Р Е Ш Е Н И Е № 40

 

гр. Варна, 18.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в публичното заседание  на 23.01.2019 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия А. Братанова в. т. д. № 670/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД-гр. София и на насрещна въззивнa жалбa подадена от П.В.М. *** срещу решение № 556/10.07.2018г., постановено по т.д. № 71/2018 год. по описа на ОС – Варна, с което съдът е осъдил ЗК ЛЕВ ИНС АД да заплати на П.В.М., на осн. чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми:

- сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в резултат на настъпило ПТП на 19.01.2016г., причинено от Х. В. Я. , при управление на МПС – л. а. БМВ Х5 с ДК №В ХХХХ ВС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 443,81лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лекарства и изследвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017г. до окончателното й изплащане и

- сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснат доход за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017г. до окончателното й изплащане,

като е отхвърлил като неоснователни исковете за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за горницата над 60 000 лв. до пълния му размер от 80 000 лв. и на законна лихва за периода от датата на увреждането - 19.01.2016г. до 15.08.2017г. вкл., иска за заплащане на законна лихва върху сумата от 443,81 лв. за периода от датата на увреждането - 19.01.2016г. до 15.08.2017г. вкл. и иска за заплащане на законна лихва върху сумата от 18 000 лв. за периода от датата на увреждането - 19.01.2016г. до 15.08.2017г. вкл.

Въззивникът ЗК ЛЕВ ИНС АД-гр. София обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за разликата над 30 000 лв. до присъдените 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е уважена и претенцията за имуществени вреди в размер на 18 000 лв., представляващи пропуснат доход за 2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017г. до окончателното й изплащане. Намира решението за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Навежда доводи за нарушение принципа за справедливост, поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди се явява прекомерно завишено и несъобразено с конкретните икономически условия в страната. Поддържат се доводите за съпричиняване на вредоносния  резултат. По отношение имуществените вреди в размер на 18 000 лв., намира извода на съда за тяхната основателност за необоснован и недоказан, основан на предположения, а не на конкретни доказателства. Позовава се  на получени от ищцата суми за обезщетение за временна нетрудоспособност през 2016г. Моли съда да отмени обжалваното решение в съответните му части. Претендират се сторените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от П.В.М., с което същата излага подробни съображения за неоснователността на въззивната жалба на ЗК ЛЕВ ИНС АД.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК П.В.М. *** е депозирала насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част и по-конкретно за разликата от присъдените 60 000 лв. до претендираните 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.01.2016 г. до окончателното им изплащане, както и за присъждането на законна лихва върху главницата от 60 000 лв. за периода от 19.01.2016г. до 15.08.2017г. Намира решението за неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалните и процесуалноправните норми. Намира исковата претенция за неимуществени вреди за доказана при условията на главно и пълно доказване, с подробно изложени съображения касателно основателността на същата в пълния ѝ предявен размер от 80 000 лв. Моли за отмяна на решението в съответните му части и уважаване на исковата претенция в пълния й обем и размер, в т.ч. и претенцията за лихви върху присъдената сума от 60 000 лв. считано от 19.01.2016 г. до 15.08.2017 г., или от 31.08.2016 г. до 15.08.2017 г., или от 09.11.2016 г. до 15.08.2017 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ЗК ЛЕВ ИНС АД не е депозирал писмен отговор.

Решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция за сумата от 443,81 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за лекарства и изследвания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2017 г. до окончателното й изплащане, като необжалвано е влязло в законна сила.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Пред въззивната инстанция не се оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Оспорва се на първо място извода на първостепенния съд за липса на съпричиняване от пострадалото лице.

С присъда  № 204 от 27.06.17  г., в сила от 13.07.17 г., постановена по НОХД № 751/2017 год. по описа на ВРС  Х. В. Я.  е признат за виновен в това, че на 19.01.16 г. в гр.Варна, при управление на МПС - л. а. БМВ Х5 с рег.№ В ХХХХ ВС, нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил  на П. В.М. две средни телесни повреди , изразяващи се в счупване на черепа с контузия на мозъка и епидурален хематом, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на дясната ключица, обусловило трайно затрудняване в движенията на десния горен крайник за около 1-1,5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на осн. чл.343, ал.3, пр.последно, б.а пр.2, вр. чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 вр. чл.54, вр. чл.58а НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, което на осн. чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от 3 години.

Съобразно трайно установената съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение респ. споразумение пред наказателен съд  не би следвало да се възприема като акт, с който се преклудира въпроса за съпричинителството, ако престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител не обхваща във фактическия си състав и поведението на пострадалия. На това основание изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо / решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о./. Установяването на  съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и настъпилия вредоносен резултат.

            Възражението за съпричиняване е надлежно предявено в отговора на исковата молба и е обосновано с твърдения за предприето от ищцата внезапно пресичане /нарушение на чл. 114, т.1 ЗДвП/ и за пресичане на платното при несъобразяване с разстоянията на приближаващите се МПС и тяхната скорост /нарушение на чл. 113, т.1 ЗДВ – редакция към датата на ПТП/. 

 

По делото е установен следният механизъм за настъпване на ПТП: 

От изслушаната по делото САТЕ, неоспорена от страните, се установява, че мястото на пресичане на ищцата било регулирано със светофарна уредба за пешеходци и обозначено с хоризонтална пътна маркировка – пешеходна пътека, като ищцата е изчакала зелен сигнал и е предприела пресичане, преминавайки през затревен остров между платната. При достигане на зоната в средата на пътното платно / средна лента/ е ударена от идващия от средата на кръстовището л.а. БМВ Х5, който е предприел маневра ляв завой. Вещото лице сочи, че при пресичане на платното на булеварда пешеходката се е движела по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо определената посока на движение по платното, и тъй като пресичането не се извършвало перпендикулярно, при движението си по пешеходна пътека пешеходците обикновено нямали визуална видимост към идващите от средата на кръстовището автомобили. Предвид това заключава, че пострадалата е нямала постоянна визуална възможност да забележи МПС и да предотврати ПТП. Заключението на САТЕ не е оспорено от ответника – застраховател.

Постоянна и задължителна е практиката на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия от страна на увредения. По делото не са установени действия или бездействия на  увреденото лице, с които същото да е нарушило предписаните от закона правила за поведение и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

            По претендираното обезщетение за обезвреда на неимуществените вреди:

            Съгласно заключението по допуснатата комплексна СМЕ, неоспорена от страните, непосредствено след ПТП ищцата е транспортирана и хоспитализирана в НХК на МБАЛ Св.Анна –Варна, като е установена малка неразместена фрактура на черепа в дясна слепоочна област, ангажираща и външната стена на дясна орбита с малък подлежащ кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка, разположен на полюса на десния слепоочен дял и непредизвикващ компресия на невралните структури, както и контузионно огнище в дясно париетално и травматична субарахноидална хеморагия, които промени се квалифицирали като средна по тежест черепно-мозъчна травма и мозъчна контузия средна степен, и съставляват сериозно разстройство на здравето за продължителен период от време, а в момента на травмата и временно опасно за живота. Експертизата установява и фрактура на дясна ключица, която затруднява движението на дясна ръка за период от около 2 месеца, като в оздравителния период счупването се е усложнило с развитие на образуване на голямо количество костна спойка, която притиска съдове и нерви в тази област, и това води до нощни болки, изтръпване на пръстите и отоци на дясна ръка, както и ограничения в движенията на дясната раменна става, за проявата на които значение имат и  установените артрозни промени на ставите в областта. Ищцата е била на постелен режим поне 1 месец след изписването, като към момента били налице затруднения в движението на десния горен крайник. Заключават, че в острия стадия тя е изпитвала силни болки и дискомфорт за поне 10 дни, а в следващите месеци се е оформил посттравмен церебрастенен синдром, поради което и увреждането на здравето и влошеното качество на живот е за период от поне 1 година, като към момента е настъпило възстановяване на ищцата от травмите.

Съгласно заключението по допуснатата СППЕ, кредитирано от съда, се установява, че настъпилите след ЧМТ нарушения се характеризират с разстройства в емоциите, волята и инстинктите, като е налице емоционална лабилност, раздразнителност, дистимно-дисфорични колебания, снижение на поривите, неустойчивост на интересите и трудовите инициативи, които водят до повишен риск от развитие на деменция с 24% през целия живот, снижени адаптивни възможности и ниска стресоустойчивост. Сочат, че след травмата ищцата е преживяла остра стресова реакция, а в периода на възстановяване са били налични негативни емоционални преживявания и психовегетативни прояви, нарушения в самообслужването, което е довело до нарушено качество на живот. Сочат, че и към момента се наблюдават негативни емоционални преживявания като страх, тревожност, които оказват влияние върху функционирането й. Налице са още признаци на избягващо поведение и психовегетативни прояви като нарушения на съня. Заключават, че тези характеристики налагат трайна промяна, свързана с невъзможност за извършване на любими дейности , промяна в начина на живот  с цел понижение на риска от деменция, като се налагало извършването на периодични прегледи за оценка. В устните си обяснения в о.с.з. в.л.Крумова излага, че понесените от ищцата психически травми са сериозни, свързани с окапване на коса и мигли, както и появата на рефлекс на повръщане, което я затруднява в общуването с хората.

            Тежкото субективно понасяне на травмата, психичните и личностните изменения на пострадалата, се потвърждават и от показанията на изслушаните по делото свидетели – Ст.Б. и Д.Д.. И двете свидетелки са категорични относно продължителния и труден период на възстановяване на ищцата, придружен с депресия, страх и ограничения. Свидетелката Д.Д. описва, че и към м.май 2016 год. ищцата е имала сериозни затруднения във възстановяването си – окапване на коса и мигли, постелъчен режим и бърза уморяемост, затруднено обслужване, затруднена реч, прекъсвана от плач, унесеност.  Описват се и развити страхове относно възстановяването и относно безопасността на детето на пострадалата.  Св. Ст.Б. описва, че близо 6-7 месеца след инцидента ищцата не посещавала адвокатската си кантора, а в редките случаи на поява била раздразнителна, незаинтересована. Отказвала телефони и работа на компютър. Отслабнала, после значително напълняла. Понастоящем ищцата отказва театър, плаж. Трудно се вози в кола. Оплаква се от изтръпване на ръката, главоболие, болки в очите. 

            На 23.08.2016 год. на ищцата е извършено освидетелстване от ТЕЛК за срок от една година с призната трайно намалена работоспособност от  60%. С ново решение на ТЕЛК периодът на инвалидност е удължен за срок от 3 години, т.е. до 01.10.2020 год.  с призната трайно намалена работоспособност от 51%. На ищцата е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 23.08.2016 год. И двете решения на ТЕЛК обективират забрана за физическо пренапрежение.

Поначало, причинените неимуществени вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.  Преценката за размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на получените телесни увреждания, интензитет и продължителност на претърпените болки, страдания и неудобства по повод на травмите, продължителност и особености на оздравителния процес, отражение на инцидента върху на психоемоционалната сфера на пострадалия и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания.

Ищцата е адвокат по професия, а към датата на инцидента е била на 43 години, т.е в активна трудова възраст. Като резултат от инцидента е получила ЧМТ и фрактура  на дясна ключица, които по съществото си съставляват средни телесни повреди.  Претърпяла е тежък възстановителен период с интензивни болки и психически страдания. Няма спор, че последиците от ЧМТ са възстановени, но страната е търпяла и следва да продължи да търпи множество ограничения, свързани с минимализиране на стресовото и физическото претоварване. Горните ограничения са несъвместими с трудовата й заетост. Фрактурата на ръката причинява негативни последици и понастоящем. Възстановяването от физическите травми се осъществява на фона на тежък стресов синдром,  изводим и доказан по множество обективни признаци. Ищцата е с трайно променен начин на  живот и с тежки поражения на психо-емоционално ниво.

Изложеното в своята съвкупност обуславя извода, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 60 000 лева не само не е завишено, но и следва да бъде увеличено до размер на 70 000 лева. Увеличението на дължимото обезщетение се обосновава с тежкото отражение на инцидента върху психоемоционалната сфера на пострадалата. Въззивната инстанция поставя акцент и върху ограниченията, които ищцата следва да търпи за в бъдеще, вкл. и в професионалната си дейност.

Така присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът намира за адекватно на обичайната практика по такива дела / решение № 488/27.02.2018 г. по гр. д. № 4108/2017 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационен контрол с Определение № 563 от 7.12.2018 г. на ВКС по т. д. № по т. д. № 1573/2018 г., I т. о., ТК, с което за идентични травми  е определено обезщетение в размер на 70 000 лева, намалено до размер на 49 000 лева поради установено съпричиняване /.

Присъденото обезщетение е съобразено и с действащите към момента на увреждането нива на застрахователно покритие съобразно чл. 492, т.1 КЗ, които са илюстрация на обществено- икономическата конюнктура в страната.

По претенцията за пропуснати ползи: Безспорно от показанията на св.Б. се установява, че след ПТП за период от 6-7 месеца ищцата не е ходела на работа и не е поемала никакви дела, а започнатите такива са били довършени от свидетелката. От ССЕ се установява, че е налице намаление на приходите през деветмесечието на 2016 г. спрямо същите периоди на 2015 г. и 2017 г., което в цифрово изражение е 18532 лв, съотв.18418,66 лв. Съпоставяйки така реализираните доходи на ищцата през предшестващата и следващата ПТП-то година, ВОС е приел, че установената разлика в дохода й се явява имуществена вреда, съставляваща пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което и същата подлежи на репариране до претендирания размер от 18 000 лева.

Соченият извод е съобразен с нормата на чл. 162 ГПК. Коментираният иск е установен по основание, а размерът му следва да се определи с помощта на вещо лице, отчитайки обективната разлика в трудовите приходи.

Съдът съобрази, че ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД не е въвел възражения за получено от ищцата обезщетение за временна нетрудоспособност в изискуемите процесуални срокове, поради което соченото възражение следва да се счита преклудирано – чл. 370 ГПК. Процесуалното поведение на страната е обусловило и липса на своевременно направено искане за събиране на доказателства по повдигнатия спорен въпрос при първоинстанционното разглеждане на спора. Соченото бездействие не може да бъде отстранено във въззивното производство, тъй като страната е можела и е била длъжна да претендира събирането на исканите доказателства. Не са налице допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които да обосноват извода за наличие на предвиденото в чл. 266, ал. 3 от ГПК изключение от приложението на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, постановяваща забрана за събиране на доказателства във въззивното производството.

В заключение, постановеното осъдително решение в разглежданата част следва да бъде потвърдено.

                По претенцията за законна лихва:  Ищцата обжалва постановеното по делото решение в частта, в която е отказано присъждането на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането 19.01.2016 год. до датата на забава, приета от първостепенния съд, а именно -16.08.2017 год.

 Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Изпадането на застрахователя в забава е регламентирано с изрични правни норми. 

Относимо значение за изпадане на застрахователя в забава има и нормата на чл. 380, ал.1 КЗ  - лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. На основание ал.3 непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409.

Съдът определя служебно приложимите правни норми независимо от наличието или липсата на насрещно оспорване.

                Ищцата е предявила претенцията си за обезщетяване на неимуществените вреди и същата е заведена при застрахователя по реда на чл. 196, ал.2 КЗ на 09.08.2016 год. /л.160/. Към претенцията са представени следните доказателства, относими към основанието и размера на претендираните неимуществени вреди: констативен протокол за ПТП, епикриза, болнични листи и др.              С писмо от 11.08.2016 год. застрахователя е отправил искане за представяне на доказателства, на основание чл. 496, ал.4 КЗ /л.19/, а именно – влязло в сила заключително постановление срещу водача, препис от влязла в сила присъда, автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза от следственото дело, в оригинал, удостоверение за банковата сметка. Всички поискани доказателства имат отношение към основанието на претенцията. Действително, според  императивната разпоредба на чл. 496, ал.3 КЗ, застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. В случая обаче,  констативният протокол, съставен на 19.01.2016 год. сочи, че обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване. Следователно, по отношение на застрахователя са били налице предпоставките на чл. 496, ал.4 КЗ за изискване на допълнително доказателства, вкл. съставени от други органи. Искането за представяне на банкова сметка ***едбата на чл. 380 КЗ.

 На 25.07.2017 год. ищцата е представила исканите доказателства, ведно с допълнителни такива. Представила е и изискуемата банкова сметка.  ***, изпадането на застрахователя в забава следва да се определи при условията на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ – 15 работи дни след представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ или 15.08.2017 год.   Ответникът дължи законната лихва за забава от 16.08.17 г. до окончателното изплащане на сумите Решението на съда следва да се потвърди в разглежданата част.

    Държавни такси: На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по сметка на ВОС в размер на 400 лв, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК върху приетата за основателна претенция за неимуществени вреди, респ. по сметка на АС – Варна – 200 лева.

   Разноски: С оглед констатациите за основателност на предявения иск за неимуществени вреди в по-висок размер, следва да бъде преразпределена отговорността за разноски при първоинстанционното разглеждане на спора. Присъдените разноски в полза на ответника следва да бъдат редуцирани съобразно отхвърлената част от предявените претенции до размер на 33, 49 лева. В полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъдат присъдени допълнително 351, 96 лева при условията на чл. 38, ал.2 вр. ал.1 ЗА.

 Процесуалният представител на пострадалата е сезирал въззивния съд с искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА за въззивната инстанция. В представеният по делото договор за правна помощ изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на чл.38 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в  разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно допълнително уважената част от исковете, а именно 830 лева за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 556/10.07.2018г., постановено по т.д. № 71/2018 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която е отхвърлен предявения от П.В.М., ЕГН **********, с адрес *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в резултат на настъпило ПТП на 19.01.16г., причинено от Х. В. Я. , при управление на МПС – л. а. БМВ Х5 с ДК №В ХХХХ ВС за разликата от 60 000 лева до 70 000 лева като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д ДА ЗАПЛАТИ на П.В.М., ЕГН **********, с адрес *** допълнително сумата от 10 000 лева, съставляваща разлика между присъденото от ВОС обезщетение от 60 000 лева и определеното от АС – Варна обезщетение в размер на 70 000 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и негативни психични изживявания, в резултат на настъпило ПТП на 19.01.16г., причинено от Х. В. Я. , при управление на МПС – л. а. БМВ Х5 с ДК №В ХХХХ ВС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.17г. до окончателното й изплащане

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд СУМАТА от 400 лв., представляваща допълнително дължима държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

          ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски апелативен  съд СУМАТА от 200 лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София,  р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, ДА ЗАПЛАТИ на адв.А.А.Г. , с адрес ***,  СУМАТА от 830 лева,  представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв., като и допълнителни 351, 96 лева – адв.възнаграждение  за процесуално представителство за първа инстанция.

ОТМЕНЯ решение № 556/10.07.2018г., постановено по т.д. № 71/2018 год. по описа на ОС – Варна в частта, в която П.В.М., ЕГН **********, с адрес *** е осъдена да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул.Черни връх №51 Д, направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.3 ГПК за разликата от 33,49 лева до 67, 04 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: