ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№  69                                         01.02.2018 год.                                 Град Варна

Апелативен съд                                                        Търговско отделение

На  01-и февруари                                                                Година 2018год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ   

                                      ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

                                                                    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА  

Като разгледа докладваното от Р.Славов в. търговско   дело  № 675 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК, образувано по частна жалба „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД, чрез процесуалният си представител срещу определение No-3455/01.11.2017 година, постановено по т.д.322 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд, с което е оставено  без уважение молбата на жалбоподателя  по чл.248 ГПК за присъждане на разноски на основание прекратени в производството искове.

Наведени са твърдения за неправилност на определението.

Оспорва се  извода на съда, че е налице обективно съединяване на искове в условията на евентуалност. Според жалбоподателя в конкретния случай са предявени искове, имащи за свои правопораждащи факти различни облигационни правоотношения, с различно съдържание на правата и задълженията по тях и макар и двата иска да касаят реално изпълнение на два различни договора, същите са с различен петитум. По първия иск се търси  изпълнение на задължение по Договор  за присъединяване, което да бъде изпълнено чрез увеличение на присъединената мощност: По втория иск се търси изпълнение на задължение по Договор  за достъп, което да бъде изпълнено чрез осигуряване на безпрепятствен достъп на ищеца до разпределителната мрежа. За това счита, че са налице различни облигационни правотоношения, които са обективирани в отделни договори с различен предмет, като нито едно от тях не може да се определи като главно по отношение на другото.

Оспорва се и извода на съда, че разноски не се дължат при прекратяване на обективно съединени искове в условията на евентуалност, като са изложени аргументи относно правото на ответика на разноски-според жалбоподателя, при прекратяване на делото подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод на водене на делото, на основание на разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК.

Моли съдът да постанови определение, с което отмени определението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което молбата по чл.248 ГПК да бъде уважена.

Ответникът по частната жалба чрез процесуален представител е  представил отговор, с който моли да се потвърди определението.

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по т.д.322 по описа за 2017 година на Варненски окръжен съд е образувано по предявени от „УИНД СТРИЙМ“ ООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД искове за:

Иск с правно основание чл.79 ал.1  пр. 1-во ЗЗД за осъждане на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД да изпълни задължението си по чл.1 от сключен между страните Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007год.-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. и да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа пълвната инсталирана мощност на ищеца, като увеличи присъединената мощност от 2  МW на 3 МW, а в условията на евентуалност ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД да бъде осъдено да изпълни задължението си по чл.1 ал.1 от сключен между страните Договор при Общи уславия за достъп на производител на електрическа енергия от ВЕИ до електроразпределителната мрежа  на ответното дружество с № ПД-Д13-224-10.10.2013г.:

Иск с правно основание чл.82 вр. чл.79ЗЗД за осъждане на ответника „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД да заплати на ищеца обезщетение за пропуснатите ползи, настъпили в резултат на неизпълнението на ответното дружество на задължението му по Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА973/16.08.2007год.-3058/17.09.2007-4013-ВГ-22.04.2009г. и да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа с цялата инсталирана мощност на ищеца от  3 МW, изразяващи се в разликата между отдадената произведена ел. енергия съобразно ограничената присъединена мощност  през периода от 01.02.2012год. до 28.02.2017год.  и уговорената по договор  пълна мощност от  3 МW която би отдала, на стойност 368 586лв.:

-В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че не е налице неизпълнение на договорите за присъединяване и изкупуване,  за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца горепосочените вреди поради неизпълнение на ответника  на задължението си по чл.1 ал.1 от Договор при общи условия за достъп с № ПД-Д13-224-10.10.2013г.

С молба вх.№ 21389/21.07.2017год. ищецът е оттеглил първия главен осъдителен иск за реално изпълнение с правно основание чл.79 ал.1 пр. 1-во ЗЗД, като с определение  № 2349/26.07.2017год. производството по него е прекратено.

С молба вх.№ 27809/06.10.2017год. ищецът е заявил, че  оттегля частично първоначално предявения в условие на евентуалност  осъдителен иск за обезщетяване на вреди  за разликата над 238 883лв. до първоначално предявения размер от 368 586лв. и съответно за периода от  01.02.2012год. до 01.02.2014год.

Предвид изложеното, следва да се направят следните изводи:

По повод на изложеното в жалбата, относно характера на предявените искове, следва да се отбележи следното:

Следва да се отбележи, че ОСИ е по почин на ищеца и от него зависи как да бъде защитен интереса му, респективно, в каква последователност претендира същите да бъдат разгледани. А видно от съдържанието на исковата молба и уточнителната молба, ищецът е посочил кои претенции са главни и кои се претендират в евентуалност-т.е. да се разгледат, ако главните се оставят без уважение.

Зо това следва да се направи извод, че исковете са предявени при условия на евентуалност, а не на кумулативност, каквото е становището на жалбоподателя.

Относно дължимостта за разноски при посоченото прекратяване на исковете.

С молба ответникът е поискал присъждане на разноски за прекратения иск, като се е позовал на разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК.

С обжалваното определение съдът е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение, по изложени съображения.

По жалбата съдът съобрази следното:

Следва да се отбележи, че разноски, съразмерно на уважената част на иска, респективно на отхвърлената част на иска, се отнасят до кумулативно съединените искове, където съдът дължи произнасяне по всеки един от тези искове.

Това разрешение не може да намери приложение при евентуално обективно съединените искове, тъй като при евентуалното обективно съединяване на искове ищецът цели да получи един и същ правен резултат т.е. предметът на спора, респективно цената на иска е една. За това и държавната такса се дължи за един иск.

При предявяване на евентуално обективно съединени искове, резултатът е, че при уважаване на един иск, на едното основание, се изключва разглеждането и  уважаването на иска на другото заявено основание. Следователно, защитата на ответника се осъществява при едни и същи факти, целения правен резултат е един, поради което и не следва да се дължи адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете. Този извод е съобразен и със задължителната практика на ВКС.

Изрично в Определение № 284 от 6.04.2012год. на ВКС по ч.гр.д. № 238/2012год., ІV г.о. е посочено,.. „Че разноски при прекратяване на делото биха се дължали,  ако исковете са били кумулативно съединени.  Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на производството по главния иск, когато има предявен евентуален са идентични-съдът се счита за сезиран с евентуално съединеният иск. Отговорността за разноски по делото се определя от изхода по делото по евентуалния исдк. Когато между същите страни  са предявени алтернативно, или евентуално съединени искове, дължимата такса е една, едно е и адвоткатското възнаграждение..“.

 В заключение, при горната установеност, правилно е оставено без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл.248 вр. чл.252 ГПК за допълване на постановените определения чрез присъждане на разноски. Обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на ВОС, които споделя.

По изложените съображения, съдът

         

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3455 на Варненски окръжен съд от 01.11. 2017 г., постановено пот.д.№ 322/2017 г. по описа на съда.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните, при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.