Р Е Ш Е Н И Е

 

31/30.01.2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдията П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 675 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „А - М Д Д” село Водица, обл. Търговище, чрез собственика Д П Д, против решение № 26/05.07.2013 г., постановено по т. д. № 140/2012 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „А Б” ООД гр. Варна, сумата от 176 732.93 лв. – остатък от неплатен задатък по чл. 10, ал. 4 от Договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената от 24.08.2012 г. на основание чл. 334, изр. 2 от ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2012 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата 11 343.66 лв. – съдебно-деловодни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „А Б” ООД, с който се оспорва основателността на жалбата и се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Жалбата е редовна, депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на това основание е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, Варненският апелативен съд приема следното:

Предмет на въззивното производство е предявеният от „А Б” ООД срещу ЕТ „А - М Д Д” иск с правно основание чл. 334 ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 ЗЗД. В останалата необжалвана част постановеното решение е влязло в сила.

В исковата молба се сочи, че между страните бил сключен договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената № Wht-1-51 от 24.08.2012 г., като въззиваемият (купувач) платил на въззивника (продавач) сумата от 362 880 лв. с ДДС, представляваща пълната продажна цена на 700 тона пшеница. След като продавачът предал на купувача само 359.08 тона от предварително изцяло заплатената стока, той върнал обратно на купувача 176 732.93 лв., представляващи цената на недоставеното количество. Претендира се на основание чл. 10, ал. 4 от Договора продавачът да заплати на купувача двойния размер на задатъка, представляващ по смисъла на чл. 334, изр. 3 от ТЗ платената за стоката цена, след приспадане на върнатата вече сума.

В отговора на исковата молба искът се оспорва, като се твърди, че действителната уговорка между страните не е за предварително плащане на цената по смисъла на чл. 334 ТЗ, а е обективирана във фактура № 150/27.08.2012 г., т.е. касае се за продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ, както и че неполучаване на цялото количество пшеница е по вина на купувача, а не на продавача. Оспорва се автентичността на договора за продажба от 24.08.2012 г., сочи се и антидатирането му.

Основният спор между страните е налице ли е сключен договор по смисъла на чл. 334 от ТЗ за продажба с предварително плащане на цената, в който случай, ако продавачът не предаде стоката, то платената цена се смята за задатък.

Според съдържанието на договора, той е сключен на 24.08.2012 г. /петък/. Цената е платима предварително с уговорен падеж 27.08.2012 г. /понеделник/. Купувачът се задължава в срок от 27.08.2012 г. до 15.09.2012 г., по негов избор и за негова сметка да вдигне стоката от склада на продавача в с. Водица. В чл.10 ал.4 от договора е посочено, че ако стоката не бъде предадена в цялост, продавачът дължи връщане на платената цена, представляваща задатък, в двоен размер.

От приетите по делото тричленна и петчленна СГЕ се установява, че подписът за продавач в договор № Wht-1-51/24.08.2012 г. не принадлежи на представляващия ЕТ - Д Д. Подписът, положен за продавач в приложение № 1 към договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане № Wht-1-51 от 24.08.2012 г. /без дата, специфициращо стоката/ не е изследван, т.к. няма спор, че е бил положен от Дончев. Безспорни са и обстоятелствата, обективирани в приемо-предавателния протокол от 28.08.2012 г. за предаване на 359.08 тона пшеница – реколта 2012 г., осъществено чрез 10 товарни автомобила, както и за превеждане от въззиваемия на въззивника на сумата 362 880 лв., съобразно преводно нареждане от 27.08.2012 г., направено с основание за плащане фактура № 150 от 27.08.2012 г. Във фактурата липсва препращане към сключения на 24.08.2012 г. договор, както и отбелязване, че се касае за предварително /авансово/ плащане съгласно договора. Връщането на сумата от 176 732.93 лв. от въззивника на въззиваемия е извършено с преводно нареждане на следващия ден - 29.08.2012 г., с основание за плащане - кредитно известие № 151/28.08.2012 г.

От показанията на св. Валентин Колев, които се ценят като преки, обективно дадени и непротиворечиви, кореспондиращи и на писмените доказателства, се установява следното: През лятото на 2012 г. той е бил представител на А Б ООД. В края на седмицата в това качество посетил базата в с.Водица, говорил с лицето Мария, която живеела на съпружески начала със собственика на ЕТ и действала като негов представител, проверил стоката, уговорил цената и количеството и фактурирали сделката, след което той препратил документите на А Б ООД. Уговорката била товаренето да започне още в неделя, но по технически причини било отложено за понеделник сутринта. По-късно в понеделник Мария му се обадила и му съобщила, че разваля сделката по причина, че е дадена по-висока цена от друг клиент. Свидетелят веднага пристигнал на място в базата и там заварил камионите на другия купувач - ЗЪРНЕНИ ХРАНИ Силистра. Между представителите започнал спор относно това, кой да натовари стоката, като от другата фирма казали, че тяхната стока е фактурирана преди таза на А Б. След много уговорки било натоварено съвсем малко количество, товаренето продължило и на другия ден, но преимуществено били товарени камионите на другия купувач, като общо за А били натоварени и извозени 370 т. Самата Мария поддържала, че стоката на ЗЪРНЕНИ ХРАНИ била продадена по-рано и те имат предимство.

Показанията на св. Колев се подкрепят изцяло и от тези на св. Илиян Димитров, контактувал с шофьорите в базата по телефона, които са му предали сходна информация.

Те не се опровергават и от показанията на св. П Д и Е М, доколкото последните лица не са присъствали при товаренето, а са били свидетели на разговор на пейка пред склада, в който св.К казал на Д Д, че спират да товарят и той трябва да върне парите, а Д казал: „чакай бе, как да върна парите, нали има счетоводство, а нямаме договор”.

С оглед горната установеност от правна страна съдът намира, че между страните липсва действително сключен договор за продажба с предварително плащане на цената, по смисъла на чл.334 ТЗ, по следните съображения:

При търговската продажба с предварително плащане на цената е налице парично кредитиране на продавача от купувача. Предварително платената цена е с цел да допълни оборотните средства на продавача /напр. вносител или производител/. Неблагоприятните последици от виновното неизпълнение на договора от страна на продавача са много сериозни вследствие именно на факта, че той е получил плащане в един много по-ранен момент и се е възползвал от него. Всички тези белези липсват по отношение на конкретния договор. Видно е, че срокът за „предварително” плащане на цената – 27.08.2012 г. всъщност съвпада с първия ден от срока за предаване на стоката, като определянето на момента на предаването й в периода от 27.08.2012 г. до 15.09.2012 г. е предоставено на избора на купувача, следователно е можело да бъде осъществено в деня на превеждане на цената. Наименованието на договора не е определящо за неговия характер, а клаузите на процесния договор опровергават хипотезата за предварително плащане на цената. Следователно, договорът по нищо не се отличава от една обикновена продажба по чл.318 и сл. ТЗ. Освен че самият договор не може да бъде квалифициран сам по себе си като такъв по чл.334 ТЗ, косвено в същата насока се цени и съдържанието на издадената относно продажбата фактура. Според свидетелските показания в един и същи ден – 24.08.2012 г., петък, е извършено както договарянето /устно/, така и фактурирането на пшеницата на място в с.Водица в присъствието на св. К, без да се споменава подписването на договор, при това пълното уговорено количество е било налично. Не на последно място, договорът действително не е бил подписан от ЕТ и липсват категорични данни за неговото потвърждаване /в частност относно клаузата на чл.10 ал.4, ако тя изобщо може да се разглежда извън контекста на гореказаното/, съобразно чл.301 ТЗ.

В заключение съдът намира, че разликата в платената цена между предаденото и договореното количество пшеница няма качеството на задатък по смисъла на чл.334 ТЗ вр. чл.93 ал.2 ЗЗД, и след като тя е била върната на купувача, продавачът няма задължение да заплати още веднъж размера й на претендираното основание.

Предявеният иск се преценява като неоснователен и следва да бъде отхвърлен, след отмяна на постановеното в обратния смисъл първоинстанционно решение.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 26 от 05.07.2013 г. на Търговищкия окръжен съд, постановено по т. д. № 140/2012 г. в ЧАСТТА, с която ЕТ „А - М Д Д”, със седалище: с. Водица, обл. Търговище, с ЕИК 020998802, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на „А Б” ООД, със седалище: гр. Варна, с ЕИК 200586160, сумата от 176 732.93 лв., представляваща остатък от неплатен задатък по чл. 10, ал. 4 Договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената от 24.08.2012 г. на основание чл. 334, изр. 2 от ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2012 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата 11 343.66 лв. – съдебно-деловодни разноски,

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „А Б” ООД, със седалище: гр. Варна, с ЕИК 200586160, за осъждане на ЕТ „А - М Д Д”, със седалище: с. Водица, обл. Търговище, с ЕИК 020998802, да заплати на дружеството сумата от 176 732.93 лв., представляваща остатък от неплатен задатък по чл. 10, ал. 4 от Договор за продажба на селскостопанска продукция с предварително плащане на цената от 24.08.2012 г. на основание чл. 334, изр. 2 от ТЗ вр. чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2012 г. до изплащане на сумата, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: