Р Е Ш Е Н И Е

 

160  гр.Варна, 12.06.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно  заседание на 13.05.2014 год. в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

При участието на секретаря – Е.Т. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 673/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от „Х.А. - А.Л.” ООД – гр.София против решение № 1370/25.11.2011 год., постановено по т.д.№ 290/2011 год. по описа на ОС - Варна.

Въззиваемата страна „А.” ООД със седалище Ню Йорк оспорва основателността на предявената въззивна жалба чрез назначения особен представил по реда на чл. 35, ал.2 КМЧП.

Въззиваемата страна  „С.Г.” ООД – със седалище гр.Девня, редовно уведомена с приложение на чл. 50, ал.2 ГПК, не е изразила становище при въззивното разглеждане на спора.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената жалба е депозирана от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 259, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. 

Производството пред ВОС е образувано по обективно и евентуално съединени претенции с правно основание чл 29 от ЗТР с ищец „Х.А.-А. Л.” ООД, ЕИК 175075249  и ответници „С.Г.” ООД, ЕИК 103963419 и „А.” ООД-Ню Йорк.

Претендира се установяване недопустимост на вписването, а в условията на евентуалност -  установяване на несъществуващи обстоятелства, вписани с решение № 6737/03.08.2007 г. на ВОС, Фирмено отделение, по ф.д.№ 2626/2005, извършено по партида на първия ответник, а именно:

-вписване на увеличение на капитала на „С.Г.” ООД,гр. ЕИК 103963419 от 900 000 лева на 100 641 700 лева чрез непарична вноска на „А.” ООД, съставляваща ноу хау  за добив на еко дизел;

-вписване  на „А.” ООД като съдружник в „С.Г.” ООД;

-актуалното разпределение на капитала между съдружниците : „А.” ООД - 997 417 дяла по 100 лева и „С.М.” ЕООД – 9000 дяла по 100 лева;

- промяна в правната формата на  дружеството, отразяваща приемането на нов съдружник.

Ищецът „Х.А.-А. Л.” ООД твърди, че е кредитор  на трето за спора лице - „С.М.” ЕООД, ЕИК 107568533 като легитимацията му е установена с влязъл в сила съдебен акт.  Ищецът е предприел индивидуално принудително изпълнение, в хода на което е наложен запор на дружествения дял на длъжника „С.М.” ЕООД в „С.Г.” ООД, ЕИК 103963419.  След надлежно овластяване от съдебния –изпълнител, страната е предявила иск за прекратяване на „С.Г.” ООД  по реда на чл. 517, ал.3 ГПК. По същия е налице образувано и висящо т.д.№ 292/2011 год. по описа на ОС – Варна.

Страната поддържа, че евентуалното уважаване на претенцията по чл. 517, ал.3 ГПК би довело до възможност за удовлетворяване на кредитора от ликвидационния дял на „С.М.” ЕООД в „С.Г.” ООД. Осъществяването на соченото право обаче се препятства от вписване на недопустимо, евентуално - несъществуващо увеличение на капитала на „С.Г.” ООД чрез непарична вноска (ноу-хау), направена от втория ответник „А.” ООД. С  вписването на въпросното увеличение на капитала чрез непарична вноска на „А.” ООД е нарушена гаранционната функция на записания капитал, а делът на „С.М.” ЕООД се е трансформирал до незначителен.  Поддържа се, че  позитивният изход от настоящия спор би довел до заличаване на вносителя на апорта като съдружник, респ. до увеличаване на ликвидационната квота на длъжника до 100% от действителното имущество на дружеството.

Идентични твърдения за правния интерес от воденето на иска са развити и в молба на страната от 28.03.2011 год. /л.77/.

Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт, намира следното:

1.Предпоставка за допустимост на претенциите е наличието на правен интерес, който се определя според конкретните факти и обстоятелства по спора и може да бъде както пряк, така и обусловен.  Наведените твърдения в исковата молба и уточнението й обуславят извода, че с предявения иск се цели констатиране на пороци на вписването с цел  установяване на действителното имуществено участие на длъжника в юридическо лице. Следователно – предявеният иск обслужва косвено успешното реализиране на индивидуалното принудително изпълнение на кредитора - ищец, насочил изпълнението върху ликвидационния дял на длъжника. 

След извършена служебна справка въззивният съд констатира, че третото лице – длъжник „С.М.” ЕООД – Трявна, ЕИК 107568533 е в открито производство по несъстоятелност с решение № 123/03.05.2011 год., постановено по т.д.№ 119/2011 год. по описа на ОС – Габрово. Със същото решение дружеството е обявено в несъстоятелност по реда на чл. 632, ал.1 ТЗ. Понастоящем производството по несъстоятелност е възобновено с решение № 459/30.05.2014 год., постановено по  т.д.№ 119/2011 год. по описа на ОС – Габрово.

В производството по несъстоятелност на „С.М.” ЕООД – Трявна ищецът има качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на чл. 693 ТЗ.

След като по отношение на длъжника „С.М.” ЕООД – Трявна е открито производство по несъстоятелност /универсално принудително изпълнение/ и същото вземане на този кредитор е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания /чл.693 ТЗ/, не би могло да се осъществява срещу същия търговец и паралелно индивидуално изпълнение, в това число и да се разглежда иск, основан на чл.517, ал.3 ГПК /Решение № 146 от 7.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1041/2012 г., I т. о./. 

Правният интерес от предявяването на настоящия иск  е оправдан с  възможността кредиторът да насочи индивидуалното си принудително изпълнение върху ликвидационния дял на длъжника  след успешно провеждане на иска по чл. 517, ал.3 ГПК.  С оглед откритото производство по несъстоятелност обаче, кредиторът не разполага с допустима възможност за индивидуални изпълнителни действия, а имуществото на длъжника може да се осребри единствено в рамките на несъстоятелността чрез универсално принудително изпълнение. Част от същото е и осребряването на притежаваните от длъжника дялове в други дружества чрез специалния способ на чл. 718, ал.2 ТЗ. Следователно – искът е лишен от правен интерес, доколкото претенцията за порочно вписване е  обоснована единствено с висящия изпълнителен процес на кредитора.

При наличие на открито производство по несъстоятелност, ТЗ регламентира изрични, специални механизми за попълване на масата за несъстоятелността чрез особените искове по чл. 646 и чл. 647 ТЗ.  Синдикът е легитимиран да предяви и всички общи искове за попълване патримониума на длъжника, вкл. и установителни искове, насочени към установяване действителните права на длъжника. В рамките на общата компетентност по чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът е легитимиран да ползва всички предвидени в ТЗ средства за правна защита на наличното членствено правоотношение – иск по чл.74, 75, 71 ТЗ, иск по чл.29 ЗТР и пр. като при осъществяване на горните си правомощия следва да действа в качеството на представител. Индивидуалните кредитори при открито производство по несъстоятелност не са легитимирани да предявявят посочените искове самостоятелно, дори и същите да имат като резултат попълване на масата. Изключенията от посоченото правило са изрично предвидени -  чл. 649, ал.1 ТЗ.  С оглед на посочените промени в процесуалната легитимация на кредиторите, следваща от откриване на производство по несъстоятелност, предявените заварени искове целящи „попълване” патримониума на длъжника следва да се считат за недопустими.

2. Отделно от изложеното, пороците във вписания апорт и евентуалното му заличаване по реда на чл. 29 ЗТР не могат да доведат до целените от ищеца правни последици – заличаване на вносителя като съдружник и автоматично увеличаване на ликвидационния дял на длъжника  „С.М.” ЕООД при евентуално прекратяване.

Членственото правоотношение за съдружника „А.” ООД е възникнало при увеличение на капитала по реда на чл. 122 вр. чл. 148, ал.1, т.3 ТЗ като дължимата вноска към дружеството е покрита с апорт.  Евентуалното заличаване на апорта по реда на чл.29 ЗТР  се приравнява на неизпълнение на задължението за вноска на вносителя, а последиците от неизпълнението са регламентирани в чл. 126 ТЗ. Сочените последици са приложими както в хипотезата на записване на дялове при учредяване на ООД, така и при последващо приемане на нов съдружник чрез записване на дялове от увеличението на капитала. Върховният колективен орган на ООД е компетентен да определи допълнителен срок за изпълнение на задължението, вкл. да трансформира непаричното задължение в парично такова.  Невнасянето на дела е основание за изключване на съдружника, а освободените дялове могат да бъдат продадени на трето лице, останалият съдружник да изплати недостига или дружественият капитал да бъде намален – чл. 121, ал.2 ТЗ.  Последиците от порочния апорт подлежат на вътрешно уреждане в дружеството и  следва да бъдат преодоляни чрез предприемане на необходимите действия за попълване на капитала, предвидени в ТЗ  и устава, респ. дружествения договор /арг. и от Решение № 172 от 18.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 664/2010 г., II т. о., ТК /. Следователно – предявената искова претенция от ищеца в качеството на кредитор на съдружник в ООД  по никакъв начин не може да доведе до целените и анализирани в п.1 от решението правни последици.

С оглед на гореизложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен, респ. производството по предявения иск – прекратено. Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1370/25.11.2011 год., постановено по т.д.№ 290/2011 год. по описа на ОС – Варна и ПРЕКРАТЯВА производството по предявените искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: