такова в настоящия случай не се е развило. Моли съда да отмени обжалваното определение в частта, с която е осъдено да заплати дължима държавна такса в размер на 4 268.80лв.

Препис на насрещна страна не е връчен, но доколкото обжалваното определение е постановено по реда на чл.129 ал.3 от ГПК, препис за връчване на насрещна страна не се представя.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 207/15г. по описа на ДОС е образувано по предявен от „Българо-американска кредитна банка” АД иск с правно основание чл.694 от ТЗ. С разпореждане на съда № 1162 от 29.09.2015г. съдът е констатирал че исковата молба е нередовна – не е посочен ответник и не е посочена цена на иска, изискуеми на основание чл.127 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. В предоставения срок ищецът не е изпълнил разпореждането на съда и не е отстранил констатираните нередовности на исковата молба, поради което и на основание чл.129 ал.3 от ГПК с определение № 517 от 04.11.2015г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Със същото определение е осъдил на основание чл.694 ал.2 от ТЗ ищецът „Българо-американска кредитна банка” АД да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на сумата 4 268.80лв.

Въззивният съд намира, че определението в обжалваната му част е незаконосъобразно по следните съображения.

Предявеният по търг.дело № 207/15г. иск е установителен по реда на чл.694 от ТЗ. На основание чл.621 от ТЗ доколкото няма особени разпоредби в производството по несъстоятелност, се прилагат разпоредбите на ГПК. Особеното правило е предвидено в чл.694 ал.2 от ГП, а именно че при предявяване на установителния иск не се внася предварително държавна такса. Съотнесено към нормите на чл.127 и чл.128 от ГПК, регламентиращи редовността на исковата молба, отклонението при предявен иск по чл.694 от ТЗ е че няма изискване за представяне на доказателства за внесена държавна такса. Останалите изисквания към съдържанието на исковата молба и нейните приложения и към проверката на съда на редовността на исковата молба са приложими изцяло.

На основание чл.129 ал.3 от ГПК когато ищецът не отстрани в срок нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията се връща. ГПК не разграничава хипотезата в която ищецът не е внесъл дължимата на основание чл.73 ал.3 от ГПК при предявяване на искането държавна такса, доказателствата за което представляват задължително приложение към исковата молба, от другите нередовности. Още повече, че определянето на дължимата държавна такса е възможно само при посочена от ищеца цена на иска. Последица от нетстраняване на нередовностите на исковата молба е връщането и, съответно прекратяване на делото, образувано по нередовната искова молба. При връщането на исковата молба, ГПК не съдържа норма задължаваща съда да постанови определение за събиране на дължима, но не внесена държавна такса.

Нормата на чл.129 ал.6 от ГПК за отговорността на длъжностното лице в случаи на невнесена държавна такса, използва израза „дава ход на молбата” и същата е относима само когато исковата молба е редовна, респективно поправена в срок и съобразно указанията на съда, а не и в хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК в която исковата молба е върната.

Обстоятелството че в конкретния случай ищецът е освободен от авансово внасяне на дължимата държавна такса, не променя извода на съда, че в хипотезата на чл.129 ал.3 от ГПК и връщане на исковата молба по чл.694 от ТЗ, дължимата по делото държавна такса не следва да бъде присъждана. Последица от неотстраняването на нередовностите на исковата молба е връщането и, без по делото да бъде даден ход на молбата, поради което и държавна такса не следва да бъде събирана.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОТМЕНЯВА определение № 517 от 04.11.2015г. на Добрички ОС по търг.дело № 207/15г. в частта, с която „Българо-американска кредитна банка” АД със седалище гр.София е осъдена да заплати държавна такса в размер на 4 268.80лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: