Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №1

                                                                                                                                 04.01.2016 г.           

Гр.Варна, ……2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на втори декември през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 675 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра срещу решение № 80 от 07.08.2015г. по търг.дело № 79/14г. по описа на Силистренски ОС, в частите му, с които са отхвърлени предявените от него срещу „Масив” ООД със седалище гр.Силистра главни и евентуален иск както следва: искът за сумата 146 500лв., , претендирана като задължение по споразумение  от 30.04.2009г., сключено между „Вариант” ООД и „Масив” ООД, цедирана на „Стил Дизайн 08” ООД с договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2012г., ведно със законна лихва, предявения в отношение на евентуалност иск за същата сума в размер на 146 500лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по т.2.3 от споразумение от 10.01.2011г. сключено между „Масив” ООД, „Вега – В” ООД в ликвидация, „Вариант” ЕООД, М.И.Г. и В.П.В., ведно със законна лихва и иска за сумата 115 000лв., предявен като частичен от целия в размер на 183 939лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения за вреди от неизпълнение на задължения по т.2.3 от споразумение от 10.01.2011г. сключено между „Масив” ООД, „Вега – В” ООД в ликвидация, „Вариант” ЕООД, М.И.Г. и В.П.В., ведно със законна лихва, както и е с което е осъден да заплати направени по делото разноски

и по жалба на „Вега – В” ООД в ликвидация със седалище гр.Силистра срещу същото решение, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу „Масив” ООД със седалище гр.Силистра иск за сумата 138 350лв., претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на „Масив” ООД на задължения по т.2.3 от споразумение от 10.01.2011г. сключено между „Масив” ООД, „Вега – В” ООД в ликвидация, „Вариант” ЕООД, М.И.Г. и В.П.В., ведно със законна лихва, както и е осъден да заплати направените по делото разноски.

В жалбата на „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано.

По главния иск за сумата 146 500лв., оспорва извода на съда, че е безспорно, че вземането попада в обхвата на споразумението от 10.11.2011г. Твърди, че споразумението от 10.11.2011г. не обхваща това вземане, поради което и изводът на съда за погасяване на това вземане по силата на т.2.4 от споразумението е вследствие на опрощаване по смисъла на чл.108 от ЗЗД противоречи на материалния закон. Твърди че общите изявление в т.2.4 от споразумението от 10.01.2011г. не могат да доведат до опрощаване на процесните задължения към неговия праводател тъй като не съдържат ясна и конкретна воля за опрощаване. Сочи че съдът не е обсъдил  въведените от него доводи с исковата молба за липса на правно действие на т.2.4 от споразумението от 10.01.2011г. досежно процесното вземане от 146 500лв. Твърди че при неизпълнение на т.2.3 от споразумението води до прекратяване на по-нататъшното действие на споразумението, поради което и задълженията по т.2.4, включително да не се търсят вземания между страните, следва да се счита за отпаднало. При условията на евентуалност твърди, че изявлението по т.2.4 следва да се счита за отпаднало с оглед ретроактивното действие на частичното разваляне на споразумението от 10.01.2011г., извършено от „Вега – В” ЕООД, „Вариант” ЕООД, Г. и В., с изпращането на нотариалната покана, връчена на „Масив” ООД на 04.10.2012г.

По евентуалния и по главния иск за обезщетение за вреди от неизпълнение на споразумение от 10.01.2011г. Оспорва извода на съда, че вследствие забавата от страна на М. Г. да преведе сумите по т.2.3 б.А – В от споразумението от 10.01.2011г. е отпаднала отговорността на „Масив” ООД за вреди от неизпълнение на задълженията на последното по т.2.3 от същото споразумение. Твърди че „Масив” ООД е изпаднало в забава с предвидените в споразумението последици още на 25.01.2011г.  с несключването на предварителни договори за имотите по т.2.3 съгласно последния абзац от последната клауза. Поради което и твърди, че ако се приеме наличие на основание на прекратяване на по-нататъшното изпълнение на споразумението, то би следвало да се приеме по вина на „Масив” ООД още през м.януари 2011г., преди падежа на първата вноска по т.2.3 от споразумението. Твърди че с отговора на нотариалната покана от „Масив” ООД с рег.№ 10356 от 11.10.2012г. на нотариус с рег.№ 105, „Масив” ООД изрично е отказало предложеното му насрещно изпълнение на задълженията. Позовава се и на извършеното прехвърляне на имоти на трети лица, различни от Г., , извършено значително преди крайния срок за плащане по т.2.3 б.В от споразумението. Твърди че първото извършено действие в изпълнение на споразумението е на неговия праводател „Вариант” ЕООД с извършването на процесуални действия по търг.дело № 229/09г. в изпълнение на т.2.1 от споразумението, с което дружеството е загубило вземането си срещу „Масив” ООД в размер на сумата 138 350лв. Твърди че възражението на „Масив” ООД че неизпълнението по т.2.3 поради виновно поведение на Г. му е непротивопоставимо.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени, като претендира направените по делото разноски.

В жалбата на „Вега - В” ООД в ликвидация със седалище гр.Силистра се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано.

Оспорва извода на съда, че вследствие забавата от страна на М. Г. да преведе сумите по т.2.3 б.А – В от споразумението от 10.01.2011г. е отпаднала отговорността на „Масив” ООД за вреди от неизпълнение на задълженията на последното по т.2.3 от същото споразумение. Твърди че „Масив” ООД е изпаднало в забава с предвидените в споразумението последици още на 25.01.2011г.  с несключването на предварителни договори за имотите по т.2.3 съгласно последния абзац от последната клауза. Поради което и твърди, че ако се приеме наличие на основание на прекратяване на по-нататъшното изпълнение на споразумението, то би следвало да се приеме по вина на „Масив” ООД още през м.януари 2011г., преди падежа на първата вноска по т.2.3 от споразумението. Твърди че с отговора на нотариалната покана от „Масив” ООД с рег.№ 10356 от 11.10.2012г. на нотариус с рег.№ 105, „Масив” ООД изрично е отказало предложеното му насрещно изпълнение на задълженията. Позовава се и на извършеното прехвърляне на имоти на трети лица, различни от Г., , извършено значително преди крайния срок за плащане по т.2.3 б.В от споразумението. Твърди че първото извършено действие в изпълнение на споразумението е на неговия праводател „Вариант” ЕООД с извършването на процесуални действия по търг.дело № 229/09г. в изпълнение на т.2.1 от споразумението, с което дружеството е загубило вземането си срещу „Масив” ООД в размер на сумата 138 350лв. Твърди че възражението на „Масив” ООД че неизпълнението по т.2.3 поради виновно поведение на Г. му е непротивопоставимо.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени, като претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, поддържат въззивните жалби и молят съда да ги уважи.

Въззиваемата страна „Масив” ООД със седалище гр.Силистра, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадените жалби  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

По иска на „Стил Дизайн 08” ООД за сумата 146 500лв., претендирана като задължение по споразумение  от 30.04.2009г., сключено между „Вариант” ООД и „Масив” ООД, цедирана на „Стил Дизайн 08” ООД с договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2012г., въззивният съд намира следното:

Въззивникът „Стил Дизайн 08” ООД се легитимира като кредитор за вземане от „Масив” ООД в размер на 146 500лв., прехвърлено му от „Вариант” ЕООД с договор за цесия от 10.08.2012г., за който договор длъжникът е редовно уведомен от цедента на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД с получаването на нотариална покана 03.09.2012г. С договора за цесия са прехвърлени две вземания, едно от които - в размер на 146 500лв., ведно със законна лихва от датата на падежа – 30.06.2009г., индивидуализирано като договорно задължение на „Масив” ООД за връщане на предоставена му договореност с „Вариант” ЕООД през 2005г. временна финансова помощ със същия размер, подновено със споразумение от 30.04.2009г. Като доказателство по делото е представено споразумение от 30.04.2009г., по силата на което „Масив” ООД се е задължило да възстанови на „Вариант” ООД сумата 146 500лв., представляваща междуфирмен кредит, предоставен през 2005г. и изискуем към 31.12.2006г. Страните са уговорили и срок, в който сумата да бъде заплатена – 30.06.2009г.

Възраженията на въззиваемото дружество, направени с отговора на исковата молба срещу тази претенция са за несъществуване на вземане на цедента към датата на сключване на договора за цесия, поради нищожност на споразумението от 30.04.2009г., като подписано за „Масив” ООД от лице без представителна власт, поради антидатирането му  - подписани за „Масив” ООД от В.П.В., след заличаването му като управител и поради постигната между страните спогодба от 10.01.2011г., с която са уредени окончателно всички претенции между страните, включително и такива, неуредени от споразумението.

За да се произнесе по възражението на ответника за правопогасяващия ефект върху  материалното право на ищеца чрез постигнатото между страните споразумение от 10.01.2011 г. съдът следва да прецени правна същност на споразумението, прието като доказателство по делото.

Споразумението от 10.01.2011г. е сключено между три юридически и две физически лица. Това споразумение има за цел: 1/ прекратяване на сочените в него висящи съдебни спорове и изпълнителните дела за обезпечаване на вземанията по тях; 2/ прехвърляне на имущество от „Масив” ООД на М.И.Г. с оглед компенсиране приноса на В. В. при придобиването му; 3/ разпределяне на ангажиментите на лицата подписали споразумението при обслужване и погасяване на задълженията на „Масив” ООД към трети лица - кредитори и 4/ погасяване на всички възможни претенции към ”Масив” ООД от страна на подписалите го юридически лица и В. В.. Задълженията на страните по споразумението са посочени в т.2.1, т.2.2 и т.2.3. С оглед постигнатите договорености в т. 2.4 „Вега - В” ООД, „Вариант” ЕООД и В. В. са декларирали че се отказват от „евентуални други вземания, които биха довели до спор за в бъдеще време с „Масив” ООД”. В договора се съдържа клауза, че задълженията се изпълняват по реда в който са описани, като неизпълнението на което и да е задължение на някоя от страните по указаната в него последователност прекратява по - нататъшното му действие, като извършените до момента действия се запазват.

Изхождайки от постигнатите договорености съдът приема, че в подписаното споразумение участват три групи лица, намиращи се в различни качества в съществуващите към момента на подписването на споразумението правоотношения между страните. От една страна това са кредиторите – дружествата „Вега - В” ООД в ликвидация и „Вариант” ЕООД - ищци по посочените в споразумението две търговски дела и В.П.В., вторият участник в споразумението е длъжникът – „Масив” ООД, а третият участник е М.И.Г., трето лице в съществуващите до момента правоотношения между длъжника и кредиторите. Сключеното споразумение съдържа уговорки, задължаващи участник да извърши конкретно действие /т.2.1/, уговорки, представляващи характерни престации на различни видове договори, създаващи конкретни правоотношения между отделни участници в споразумението. Споразумението не съдържа насрещни права и задължения за всички участници в него. Изпълнението на всяка от уговорките в съответната последователност е насочено към постигане на определени цели - освобождаване на имуществото на „Масив” ООД от тежести, включително чрез плащане на трети лица кредитори, прехвърляне на това имущество на М. Г. и погасяване на претенциите към „Масив” ООД. Именно поради липсата на поети  насрещни задължения споразумението като цяло не е двустранен договор и не може да бъде развалено по реда на чл.87 ал.1 от ЗЗД поради неизпълнение. Но в самото споразумение има договорен механизъм, според който, при неизпълнение на някое от задълженията в посочената последователност действието му се прекратява занапред. Спорно между страните е момента на прекратяване на действието на споразумението и конкретното неизпълнено задължение по него. Но поради неприложимостта на разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗЗД въпросът за виновното неизпълнение е ирелевантен, поради което и съдът намира, че е достатъчно да се установи обективния факт на неизпълнение на конкретно задължение по договора за да бъде преустановено действието му занапред. Дали споразумението е прекратено с непоемането на половината от разноските по прехвърляне на недвижимите имоти, с несключването на предварителен договор в двуседмичен срок от споразумението, с неплащане на договорените в т.2.3 срокове на сумите от Г. или с безспорната по делото невъзможност да бъдат изпълнени задълженията по т.2.3, тъй като част от описаните имоти са вече прехвърлени на други лица, включително на управителя на „Масив” ООД е ирелевантно за извода на съда, че действието на споразумението от 10.01.2011г. е прекратено, без да бъдат постигнати всички посочени в чл.1 от него цели. Поради което е осуетена възможността за уреждане „окончателно и завинаги” на всички парични и имуществени отношения между страните. Въззивният съд приема, че с прекратяване на действието на спогодбата отпада волята на подписалите я лица да уредят имуществените си отношения, а с това и се възстановява и възможността на частния правоприемник на „Вариант”  ЕООД да претендира да претендира по съдебен ред вземане по споразумение от 30.04.2009г.

По валидността на споразумението от 30.04.2009г., съдът намира следното:

Извършена справка в търговския регистър по партидата на въззиваемото дружеството „Масив” ООД сочи че на 02.06.2009г. е вписана промяна в представителството, като В. В. е заличен като управител въз основа на решение на общо събрание на съдружниците от 28.05.2009г. С оглед на обстоятелството, че въззиваемото дружество е търговец по отношение на него е приложимо правилото на чл.301 от ТЗ. Поради което и съдът намира, че в случая в тежест на „Масив” ООД е да установи че веднага след узнаването за сключването на споразумението се е противопоставило. От представените по делото писмени документи, съдът приема, че въззиваемото дружество е узнало за споразумението от 30.04.2009г. с получаването на 03.09.2012г. на нотариална покана от „Вариант” ЕООД имаща характер на уведомление за извършена цесия с договор от 10.08.2012г., предмет на която е вземане по споразумение от 30.04.2009г., изрично описано в уведомлението. Доказателства за действия, извършени след получаване на поканата и насочени към оспорване на споразумение от 30.04.2009г., като сключено от лице, което не представлява дружеството, няма ангажирани. Поради което и съдът намира, възражението за недействителност на споразумението, като сключено от лице без представителна власт за неоснователно.

Представеното споразумение от 30.04.2009г. между праводаталя на въззивника и въззиваемото дружество е частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател.  С оглед на изложеното и предвид липсата на оспорване от страна на „Масив” ООД на съдържанието на споразумението, относно признаване на несъществуващи задължения в посочения в споразумението размер,  въззивният съд, приема, че с подписването на споразумението от 30.04.2009г., имащо характер на договор за спогодба, страните са признали съществуването на задължение на „Масив” ООД към „Вариант” ООД в размер на 146 500лв., представляваща предоставен кредит през 2005г., както и са уговорили нов срок за връщането му – 30.06.2009г. Поради което и съдът намира претенцията за сумата 146 500лв. по споразумение от 30.04.2009г. за доказана и основателна и следва да бъде уважена.

С оглед на изложеното, обжалваното решение в частта, му с която е отхвърлен главния иск на „Стил Дизайн 08” ООД за вземане по споразумение от 30.04.2009г. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен. С оглед основателността на главния иск и на основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху сумата до окончателното изплащане на задължението.

С оглед основателността на главния иск предявения в отношение на евентуалност с него иск не следва да бъде разгледан, а постановеното решение на първоинстанционния съд по него следва да бъде отменено.

 

По исковете на двете дружества за обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на „Масив” по т.2.3 от споразумение от 10.01.2011г.,  съответно за сумата 115 000лв., предявен като частичен от целия в размер на 183 939лв., претендирана от „Стил Дизайн 08” ООД и за сумата 138 350лв, претендирана от „Вега – В” ООД в ликвидация, съдът намира следното:

Не е спорно изпълнението на поетото от двете дружества задължение по т.2.1 от договора, довели до прекратяване поради съдебна спогодба и при отказ от иска на производствата по посочените две образувани по техни искови молби производства. Начина на прекратяване на делата води до невъзможност за образуване на нови производства за същите вземания, с оглед наличието на сила на присъдено нещо.

По изложени по-горе мотиви, съдът намира че действието на споразумението от 10.01.2011г. е прекратено без да бъде постигната целта на сключеното споразумение – да бъдат уредени всички съществуващи парични и имуществени отношения между страните. 

Но претенцията за вреди в размер на стойността на исковете по прекратените две търговски дела е неоснователна.

Въззивният съд намира че в споразумението от 10.01.2011г. между „Вега – В” ООД и „Вариант” ЕООД и въззиваемото дружество няма поети насрещни задължения, по които „Масив” ООД да е неизправна страна, за да може да бъде ангажирана неговата отговорност в случай на виновно неизпълнение.

Дружеството е поело задължение по т.2.2 от споразумението да прехвърли право на собственост на М.И.Г. или на посочени от него лица върху 44 недвижими имота, което задължение то е изпълнило, видно от представените по делото три нотариална акта за покупко – продажба от 24.01.2011г. Дружеството е прехвърлило правото на собственост в полза на М.И.Г., на майката на В. В. и на управителя на въззивника „Стил Дизайн 08” ООД – З.Г.Д.. Видно от представения по делото протокол от 12.01.2011г. за постигната по търг.дело № 257/09г. по описа на Силистренски ОС съдебна спогодба, прехвърлянето на право на собственост на земеделски земи, собственост на „Масив” ООД в полза М.И.Г. е начин на погасяване на съществуващите задълженията към „Вега – В” ООД в ликвидация.

 „Масив” ООД е поело задължение по т.2.3 от споразумението да прехвърли право на собственост на М.И.Г. до края на м.ноември 2012г. върху описаните имоти, но задължението се поражда след изпълнение на задължение на Г. да преведе на „Масив” уговорени в букви А, Б и В на т.2.3 от споразумението суми в посочени срокове. Съобразно уговореното продажната цена в общ размер на 116 000лв. следва да бъде платена преди прехвърляне на собствеността в изискуемата форма. Въззивният съд намира, че по правоотношението, уредено в т.2.3 от споразумението, дружествата въззивници не са страни, а изпълнението на задължението на „Масив” ООД е обусловено от предхождащо изпълнение на насрещно задължение на М.И.Г..

Тълкувайки споразумението от 10.01.2011г. по реда на чл.20 от ЗЗД, въззивният съд намира че уговорката между въззиваемото дружество и М. Г. в т.2.3 от него урежда отношения извън съществуването на задължения на „Масив” ООД към двете дружества, доколкото между Г. и „Масив” ООД е постигнато съгласие по всички съществени условия за продажба на недвижими имоти – имотите са конкретно индивидуализирани, постигнато е съгласие за тяхната продажна цена, уговорени са срокове, в които цената следва да бъде платена и собствеността прехвърлена. Няма твърдения по делото, респективно и доказателства, за вътрешните отношения и уговорки между М.И.Г., пълномощник на кредитора „Вега - В” ООД в ликвидация при уреждане на отношенията му с „Масив” ООД и кредитор на дружеството, видно от текста на съдебната спогодба по търг.дело № 257/09г. Само при наличие на такива отношения би могло да се приеме наличие на връзка между непрехвърляне на право на собственост върху недвижими имоти /неувеличаване на имущество на Г./ и погасяване на задължения на „Масив” ООД към кредиторите и то само при разлика между пазарната стойност на имуществото и уговорената между страните цена.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира предявените искове за обезщетение за вреди за неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, и  поради съвпадане на крайните изводи за неоснователност на предявените искове, обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане в полза на „Стил Дизайн 08” ООД следва да бъдат присъдени направените по делото пред двете инстанции разноски, съразмерно уважената част от исковете, а именно сумата 5 860лв. за първа инстанция и 2 930лв. за въззивна инстанция, и двете суми, представляващи държавна такса.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото пред въззивна инстанция разноски, съразмерно отхвърлената част  от исковете, а именно в размер на сумата 3 801.68лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С оглед липсата на искане за изменение на решението в частта му за присъдените разноски, въззивната инстанция намира че присъдения, намален размер на адвокатското възнаграждение следва да коригиран съобразно изхода от правния спор. Поради което въззивният съд определя дължими разноски за ответника в производството пред първа инстанция в размер на сумата 6 164.92лв.  Решението, в частта му, с която са присъдени разноски над този размер следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 80 от 07.08.2015г. по търг.дело № 79/14г. по описа на Силистренски ОС, в частите му, с които са отхвърлени предявените от „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра срещу „Масив” ООД със седалище гр.Силистра главен и евентуален иск за сумата 146 500лв., претендирана по главния иск като задължение по споразумение  от 30.04.2009г., сключено между „Вариант” ООД и „Масив” ООД, цедирана на „Стил Дизайн 08” ООД с договор за прехвърляне на вземане от 10.08.2012г., а по евентуалния претендирана като обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по т.2.3 от споразумение от 10.01.2011г. сключено между „Масив” ООД, „Вега – В” ООД в ликвидация, „Вариант” ЕООД, М.И.Г. и В.П.В., ведно със законна лихва, както и в частта му, с която ищците са осъдени да заплатят на „Масив” ООД направени по делото разноски за разликата над 6 164.91лв. до присъдените 9 729.79лв. и вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Масив” ООД със седалище с.Ситово, област Силистра, адрес на управление с.Ситово, област Силистра, ул.”Одеса” № 28, вх.А, ет.6, ап.17, ЕИК 118547939, да заплати на „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра, ЕИК 200207652 сумата 146 500лв. /сто четиридесет и шест хиляди и петстотин лева/, дължима по споразумение от 30.04.2009г. между „Вариант” ООД и „Масив” ООД и представляваща предоставен фирмен кредит през 2005г., прехвърлен на „Стил Дизайн 08” ООД с договор за цесия от 10.08.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 80 от 07.08.2015г. по търг.дело № 79/14г. по описа на Силистренски ОС, търговско отделение в останалите му части.

ОСЪЖДА „Масив” ООД със седалище с.Ситово, област Силистра, адрес на управление с.Ситово, област Силистра, ул.”Одеса” № 28, вх.А, ет.6, ап.17, ЕИК 118547939, да заплати на „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра, ЕИК 200207652 сумата 5 860лв. /пет хиляди осемстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски за първа инстанция и сумата 2 930лв. /две хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА „Стил Дизайн 08” ООД със седалище гр.Силистра, адрес на управление гр.Силистра, ул.”Капитан Кръстев” № 2, ет.10, вх.А, ет.10, ап.30, ЕИК 200207652 и „Вега – В” ООД в ликвидация, със седалище гр.Силистра, ул.”Капитан Кръстев” № 28, ет.5, ап.9, ЕИК 118021686, да заплатят на „Масив” ООД със седалище гр.Силистра, ЕИК 118547939, сумата 3 801.68лв. /три хиляди осемстотин и един лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: