Р Е Ш Е Н И Е   № 96

 

02.05.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                   НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 67 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3366/05.08.2016г. на П М. Х, И.М.А., и О.М.А., представлявани от адв. М.Р. ***, и въззивна жалба вх. № 3616/01.09.2016г. на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - гр. София, подадена чрез ю. к. С.Х., срещу решение № 26/21.07.2016г., постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на Разградски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 3366/05.08.2016г. се атакува решението в частта, с която са отхвърлени предявените от всеки от въззивниците искове за присъждане на разликата над сумата 6 000лв. до 100 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 15.11.2012 г. застрахователно събитие - смърт при ПТП на наследодателя им А.М. С, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.11.2012г. до окончателното им изплащане. Оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, които според жалбоподателите са силно занижени, както и за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Искането е за отмяна на решението в отхвърлителната част и уважаване на исковете изцяло в заявените размери, ведно с акцесорните претенции за мораторна лихва.

Въззивна жалба вх. № № 3616/01.09.2016г., подадена от ответника в първоинстанционното производство, е насочена срещу решението в частта, с която са уважени предявените от П М. Х, И.М.А. и О.М.А. осъдителни искове с правно основание чл. 226 КЗ / отм./ за присъждане на всеки от ищците на сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на задълженията. Застрахователят твърди, че ищците са извън кръга на лицата, които имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техен близък, определен по задължителен за съдилищата начин, с оглед родството на лицата с пострадалия, с ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. В евентуалност са релевирани оплаквания за неправилно приложение на чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетенията, и на чл. 51, ал. 2 ЗЗД по отношение приетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване – 30%, като се твърди значително по – голям принос на пострадалото лице. Петитумът е отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на исковете изцяло, а в евентуалност, за намаляване размерите на обезщетенията.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Разградският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на П М. Х, И.М.А. и О.М.А., с която са предявени обективно и активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ срещу „ ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - гр. София, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата 100 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А.М. С, починал на 15.11.2012г. в резултат на ПТП, виновно причинено от Е Е К като водач на л. а. марка "Опел Астра” с ДК № Р 71-05РН Т, за който автомобил е била сключена с ответното дружество задължителна застраховка "ГО на автомобилистите". Претендира се и законната лихва, считано от датата на деликта - 15.11.2012г., до окончателното погасяване на задълженията.

Ответникът оспорва исковете изцяло по основание, като основното му възражение е, че ищците не са активно материалноправно легитимирани по предявените искове съгласно задължителна за съдилищата практика, формирана с ППВС № 4/1961г., ППВС № 5/1968г. и ППВС № 2/1984г. по въпроса за кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък.

Решението на РОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Същото е допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане искове са правилно квалифицирани. Договорът за застраховка „ГО на автомобилистите“ между виновния водач и застрахователя е сключен на дата, предхождаща влизането в сила на КЗ / в сила от 01.01.2016г./. Съгласно § 22 от ПЗР на кодекса приложение намират правилата на част ІV от КЗ ( отм.), в която е и текстът на чл. 226, ал. 1, уреждащ преките искове на пострадали лица срещу застрахователя.

В частта, с която исковете са уважени обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, като съображенията на състава на ВнАпС за този извод са следните:

По релевираното от ответника основно възражение по предявените искове за липса на активна материалноправна легитимация на ищците първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви. Възражението е основателно, тъй като не се спори и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 94.П-155-1/22.07.2012г., издадено от Община Завет, че ищците П М. Х, И.М.А. и О.М.А. са съответно сестра и братя на починалия А.М. С, и като такива, са извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД за неимуществени вреди в случай на причинена смърт на друго лице, определен по задължителен за съдилищата в страната начин с приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г.

Относно значението на цитираните ППВС при разрешаване на въпроса за активната процесуална легитимация на ищеца и правото му да се получи обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на лице, с което е във връзка на съребрено родство, е постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 181/30.11.2012г. по т. д. № 958/2011г. на ВКС, ІI т. о., съставляващо също задължителна практика по смисъла на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Даденото задължително разрешение от ВКС по приложение на закона е пряко относимо към разглеждания правен спор и се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. ВКС е приел, че воден от установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии, като е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди само в полза на най - близките на пострадалия, за които е нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба. Първоначално с ППВС № 4/1961г. кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия. Впоследствие, с ППВС № 5/1969г., е признато право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД и на взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете, както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески начала. Включването на тези лица в кръга на правоимащите по чл. 52 ЗЗД е мотивирано със съображения, че създадените между тях и починалия емоционални и житейски отношения наподобяват биологичната връзка родител - дете и връзката между съпрузи и е справедливо те да бъдат възмездени за претърпените неимуществени вреди. За да се преодолеят спорове в практиката, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/1984г., в което е изразил категорично становище, че изброяването в Постановления № 4/1961г. и № 5/1969г. на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Сред примерно визираните в ППВС № 2/1984г. лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл. 52 ЗЗД, са братята и сестрите, т. е. връзката на съребрено родство е изключена като основание за принадлежност на едно лице към кръга на лицата, с право на обезщетение за неимуществени вреди по повод на смърт в резултат на деликт.

Тъй като ищците са съответно сестра и братя на починалия А.М. С, те попадат сред лицата, чието право на обезвреда по чл. 52 ЗЗД е изрично отречено с ППВС № 2/1984г. В тази връзка, събраните доказателства относно претърпени страдания и негативни емоционални преживявания след смъртта на техния брат са ирелевантни от гледна точка на активната материалноправна легитимация в процеса, след като родствената им връзка с починалото лице и задължителните указания в ППВС № 2/1984г. изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл. 52 ЗЗД.

За приемане на тълкувателно решение по въпроса „ Включват ли се в кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техни близки, братята и сестрите на починалия, както и неговите низходящи и възходящи от втора степен ? е образувано т. д. № 2/2016г. по описа на ВКС, ГК и ТК, преобразувано, с разпореждане от 13.12.2016г., в Тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Тъй като към момента не е прието тълкувателно решение по въпроса / тълкувателното дело не е насрочено/ съдилищата са длъжни да съобразят решенията си с действащата задължителна съдебна практика.

По изложените съображения въззивният съд прави крайния правен извод, че предявените искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./, са изцяло неоснователни. Поради противоречивите правни изводи на двете инстанции, решението следва да бъде отменено в осъдителната част, както и в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на ищците част от съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, и държавна такса по сметка на РОС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, като се постанови друго, съобразно изводите на въззивната инстанция. В останалата част, с която исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение е правилно и подлежи на потвърждаване.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 81 във вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, всеки от ищците дължи на ответното дружество по 100 лв. - направените за въззивно производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от ЗПП и § 2 от ЗИДГПК / обн. ДВ бр. 8/2017г.

 

С определение № 125/06.03.2017г. е приета за съвместно разглеждане във въззивно производство допустима и редовна частна жалба на тримата ищци, подадена чрез адв. М. Р., срещу постановеното по същото дело определение № 933/07.10.2016г., с което е изменено обжалваното решение в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбата е частично основателна.

Определението е постановено по молба на ответника „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД - гр. София, в която се твърди, че размерът на присъденото в негова полза юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, не съответства на неуважената част по предявените искове. Първоинстанционният съд е приел, че отговорността на ищците за заплащане на разноски и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете е ангажирана в по- малък размер от действително дължимия, определен съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материален интерес, и са присъдени допълнително 9 262.60лв. – по 3 094.20лв. за всеки ищец.

Въззивният съд намира, че тъй като е налице промяна на процесуалния закон относно възнагражденията на юрисконсултите в съответните съдебни производства с изменение и допълнение на чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ. бр. 8/24.01.2017г./, а присъденото юрисконсултско възнаграждение е в съществено по- висок размер от дължимия съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и § 2 от ЗИДГПК / обн. ДВ бр. 8/2017г., следва да се приложи законът в редакцията съгласно настъпилото изменение, поради което обжалваното определение подлежи на отмяна в частта за осъждане на всеки от ищците да заплати разликата над 76 лв. до 3 094.20лв., а в останалата част следва да се потвърди.

Така мотивиран, съставът на ВнАпС

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 26/21.07.2016г., постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – гр. София, ЕИК121265177, е осъдено да заплати на П М. Х, И.М.А., и О.М.А., сумата 6000лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 15.11.2012 г. застрахователно събитие - смърт при ПТП на наследодателя им А.М. С, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.11.2012г. до окончателното им изплащане, както и съдебно – деловодни разноски в общ размер на 324лв. или по 108лв. за всеки от ищците, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от П М. Х, И.М.А., и О.М.А. срещу „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – гр. София, ЕИК121265177, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците сумата 6 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им А.М. С, починал на 15.11.2012г. в резултат на ПТП, виновно причинено от Е Е К като водач на л.а. марка "Опел Астра” с ДК № Р 71-05РН Т, за който е сключена с ответното дружество задължителна застраховка "ГО на автомобилистите".

ОТМЕНЯ решение № 26/21.07.2016г., постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – гр. София, ЕИК121265177, е осъдено да заплати по сметка на Разградски окръжен съд държавна такса в размер на 720 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/21.07.2016г., постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, в останалата част.

ОСЪЖДА П М.Ю., ЕГН **********, адрес: ***, И.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, и О.М.А., ЕГН **********, адрес: ***, да заплатят на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – гр. София, ЕИК121265177, по 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 37 от Закона за правната помощ и § 2 от ЗИДГПК / обн. ДВ бр. 8/2017г./.

ОТМЕНЯ определение № 933/07.10.2016г. постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която всеки от ищците П М. Х, И.М.А., и О.М.А. е осъден да заплати на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – гр. София, ЕИК121265177, на основание чл. 248 ГПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, допълнително сумата 3070.20 лв., представляваща разликата над 76 лв. до 3 094.20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 933/07.10.2016г. постановено по т. д. № 261/2015г. по описа на Разградски окръжен съд, в останалата част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.