РЕШЕНИЕ

   № 382

               гр.Варна, 29.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 10.12.2014 г. в  състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ                 

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА 

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 671 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Първа инвестиционна банка” АД гр.София обжалва решение № 34/ 29.07.2014 г. по т.д.№ 167/2013 г. на Окръжен съд Разград, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск по чл.422 ал.1 - ГПК срещу Т.П.В. *** за приемане за установено, че в полза на банката съществува вземане към ответницата по издадена заповед за незабавно изпълнение от 25.01.2013 г. по гр.д.№ 168/2013 г. по описа на РС-Разград въз основа на документ по чл.417 от ГПК – извлечение от сметка. Моли за отмяна на решението и за постановяване на друго такова, с което се уважи изцяло предявеният от него установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, ведно с присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Т.П.В. *** с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмено становище.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Договор №95КР-АА-0321/12.04.2007 г. за банков кредит /л.231/ е сключен между страните за извършване на разплащания при условията на овърдрафт по разплащателната сметка на ответницата при банката при максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 34900 лв за текущи битови нужди – т.4 и е обезпечен с ипотека – т.24.1 и запис на заповед – т.24.2, като срокът за ползване на овърдрафта по т.4 е до 12.04.2012 г., след изтичането на който правото на кредитополучателя да ползва овърдрафт по разплащателната си сметка се погасява – т.6 от договора. В първия работен ден след изтичане на срока по т.6 банката закрива разрешения овърдрафт – т.15, като при наличие на непогасени задължения към тази дата те се издължават от кредитополучателя съгласно погасителен план – Приложение №1 /л.235/, неразделна част от договора с краен срок за погасяване – 05.04.2027 г. – т.16 от договора. С анекс №2 от 02.09.2011 г. към договора /л.236/ е договорено от страните кредитът да премине в режим на кредит с погасителни вноски, които следва да се извършват съгласно погасителен план – Приложение №2 към договора. Съгласно т.4 считано от датата на анекса кредитополучателят приема прилагането на Общите условия на банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека, които при противоречие имат предимство пред клаузите на договора – т.4.1. Съгласно т.5 считано от същата дата погасителният план към договора се променя съгласно Приложение №2 към анекса, който изцяло заменя погасителния план – Приложение №1 към договора, като навсякъде в договора „Приложение №1” се заменя с „Приложение №2” – т.6, а всички останали клаузи по договора остават непроменени и в сила – т.7. Съгласно т.31 от договора банката има право да обяви овърдрафта за изцяло и предсрочно изискуем, което става с писмено предизвестие до кредитополучателя с определен от банката срок съгласно т.31.2 в случая по б. ”а” – при неизвършване от него на което и да е плащане по договора повече от 5 дни след датата, когато е станало изискуемо.

В настоящия случай  представеното по делото от ищеца Приложение №2 към анекса, заменило Приложение №1 към договора за банков кредит, не е подписано от кредитополучателката – ответница по иска. От това следва, че са недоказани твърденията на ищеца относно наличието на непогасени на падежа погасителни вноски. Доказателства за отказ на ответницата да подпише Приложение 2 към анекса към договора поначало липсват. Ако такъв отказ е бил налице, ищецът е могъл да обяви кредита за предсрочно изискум на това основание при условията на т.31.2, б.”г” – когато кредитополучателят наруши кое да е друго условие по договора. И в двата случая – по т.31.2, б. ”а” и евентуално по т.31.2, б.”г” от договора обявяване предсрочната изискуемост на кредита е следвало да бъде съобщено по недвусмислен начин на ответницата съгласно т.32.2 от договора.  Не се твърди и не се доказва, че Общите условия на банката за кредити на физически лица, обезпечени с ипотека предвиждат възможност за автоматична предсрочна изискуемост на кредита, както и че ищецът се е възползвал от такава възможност. При това положение приложими са посочените клаузи на договора за кредит.

Уведомително писмо №281-205/01.11.2012 г. на банката до ответницата /л.14 от гр.д. №168/13 г. на РРС/ от една страна не е достигнало до последната, като пощенската пратка е била върната на ищеца на 26.11.2012 г. като непотърсена от адресата /л.15 от същото дело/. Не съществува презумпция, че непотърсването на пощенска пратка от адресата е равносилно на негово уведомяване. А от друга страна – от съдържанието на писмото се установява, че ответницата се уведомява за просрочените й задължения към момента  в размер общо на 12856.85 лв, като се кани незабавно да ги погаси, а не че кредитът се обявява за изцяло предсрочно изискуем. Цялото задължение в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем възлиза на далеч по-голяма сума, като към датата на подаване на заявлението на ищеца до заповедния съд – 25.01.2013 г. /два месеца по-късно/ то е в размер на 49162.20 лв. Предупреждението в края на писмото, че ако просрочените задължения не бъдат погасени незабавно, банката ще обяви ползвания кредит за изцяло предсрочно изискуем, потвърждава извода, че банката е считала да стори това в бъдеще, без да уведомява за това ответницата. Това поведение на банката противоречи на клаузата по т.32.2 от договора, предвид което тя не може да се ползва от реда на защита по чл.60, ал.2 - ЗКИ посредством заповедно производство. В този смисъл е и т.18 от ТР на ОСГТК на ВКС №4/2013 г. Искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

ОС – Разград е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/ 29.07.2014 г. на Окръжен съд – Разград, ТО по т.д.№167/2013 г.

ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка” АД - гр.София, ЕИК 831094393, да заплати на Т.П.В., ЕГН - **********,***, сумата 1200 лв - съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.