Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    19/ 18.01.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на     шестнадесети  декември                                       Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ: А.Братанова

                                                                              М.Недева

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 670   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от   М. Н. Й., ЕГН **********,***, в качеството му на трето лице помагач по главния иск и ответник по обратния иск, против  решение № 393/20.05-2015г. по т.д. № 1202/2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение в частта, с която  ЗД „Бул Инс” АД е осъдено да заплати на ищцата Х.А.А. сумата от 54 000лв, представляваща разликата над 30 000лв до 84 000лв – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в следствие загубата на сина й в резултат на ПТП от 08.03.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на деликта  до окончателно изплащане на застрахователното обезщетение, по предявения от нея иск с правно основание чл.226 КЗ, както и в частта, с която е осъден да заплати по обратния иск на „Бул Инс” АД сумата от 30 000лв, представляваща разлика над 30 000лв до присъдените по обратния иск 60 000лв, ведно с лихви за забава, считано от 08.03.2012г. По съображения за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, моли съда след отмяна на решението в оспорените части да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли исковите претенции в съответните обжалвани части. Счита, че по делото не са събрани доказателства за конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лв. Съдът е направил изводите си въз основа на житейската презумпция за душевни болки и морални страдания при смърт на пълнолетен син от страна на неговата майка, без наличието на доказателства за тяхната степен и обхват, интензитет, промяна в начина на живот на ищцата и нейното психично състояние в резултат на загубата. Възразява и срещу неправилното приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД, изразяващо се в определената от съда степен на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 30 %, игнорирайки свидетелски показания и експертно заключение, че ако пострадалият бе с поставен предпазен колан до летален изход не би се стигнало, както и обстоятелството, че е придвижил автомобила от гр.Аксаково до гр.Игнатиево в нощта срещу 08.03.2012г. Настоява за 70 % съпричиняване, което би редуцирало обезщетението до 30 000лв. Претендира разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове от Х.А.А. *** за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – душевни болки и страдания, в резултат на загубата на сина й И К. А. вследствие на настъпило на 08.03.2012г. ПТП, виновно причинено от М.Й., като водач на л.а. „Рено Клио” с рег.№В 9353 КР, застрахован по риска «Гражданска отговорност» в ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2012г. до окончателното  изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

С определение № 3697/23.09.2014 г. като трето лице –помагач на страната на ответника е конституиран М.Т.Й.. Същият се явява и ответник по  предявения от ЗД „Бул Инс” АД, гр. София, ЕИК 831830482 срещу него обратен иск за възстановяване на присъдено и изплатено обезщетение в размер на 60 000 лв.,  частичен иск от сумата от 120 000 лв., на основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. 

Фактическата обстановка по делото е безспорно установена :  

На 08.03.2012г. по пътя  гр.Игнатиево – гр.Аксаково синът на ищцата И К. А. е претърпял ПТП с лек автомобил  „Рено Клио”  с рег. № В 93 53 КР, като пътник на задната седалка на автомобила, който е бил управляван от М. Н. Й. с ЕГН **********. В резултат на настъпилото ПТП А. получил множество травми, несъвместими с живота, предвид на което и починал.

 

Наказателната отговорност  на деликвента М. Н. Й. е установена с влязла в сила присъда по  НОХД № 1262/2012г. на ВОС, с която същият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, пр.1,б.б, пр.1 вр. с ал.1 от НК. Безспорно е още, че автомобилът, с който е извършено ПТП,  е застрахован по риска „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № Б11160100677 със срок на действие от 04.06.2011 г. до 18.03.2012г. в  ЗД „Бул Инс” АД, гр. София, както и че ищцата Х.А.А. е  наследник по закон – майка на пострадалия А. и следователно – от кръга на   лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт – съпруг, деца  и възходящи / ППВС № 4/25.05.1961г., ППВС № 5/24.11.1969г. и ППВС № 2/30.11.1984г. /.

Не се спори и по осъществения фактически състав на отговорността на застрахователя по смисъла на чл.226 КЗ / отм./

Основният спор е за размера на дължимото обезщетение, като в тази връзка съдът дължи произнасяне по поддържаните във въззивната жалба възражения на третото лице – помагач на страната на ответника и ответник по регресния иск М. Н. Й..

Наведеното твърдение за прекомерен размер на обезщетението за неимуществени вреди, преди редукцията му по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД, поради несъбирането на доказателства за преживените от ищцата болки и страдания, техния интензитет, промяната на начина й на живот, както и за психическото й състояние в резултат на загубата на сина й, съдът намира за неоснователно :

 За преживените от ищцата болки и страдания са събрани свидетелски показания на   Е. Е. И. – л.108-109 и на М. К. К. – л.155. От съвкупния им анализ съдът приема за установено, че между пострадалия И А. и неговата майка е съществувала приживе връзка на топли семейни взаимоотношения, на взаимно разбирателство, обич и подкрепа,  като преди смъртта си той е бил опората в семейството, особено след смъртта на баща си, осигурявал е финансова и всякаква друга помощ на майка си, бил е нейна опора и смисъл на живота. Свидетелските показания съдържат и данни за рязко влошеното здравословно състояние на ищцата в резултат на загубата й, за честите и неоправдани смени в психическото й състояние – да плаче и да се смее на моменти и тези състояния често да се сменят. Според първата свидетелка ищцата не може да дойде на себе си, особено вечерно време, когато се налага до нея да има човек, тя непрекъснато плаче. Втората свидетелка е категорична, че след загубата на сина си, „тя е в много тежко състояние, защото няма кой да й помага”. Има дъщеря, студентка в Шумен, за която се грижи.

Досежно размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който  се определя по справедливост съобразно правилото на чл.52 ЗЗД, е налице константна и непротиворечива практика на ВКС, вкл. и постановена по реда на чл.290 ГПК и задължителна за настоящия съд. Така в т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да  прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А. и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията В. А., постановени по реда на чл.290 ГПК.

 В процесния случай съдът, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразява редица обстоятелства, установени в процеса, а именно : възможно най-близката родствена връзка между ищцата и пострадалия нейн син, внезапността на настъпилата загуба, изключително младата възраст на пострадалия, установените по делото близки семейни взаимоотношения между двамата, както и ролята, която синът е играел в живота на своята майка – нейна опора, смисъл и планове, свързани с бъдещето й, както и доказания интензитет на преживяната психологическа травма от загубата.  Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и  икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.  С оглед на посочените критерии съдът намира, че определеният от първата инстанция размер на обезщетение от 120 000лв се явява справедлив и обоснован, съобразен със събраните по делото доказателства. Ето защо този извод се споделя изцяло.

По въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат :

Възразява се срещу отхвърлянето от първоинстанционния съд на твърдението на въззивника за съпричиняване поради неизползване на предпазния колан.

 

Съгласно заключението на комплексната СМЕ и САТЕ, приети пред първата инстанция, в момента на произшествието пострадалият И А. не е бил с поставен предпазен колан – л.99. При отговора на въпрос № 3 обаче в.лица са категорични, че предвид деформациите по купето на лекия автомобил, а именно отзад вляво, А. би получил травмата в областта на главата вкл. и с поставен предпазен колан, като считат, че и при носенето на предпазен колан би настъпил смъртен изход – л.100. В с.з. от 11.02.2015г. в.лице Д. пояснява, че ако пострадалият И А. е бил с поставен предпазен колан и е бил по средата и в дясната страна, той несъмнено е щял да получи травматични увреждания, но имайки предвид вида на автомобила, според експерта, уврежданията, макар и тежки, не биха довели до летален изход. В случай, че пострадалият е седял по средата на задната седалка и е бил без поставен предпазен колан, той е щял да получи същите травми на главата.

Съгласно задължителната практика на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК/Решение №118/27.06.2014г. по т.д.№ 3871/2013г., Т.К., I Т.о. на ВКС; Решение № 67/15.05.2014г. по т.д. № 1873/2013г. Т.К., I Т.о. на ВКС; Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., II Т.О.; Решение №206/12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г., II Т.О. и др./ приложението на разпоредбата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да бъде доказан, а не хипотетичен. Степента на приноса предполага съпоставка на поведението на увредения с това на деликвента и тежестта на допуснатите от всеки един нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.   

С оглед на фактическата установеност по делото съдът преценява, че приносът на пострадалия за настъпване на фаталния резултат от произшествието не се явява доказан. Безспорно неизползването на обезопасителен колан е нарушение на задължението на пострадалия по чл.137а ал.1 ЗДвП и е противоправно. Тази поритовправност на поведението обаче не е достатъчна, за да признае съпричиняване. Възражението за съпричиняване поради неизползване на предпазен колан се явява недоказано.

Същият правен извод се налага и относно възражението за съпричиняване, основано на твърдения, че пострадалият А., след като е бил алкохолно повлиян и в режим на изтърпяване на наказание лишаване от право да управлява МПС  за срок от 12 месеца, покриващ момента на произшествието, в нощта на 07.03.2012г. срещу 08.03.2012г. е придвижил автомобила от гр.Аксаково до гр.Игнатиево. Това  поведение на пострадалия А. не предпоставя непосредствено настъпилия в последствие резултат от ТПТ. Поведението на ищцата също не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не се доказа тя да е предоставила ключовете от автомобила на сина си в нощта срещу 08.03.2012г.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд за доказана степен на съпричиняване от страна на пострадалия А. в размер на 30 %, изразяваща се в  предоставяне на управлението на процесния автомобил на лице, което е било под въздействие на алкохол  - чл.102 от ЗдвП.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, съдът на осн.чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като ги прави част от настоящото решение.

По изложените съображения решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат  направените от нея разноски за настоящата инстанция в  размер на 1 500лв съобразно представените доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р      Е     Ш      И     :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 393/20.05-2015г. по т.д. № 1202/2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение в                             обжалваната част.

          В необжалваната част решението е влязло в сила.

          ОСЪЖДА  М. Н. Й., ЕГН **********,*** да заплати на Х.А.А., ЕГН **********,*** сумата от 1 500лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

           Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                    ЧЛЕНОВЕ :