Р Е Ш Е Н И Е

43/29.02. 2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 19.01.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 677 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С решение №315 от 23.04.2015г. по т.д.№518/2010г. по описа на ВОС съдът е: Отхвърлил предявения от „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК 121347592„ПАЗАРИ” ЕАД иск за присъждане на сумата от 26 000 лева, представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 2 444 544лв. по договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г.

сумата от 1000лв., представлявааща част от обезщетение за забавено плащане върху главницата, в общ размер от 839 353,92лв.:

Отхвърлил е предявения от „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК 148089508 срещу „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК 121347592 иск за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен на изпълнителя, ответник по насрещния иск, аванс до договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г. в общ размер от 90 000 лева., както и на сумата от 2040,99лв.-обезщетение за забавено плащане на главницата и представляващо част от цялата сума на стойност 36 737,54лв. за периода от 18.05.2007год. до предявяване на насрещната искова молба.

Недоволни от постановеното решение са останали страните по делото. Всяка от тях обжалва решението в частта, с която която предявения от нея иск е отхвърлен.

В жалбата на Пазари ЕАД са изложени съображения за неправилност на решението поради незаконосъобразност и необоснованост. Излага,  че са въвели   възражения, че изработката е некачествена и негодна за ползване, както и че същата не е полезна за възложителя, предвид което  в определението  от 26.08.2010год. съдът също е приел, че насрещната претенция е заявена алтернативно като такава по неизпълнен договор.  Това е установено от съда с пълното отхвърляне на главния иск. Излага, че уважаването  на насрещния иск е поставено именно в зависимост от отхвърлянето на главната претенция. По главния иск съдът правилно е приел, че изпълнителят няма право на възнаграждение, а обратното е приел  по насрещния иск, по който е  приел, че изпълнителят има право на разходи, възнаграждение и печалба, без съдът да установи точно в какъв размер. 

В жалбата на „ВИА МОНЕДА” ООД  са изложени съображения за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага,  че неправилно съдът е приел, че искът не е доказан по основание. В изпълнение на задълженията си по договора за консултански услуги и на анекса към него, ищецът е подготвил и съгласувал с компетентните органи цялата преписка  по проекта. Изготвения проект е приет без възражения и внесен за разглеждане пред ДФ”Земеделие”. В противоречие с процесуалния закон съдът не е взел в предвид решение по н.д. № 31/2011год., с което изп.директор на ДФ”Земеделие” е признат за нневиновен в това, че е сключил договор с „Пазари”ЕООД и не е установено противоправност при подписването му. Необосновано съдът е приел, че е налице само договор за изработка. Безспорно е по доказателствата от делото, че е  налице един смесен договор за консултански услуги и д-р за изработка. Съдът не е съобразил също, че възложителят е  приел извършената работа без възражение и е влязъл във фактическа власт на изработеното, поради което той трябва да заплати възнаграждение за приетата работа.

С жалбите се иска решението да бъде отменено в съответните части и исковете да бъдат уважени.

Чрез писмени отговори на процесуални представители, жалбите се оспорват като  неоснователни.

Постъпила е жалба от „Пазари” ЕАД и срещу постановеното решение по чл.250 ГПК, със изложени съображения. С писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, същата се оспорва, по изложени съображения.

         В съдебно заседание жалбата на „Пазари”ЕАД се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същия. Оспорва жалбата на „Виа Монеда”ООД като неоснователна.

         Чрез писмено становище на процесуален представител, въззивната жалба на „Виа Монеда се поддържа.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна относно обжалваното решеине:

Предявените въззивни жалби са депозирани в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такива са процесуално допустими. При разглеждането им, съдът съобрази следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК 121347592 със седалище и адрес на управление гр.Своге, чрез която са обективно кумулативно съединени искове срещу „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК 148089508 със седалище и адрес на управление гр.Варна, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:

сумата от 26 000 лева, представляваща част от неизплатено възнаграждение в общ размер от 2 444 544 лева, по Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г.

сумата от 1000 лева, представляваща част от обезщетение за забавено плащане на главницата от 2 444 544 лева, определено по размер на законната лихва, за периода от 10.07.2007г. до 10.02.2009г. в общ размер от 839 353.92 лева.

Ищецът претендира за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане иска до окончателното плащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.

Претенциите се основават на твърдения, че между страните по делото - „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК 148089508 - като възложител и „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК 121347592 – като изпълнител - е налице валидно облигационно правоотношение, основаващо се на редовно сключен Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г. с предмет предоставяне на консултантски услуги по програма САПАРД на МЗГ ДФЗ във връзка с подготовка на проект „Изграждане на пазар на производителите на Варненска област” чрез реконструкция и модернизация на централния пазар на град Варна и въз основа на Задание за проектиране с изх.№499/18.06.2003г.   Договорът е съгласуван с Кмета на Община Варна с писмо изх.№002-9100/190/13.11.2002г. и одобрен с Решение №2304-4/17.02.2002 на Общински съвет на гр.Варна. Излага, че съгласно чл.5 от договора възложителят е поел задължение да заплати консултантско възнаграждение  в размер на 18 % без включен ДДС от цялата стойност на одобрения по програма САПАРД проект. Възнаграждението е дължимо при одобряване от ДФЗ на консултирания от изпълнителя проект. Ищецът твърди, че в изпълнение на задълженията по договора, е подготвил и съгласувал с компетентните държавни и общински органи комплексна преписка по проект „Изграждане на пазар за производителите на Варненска област”, както и бизнес-план на обща стойност от 11 734 000 лева. Работата била приета, като е било издадено Разрешение за строеж №10/25.01.2005г. от Главния архитект на Община Варна в полза на „ПАЗАРИ” ЕАД. Изготвеният проект с бизнес план бил приет от възложителя без възражения и внесен за разглеждане пред ДФЗ на 21.02.2006г. Проектът бил одобрен на стойност 11 734 000 лева и на 21.08.2006г. между ДФЗ и „ПАЗАРИ” ЕООД е сключен Договор №2246/14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД на МЗГ-ДФЗ. Ищецът твърди, че е изпълнил изцяло и точно в съгласие с договореното възложената работа, която е приета от едноличния собственик на капитала на дружеството-възложител, Община Варна. С решение на Общинския съвет №4297-3(45)/28.09.2006г. било дадено съгласие „ПАЗАРИ” ЕООД да проведе преговори с банкови институции за предоставянето на кредит за реализиране на проекта. На следващо място с Решение на Общинския съвет под №4619-18/20 от 20.12.2006г. било прието, че ако безвъзмездната финансова помощ по програмата се окаже недостатъчна, общинското дружество ще бъде подпомогнато с финансови средства за реализацията на проекта чрез залагането на такива в бюджета на Община Варна за 2007г. Ищецът твърди, че документацията по цялата преписка, е предадена на ответника, с  вх.№3153 от 05.12.2006г. и извършената работа е отчетена. Твърди също,  че част от договореното възнаграждение е заплатено под формата на авансово плащане в размер на 90 000 лева с ДДС.  Ищецът счита, че предвид извършената работа, клаузите на договора, както и с оглед допълнително извършените разходи за правно обслужване, ответникът му дължи общо възнаграждение в размер на 2 532 543 лева с ДДС, за която е издал фактура №48 от 10.07.2007г.

Претенцияята на  „ВИА МОНЕДА” ООД за заплащане на възнаграждение по договора за изработка намира правното си  основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражения за нищожност на консултантския договор; счита същия за развален по право на осн.чл.89, изр.първо от ЗЗД; твърди, че е налице пълно неизпълнение на възложената работа.

В срока за отговор са предявени и приети от съда за съвместно разглеждане с главния иск в евентуалност при отхвърляне на същия, насрещни искове на ответника за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен на изпълнителя, ответник по насрещния иск, аванс по договора в общ размер от 90 000 лева, както и на сумата от 2040.99 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, определено по размер на законната лихва, и представляваща част от цялата сума на стойност 36 737.54 лева за периода от 18.05.2007г. до датата на предявяване на насрещната искова молба.   Ищецът по насрещния иск обосновава правото си до получи връщане на предоставеното капаро с твърдение за нищожност на сключения консултански договор-на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, както и поради липса на изпълнение на задълженията на изпълнителя  по договора, предмет на главния иск-основание по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.

Ответникът  оспорва исковете и настоява за отхвърлянето им.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:  Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че на 05.11.2002г. между „Пазари” ЕАД, в качеството му на универсален правоприемник на „Пазари”ЕООД гр.Варна като  възложител и „Виа Монеда”ООД, в качеството на изпълнител е сключен Договор за консултантски услуги №31 от 05.11.2002г. и Анекс №37 от 08.04.2003г. Предмет на договора са предоставяне срещу възнаграждение на консултански услуги по програма САПАРД на МЗГ-ДФЗ във връзка с подготовка на проект „Изграждане на пазар на производителите на Варненска област”. Според чл.5 от договора възложителят „ПАЗАРИ” ЕООД се задължава да заплати на изпълнителя „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК 121347592 възнаграждение в размер на 18 % /без ДДС/ от цялата стойност на одобрения от програма САПАРД проект, като се приспаднат направените авансови плащания. С анекса от 08.04.2003г. страните се споразумяват  окончателното разплащане по чл.5 от договора да се извърши след одобрението по Програма САПАРД в срок от три месеца.

Това изискване /относно  одобрението от органи на САПАРД/ е съобразено с разпоредбата на чл.12, ал.2 от Наредба №36/27.08.2003г. на МЗГ, според която Комисията за избор на проекти към агенцията има правомощия да прави предложения за одобряване или отхвърляне на проектите до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съгласно ал.3 на същата разпоредба Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" взема решения за одобряване или отхвърляне на проектите. Следоватено, с  оглед специалния предмет на сключения договор за консултантски услуги за изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД и с оглед на нормативните изисквания,  приемането по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗЗД от възложителя е прехвърлено на трето лице- на Комисията за избор на проекти към агенцията като помощен орган и окончателно на Ипълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

Не се спори, че въз основа на изготвения от ищеца проект между възложителя на проекта „Пазари”ЕООД и ДФ”Земеделие” е сключен Договор № 2246/14.08.2006год. според който първоначалната одобрена помощ по изготвения проект е в размер на 5 866 999лева, представляваща 50% от целия размер на одобрената инвестиция.

По делото е представено влязло в сила в хода на процеса съдебно решение от 15.06.2012г. по гр.д.№14090 по описа на СГС, с което Договор №2246 от 14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/, сключен между „Пазари” ЕООД и  ДФ „Земеделие”, е прогласен за нищожен на осн.чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. В хода на производството е установено нарушение на производствените правила при одобрение на проекта от Комисията за избор на проекти – обстоятелство, което налага извода, че проектът не е одобрен, респективно-работата не е приета. Следователно, въпреки че работата по сключения договор за изработка е приета от възложителя, предвид заложеното в договора условие за плащане по договора-разработката да бъде приета от трето лице-посочените органи по „САПАРД”, следва да се направи извод, че същата не е приета по см. на чл.264 ЗЗД. Както се посочи, възнаграждението е определяемо по размер единствено от стойността на одобрения по програмата проект, и след като същият не е приет, то по сключения договор поради несбъдване на условието за заплащане по договора, възнаграждение не се дължи. Предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Жалбата на „Виа Монеда”ООД е неоснователна и следва да се остави без уважение.  Обжалваното решение в тази му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд по главния иск, които споделя.

Относно жалбата на „Пазари”ЕАД, срещу постановеното решение, в частта му, с която са отхвърлени насрещните искове:

Предявени са насрещни искове на ответника „Пазари”ЕАД за присъждане на сумата от 5000 лева, представляваща част от предоставен на изпълнителя, ответник по насрещния иск, аванс по договора в общ размер от 90 000 лева, както и на сумата от 2040.99 лева - обезщетение за забава в плащането на главницата, определено по размер на законната лихва, и представляваща част от цялата сума на стойност 36 737.54 лева за периода от 18.05.2007г. до датата на предявяване на насрещната искова молба. Не се оспорва, а това се установява от приложени фактури, издадени от ищеца, както и от заключението на неоспорената ССЕ, че по сключения договор, „Пазари”ЕООД е заплатило авансово суми в общ размер на 90 000лв.

Както се посочи, като основание на насрещния иск са посочени: недействителност на сключения договор, респективно недействителност на посочената облигационна връзка и  липса на изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора, предмет на основния иск.

Във въззивната жалба се подържа основанието и се навеждат доводи за дължимост на процесната сума поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителя-т.е. поддържа се претенцията с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД във вр. с чл.87 ал.2 ЗЗД.

По жалбата относно отхвърлянето на насрещния иск, съдът съобрази следното:

За да има основание да иска връщане на дадените авансово суми по договора, ищецът по насрещният иск следва да докаже че същият е развалил договорната връзка, поради неизпълнение на задълженията от страна  на изпълнителя. Не се изложиха твърдения, както и не са представени доказателства, относно направено изявление от страна на възложителя за разваляне на облигационната връзка, преди съдебното производство.

Следва да се отбележи също, че договорът не е развален и с исковата молба по насрещния иск. Това е така, защото не се установява отказ от договора, нито съществено неизпълненеие на договорното задължение /негодност на проекта/. Напротив, налице е приемане на изработения проект от страна на възложителя. Следва да се отбележи, че кредиторът не може да развали договора, ако е приел изпълнението и по този начин го е одобрил-арг. Чл.264 ал.3 ЗЗД.

Следва да се отбележи, с оглед особения характер на сключения договор за консултантски услуги за изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД, както се посочи, приемането по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗЗД от възложителя е прехвърлено на Комисията за избор на проекти към агенцията. По делото е представено влязло в сила съдебно решение от 15.06.2012г. по гр.д.№14090 по описа на СГС, с което Договор №2246 от 14.08.2006г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ /САПАРД/, сключен между „Пазари” ЕООД и  ДФ „Земеделие”, е прогласен за нищожен на осн.чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие.

Предявеният насрещен иск е иск, основан на развален договор поради виновно неизпълнение, каквото не се установява. Респективно този иск се явява неоснователен. В процеса се установява, че договора е развален по право, на основание влязлото в сила решение на СГС, тъй като води до обективна невъможност, да се реаризира предмета на договора. 

 Следователно, с влизане в сила на това съдебно решение, сключения договор за консултантски услуги за изготвяне на проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма САПАРД е останал без предмет. Следователно, договорът е развален по право с влизане в сила на това решение. Развалянето на договора за консултански услуги, прекратява облигационното правоотношение, поради което липсва правно основание за ищеца да претендира изпълнение по този договор.

Следва да се отбележи, че тъй като договорът е развален по право, е приложима хипотезата на чл.267 ал.1 ЗЗД, която урежда случаите,  при които изпълнението на работата е станало невъзможно, вследствие на причина, за която никоя от страните не отговаря. Действително, при тази хипотеза изпълнителят няма право на възнаграждение, респективно в случая би дължал връщане на получените авансово суми. Въпреки това, искът за връщане на сумата от 5 000лв. следва да се остави без уважение, защото предявения насрещен иск както се посочи не е с правно основание чл.267 ЗЗД. С оглед направения извод, без уважение следва да бъде оставен и акцесорния иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

Предвид изложеното, като краен резултат, първоинстанционното решение в частта му, с която насрещният иск на „Пазари”ЕАД е отхвърлен като неоснователен, е правилен, респективно обжалваното решение следва да бъде потвърдено  посочената част.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено изцяло. Относно искането на процесуалния представител на „Пазари”ЕАД за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и предвид направено искане, „Виа Монеда”ООД дължи заплащане на насрещната страна разноски. Същата, чрез процесуалният си представител, е представила доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 92 104,40лв. С оглед неоснователността на насрещните искове за претендираната сума от 7 040,99лв. и на основание чл.78 ал.1 ГПК, дължимите разноски следва да се редуцират до сумата от 66 865лв. която предвид липсата на направено възражение, на основание чл.78 ал.5 ГПК, следва да бъдат присъдена в посочения размер.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 315/23.04.2015 год., постановено по т.д.518/2010 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА  „ВИА МОНЕДА” ООД ЕИК 121347592 със седалище и адрес на управление гр.Своге, ул.Александър Вутимски 5 бл.2 ет.1 ап.4, ДА ЗАПЛАТИ на „ПАЗАРИ” ЕАД ЕИК 148089508 със седалище и адрес на управление гр.В., ул.Дрин 65, сторените разноски за въззивната инстанция в размер на 66 865 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ :1.                           2.