Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 56

 

Гр.Варна, 19.03.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесети февруари през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                      

При участието на секретаря Ели Тодорова   

            Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 671 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на С.А.П. *** срещу решение № 163 от 27.10.2017г. по търг.дело № 60/17г. по описа на Добрички окръжен съд, в частта му, с която е прието за установено съществуването на следните вземания на „Банка ДСК“ ЕАД към нея, в качеството и на наследник на С. С. П., починал на 08.06.2012г., както следва: 4 417.87 евро, представляваща 1/3 от неплатена главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и С. С. П.; сумата 268.98 евро, представляваща 1/3 от неплатена лихва за периода 25.04.2015г. – 02.10.2015г.; сумата 9.89 евро, представляваща неплатена неустойка за периода 26.04.2015г. – 02.10.2015г.; сумата 20 евро, представляваща неплатени такси, всички по посочения договор за кредит за текущо потребление; както и сумите 184.50лв., представляваща 1/3 от съдебно-деловодните разноски в заповедното производство и 315.04лв., представляващи 1/3 от юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство, както и е осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 2 029.50лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 500лв.

Твърди че обжалваното решение е недопустимо и неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди че съдът недопустимо е уважил предявения иск като е признал съществуване на вземанията спрямо ответника в размер на 1/3 от посочените в петитума суми. Споделя извода на съда затова, че П. в качеството си на наследник на кредитополучателя, негова съпруга е приела наследството и отговоря ведно с другите наследници, не солидарно, а само в размер на 1/3 част от наследения дълг. Твърди че предмет на доказване в предявения по реда на чл.422 от ГПК установителен иск е не е съществуването изобщо на задължение на ответника към ищеца, а съществуването на точно това задължение, което е посочено в издадената по реда на чл.417 от ГПК заповед за изпълнение. Съобразно диспозитива на заповедта следва да се признае съществуването на солидарна отговорност на ответника за целия размер на непогасения дълг по кредита. С обжалваното решение се установява разделна отговорност и дължимост на 1/3 от целия дълг. Поради което и твърди че това произнасяне е по непредявен иск и е недопустимо, а съдът е следвало да отхвърли иска на предявеното основание за солидарна отговорност.

Твърди че съдът е обсъдил направеното възражение за липса на доказан факт на забава към кредитора. Излага че П. след смъртта на своя съпруг е продължила да плаща месечните погасителни вноски по договора, като впоследствие е прекратила плащането. Твърди че съобразно чл.84 ал.1 изр.второ от ЗЗД ако денят на изпълнение на задължението е настъпил след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Твърди че по делото не е доказано, че тя като наследник на кредитополучателя е била поканена от кредитора да изпълни задължението, поради което и не е изпаднала в забава.

Твърди че по делото е останал недоказан и факта за настъпила и обявена предсрочна изискуемост на кредита. Твърди че няма настъпила забава на приелия наследството съпруг към кредитора на наследодателя, поради което и липсва обективният факт за предсрочната изискуемост на остатъка от задължението по усвоения кредит. Твърди че срокът от 90 дни, предвиден в общите условия на договора може да почне да тече от момента, в който възниква забавата и едва след неговото изтичане може да се твърди настъпила предсрочна изискуемост. Сочи че приемането на наследството ангажира само отговорността на приелите го наследници към кредиторите, но не създава ново договорно правоотношение за кредит между тях и банката с идентично съдържание на прекратеното правоотношение. Твърди също така че липса и надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърди че ищецът не е доказал твърдението си че е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на дълга. Твърди че представеното по делото „Потвърждение за получаване“ не установява че е получено именно писмо със съдържание, представено по делото. Твърди също така, че дори и да се приеме, че това е полученото писмо, то не съдържа всички изискуеми реквизити на извлечението от счетоводните книги на банката, като не сочи кои са неплатените месечни вноски като размер и падеж, размер на остатъчните вноски с невъзникнал падеж, момента, от който се отчита забавата. Оспорва и представителната власт, на лицето, направило изявлението от името на банката.

Моли съда да обезсили решението като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. В съдебно заседание, чрез назначения и особен представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение, претендира направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Банка ДСК“ ЕАД срещу С.А.П., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката С.А.П., в качеството и на наследник на кредитополучателя по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010г., за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Заповедното производство по ч.гр.дело № 448/15г. по описа на РС – Балчик е образувано по заявление на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжниците С.А.П., А. С.ов П. и Е. С.ов П., като наследници на С. С. П., за вземания на банката по договор за кредит за текущо потребление от 30.09.2010г., сключен с техния наследодател за сумите както следва: 13 253.62 евро – главница, 806.94 евро – неплатена редовна лихва за периода от 25.04.2015г. до 02.10.2015г., сумата 29.69 евро – лихвена надбавка за забава за периода от 26.04.2015г. до 02.10.2015г., сумата 60 евро – заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 06.10.2015г. до окончателното изплащане на задължението. Независимо от липсата на искане за осъждане на тримата длъжници солидарно, посочено в изрично в т.13 от заявлението, заповедният съд е разпоредил тримата длъжници да заплатят на кредитора вземането солидарно. С оглед подаването в срока по чл.414 от ГПК на възражение срещу издадената заповед за изпълнение само от длъжника С.П. и предвид постановения диспозитив на заповедта за солидарно осъждане на тримата да заплатят цялата сума, предявеният установителен иск срещу П. за изцяло за сумите, предмет на заповедта за незабавно изпълнение е допустим. Изискването за допустимост на исковото производство е за идентичност на предявените претенции, с тези, предмет на заповедното производство. 

Въззивният съд намира възражението във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение като постановено по непредявен установителен иск, поради установена по делото липса на основание за солидарно осъждане  за неоснователно. Възражението е по повод приетата с обжалваното решение разделност на отговорността на наследниците за задължения на своя наследодател. Дори и по предявен иск срещу няколко ответници за солидарното им осъждане, ако предвид материалното правоотношение между тях се установи че е налице разделност на задължението, осъждайки всеки от ответниците да плати част от общата сума, и не солидарно, не е налице произнасяне по нещо, различно от поисканото, защото е в рамките на заявеното. В настоящия случай не е предмет на предявения иск установяването на солидарност на задължението между тримата длъжници от заповедното производство, защото исковото производство се развива само между кредитора и длъжника, подал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение в срока по чл.414 от ГПК. Поради което и установявайки разделност на отговорността на наследниците за задълженията на техния наследодател, съдът установява размер на вземането по-малък от заявения, но в рамките на поисканото, поради което и в този случай не е налице недопустимо решение.

Не е спорно между страните по делото както в първа инстанция, така и във въззивна инстанция, сключването на 30.09.2010г. между банката – въззиваем и наследодателят на въззивницата на договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро, с краен срок на погасяване на кредита 30.09.2020г., платим на 120 месечни анюитетни вноски. Не е спорно получаването на сумата, предмет на договора за кредит. Кредитополучателят П. е починал на 08.06.2012г., а негови наследници по закон са въззивницата П. – съпруга, ведно с две деца.

От приетото от първата инстанция заключение на съдебно-счетоводната експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните и кредитирано и от въззивния съд изцяло, въззивният съд приема за установено че до смъртта си кредитополучателят и след това неговите наследници редовно за плащали дължимите месечни погасителни вноски до вноска № 48 с падеж 25.09.2014г. Следващите вноски №№ от 49 до 55 /частично/ са заплатени със закъснение. С плащане от 04.04.2015г. е погасена вноска с падеж 25.10.2014г., с плащане от 16.06.2015г. е погасено задължение с падеж 25.11.2014г., с плащане от 10.08.2014г. е погасено задължение с падеж 25.12.2014г. Последното извършено плащане е от 29.09.2015г. и с него са погасени задълженията по вноска 54 и частично 55.

В Общите условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от сключения договор, в т.19.2 е предоставено право на банката при допусната от страна на кредитополучателя забава в плащанията на главница и/или на лихви над 90 дни, целият остатък от кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем. Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. предсрочната изискуемост има действия от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти.

От данните на приетата по делото експертиза, съдът приема за установено че към датата на получаване на изявлението на кредитора с писмо, получено на 07.07.2015г. са настъпили обективните факти на просрочения повече от 90 дни на дължими плащания по вноски №№ 51 с падеж 25.12.2014г., 52 с падеж 25.01.2015г., 53 с падеж 25.02.2015г. и 54 с падеж 25.03.2015г. Извършените плащания след тази дата, водят само до промяна на размера на задължението, но не променят вече настъпилата предсрочна изискуемост на целия дълг.

Въззивният съд намира, че в случая не е налице хипотеза по чл.84 ал.1 предл.второ от ЗЗД и необходимост от нова покана до въззивницата за да изпадне в забава. Поетото задължение на наследодателя за връщане на получената от банката по силата на договора за кредит сума е на 120 равни месечни погасителни вноски с падеж 25-то число на месеца. Действително след смъртта на наследодателя на 08.06.2012г. за банката – кредитор е съществувало задължение да уведоми наследниците за съществуващото задължение с техния наследодател на основание чл.84 ал.1 предл.второ от ЗЗД и едва след изтичане на 7 дни от поканата неговите наследници да изпаднат в забава по отношение на първата падежирала след смъртта на наследодателя им вноска № 21 с падеж 25.06.2012г. След първоначалната покана имаща характер на уведомяване на наследниците за съществуването на задължение на наследодателя им, банката няма задължение да кани наследниците за всяка следваща падежирала погасителна вноска. Действително писмена покана за плащане на първата падежирала след смъртта на наследодателя вноска няма представена по делото, но забавата в плащанията е настъпила значително по-късно и след извършени от наследницата П. множество плащания на погасителни вноски по кредита и подавани лично молби до банката с искане за преструктуриране на кредита, поради което и въззивният съд намира, че наследницата не може да се позовава на липса на забава от нейна страна поради липса на покана по чл.84 ал.1 изр.второто от ЗЗД.

Въззивният съд намира възражението за липса на надлежно уведомяване на въззивницата за настъпилата предсрочна за неоснователно. Не е спорно получаването на писмо от П. на 09.07.2015г., съдържащо изрично изявление на банката, че обявява целия остатък за предсрочно изискуем поради забава в погасяване на задълженията по договора за кредит от 30.09.2010г. Действително в писмото липсва посочване на конкретните падежирали вноски, за които е налице 90 дневна забава, но изискване за подобно съдържание на уведомлението няма. В писмото е налице ясно изявление на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. По изложени по-горе съображения въззивният съд приема, че са налице и обективните предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. предсрочната изискуемост има действия от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти. Поради което и в настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила на 07.07.2015г., дата, предхождаща подаването на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.   Въз основа на разрешението по т.11.б на ТР № 4/13г. на ОСГТК на ВКС и в контекста на настъпване на предсрочна изискуемост на банков кредит с решение № 64 от 17.07.2015г. по търг.дело № 3187/13г. на І т.о. на ВКС е прието, че в производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, съдът установява съществуването на вземането по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, като може да определи за момент на настъпване на предсрочната изискуемост дата, различна от твърдяната от банката, но тази дата следва да предхожда по време датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователно е и възражението за изпращане на писмото, съдържащо изявление за обявяване на целия размер на кредита за предсрочно изискуем от лице без представителна власт. На първо място такова възражение може да бъде направено само от представлявания, а не и от насрещната страна. Но дори и да е налице превишаване на пределите на учредената на автора на писмото представителна власт то по делото е налице изрично потвърждаване на извършените от нея действия по изпращане на конкретните уведомления.

С установените действия по договора за кредит  П. е обективирала недвусмислено приемане на наследството по смисъла на чл.49 ал.2 от ЗН, което обуславя наличието на пасивна материално-правна легитимация да отговоря за задълженията на своя наследодател по чл.60 ал.1 от ЗН в рамките на наследствената си квота.

Няма спор пред въззивна инстанция по отношение на приетите от първата инстанция размер на задължението – в общ размер и по отделни пера.

С оглед на така изложеното и при липсата на въведено правопогасяващо възражение за плащане на задълженията и установен размер на вземанията от заключението на счетоводната експертиза, въззивният съд намира предявеният установителен иск за доказан и основателен до размера на 1/3 от задълженията и следва да бъде уважен. Решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 450лв., представляваща разноски за възнаграждение за въззивна инстанция на назначен на ответницата особен представител и сумата 200лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 163 от 27.10.2017г. по търг.дело № 60/17г. по описа на Добрички окръжен съд в обжалвана му част.

ОСЪЖДА С.А.П. ***, ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, ЕИК 121830616, сумата 450лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща разноски за въззивно производство и сумата 200лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ на основание чл.280 ал.3 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: