РЕШЕНИЕ

 

№  296                                               7.11.2014 г.               град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                                    търговско отделение

На осми октомври                                                                                                 2014 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Златилова

                                                     ЧЛЕНОВЕ:Радослав Славов

                                                               Петя Хорозова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 679 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по реда на чл. 268 ГПК.

С решение № 222/11.03.2013 г. постановено по т.д. 2355/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд е признато за установено в отношенията между „Банка ДСК” ЕАД  гр. София и Е.Н.Г. и Р.К.Р., че длъжниците дължат солидарно  сумата от 111 385,45 евро главница по договор за кредит, сумата 1 914,69 евро договорна лихва за периода  30.11.2010  - 30.03.2011 г. и са отхвърлени като неоснователни исковете за главницата за разликата над 111 385,45 евро до 111 590,45 евро, за договорна лихва за разликата над 1 914,69 евро до 16 614,22 евро и за 4 739,21 евро наказателна лихва за периода 14.06.2014 – 30.03.2011 г.

Въззивникът „Банка ДСК”ЕАД обжалва решението в частта с която са отхвърлени като неоснователни исковете за главницата за сумата 205 евро /разликата над 111 385,45 евро до 111 590,45 евро, за договорна лихва на сума 14 599,53 евро от които 8 457,76 евро                              и за наказателна лихва на сума 4 739,21 евро., като иска отмяната му в тази част като неправилно. и уважаване на исковете до претендирания размер  и присъждане на направените съдебни разноски. Сочените пороци са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и е допустима.

Въззиваемият Р.К.Р. в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК оспорва основателността на жалбата и допустимостта на иска спрямо него, поради преклузия по чл. 147 ЗЗД.

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК.

С влязлото в сила решение в необжалваната част е установена дължимостта спрямо „Банка ДСК „ЕАД на вземане в условията на солидарност срещу кредитополучателя Е.Н. и съдлъжника Р.Р. по договор за кредит №17/19271863 от 8.04.2005 г. за сумата от 111 385,45 евро главница по договор за кредит и сумата 1 914,69 евро договорна лихва. Предмет на въззивното производство са претенциите спрямо солидарно задължените ответници за установяване съществуването на задълженията за 1/.главница 205 евро /разликата над 111 385,45 евро до 111 590,45 евро/, 2/.договорна лихва 14 599,53 евро /разликата над 1 914,69 до 16 514,22 евро/ за периода  30.11.2010  - 30.03.2011г. и 3/ 4 739,21 евро наказателна лихва за периода 14.06.2014 – 30.03.2011г.

Относно възражението за недопустимост на иска спрямо солидарния съдлъжник Р.К.Р. поради преклузия на правото на иск: Съдът възприема доводите, че тълкувайки договора следва да се приеме, качеството му на поръчител по договора за кредит. Преклузивният срок по чл.. 147 ал. 1 ЗЗД спрямо него обаче не  е изтекъл към 30.03.2011 г. - момента на подаване на  заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, тъй като на 12.01.2010 г. Р. Р. е подписал споразумението с което банката кредитор е дала нов гратисен период, изтекъл през м. ноември 2010 година. Едва след неизпълнението на сключеното под условие споразумение неговото действие е преустановено, поради което от този момент започва да тече нов срок от който следва да бъде обявена предсрочна изискуемост и той не е изтекълкъм момента на образуване на заповедното производство. ..

За установяване на размера на задълженията в първоинстанционото производство е назначена ССЕ, която е извършила проверка в счетоводството на „Банка ДСК” ЕАД по извлеченията от кредитната партида на осчетоводяванията по сметките за отчитане на редовната и просрочена главница и начислените редовни и просрочени лихви. Вещото лице установява последно плащане на главница от 16.07.2009 г всичко внесените суми за погасяване на главницата са 28 614,55 евро, а остатъкът от непогасена  главница е 111 385 45 евро. Претенцията на банката е с 205 евро по- голяма от установената по извлеченията по сметките сума. По отношение на задължението за договорни лихви вещото лице е установило въз основа на извлеченията от кредитната партида дължима редовна лихва към 09.09.2009 г. – 2 755,92 евро и 1 166,84 евро наказателни лихви и такси. Сборната сума от 3 922,76 евро е осчетоводена като „Отнесена лихва в просрочие”. На 12.01.2010 г. страните по договора са подписали допълнително споразумение. В него, въпреки че липсват начисления по сметките за периода от 09.0.2019 до 08.02.2010 г., са посочени като дължима редовна лихва до този момент сума от 7 265,21 евро и сумата от 1 914,69 евро наказателна лихва . Страните са договорили да се платят 1 000 евро от договорната лихва, като остатъкът от 6 265,21 от дог. лихва се капитализира, а наказателната от 1 914,69  евро се опрости при условие, че се изпълни споразумението. В срока на споразумението са платени само 500 евро, поради което то е отпаднало. След 09.09.2009 г. до 14.06.2010 г. по сметката за отчитане на просрочени лихви са посочени начислени към тази дата вече упоменати от 3 922,76 евро /от които 2 755,92 евро дог. лихви и 1 166,84 евро наказателни лихви и такси/ и неплатени лихви в размер на 8 457,76 евро за периода 8.02 – 14.06.2010 г./, като общия им размер е 12 380,52 евро по сметка за отчитане на просрочени лихви /заключение л. 235 и л.239 от първ. дело./. Така общият размер на начислените лихви /договорни и наказателни/ осчетоводени по сметка за отчитане на просрочени лихви до 14.06.2010 г. е 12 380,52  евро. За следващ период няма начислявани лихви, липсват и  доказателства за начислени лихви за разликата до 16 514,22 евро. За начислената наказателна лихва в размер на 4 739,21 евро, също липсват доказателства. „Няма извлечения или пък документ, от който да се види по какъв начин, към кой момент и върху каква главница са начислени тези суми.   След като има едно записване в счетоводните книги, то трябва да бъде базирано па първичен счетоводен документ, в случая такъв първичен счетоводен документ който се използва в банката е мемориалният ордер” -   в.л. Мачева обяснения в с.з.на 11.02.2013 г Съдът възприема изводите по първоначалното и допълнително заключение на вещото лице. Извлечението на банката което не е подкрепено с доказателства за налични счетоводни операции не е годно доказателство  за възникнали задължения, поради липсата на първични документи по смисъла на чл. 6 и чл. 7 от Закона за счетоводството.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че искът за сумата 205 евро представляваща разликата над присъдената главница от 111 385,45 евро до предявения размер от 111 590,45 евро, е неоснователен поради недоказаност. Искът за договорни лихви също е неоснователен. Въпреки че има начислени договорни лихви, те касаят предходен период до 14.06.2010 г. , като са станали дължими поради отпадане на споразумението. Съдът е обвързан от исковата претенция която съответства на искането заявено в заповедното производство. В издадената заповед № 3263/01.04.2011 г. въз основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК  по гр.д. № 4832/2011 г.  на ВРС XIX с.  е посочено вземане в размер на 16 514,22 евро за начислени договорни лихви за периода 30.11.2010 г – 30.03.2011 г., поради което след като липсват доказателства за съществуването на начислени за този период договорни лихви искът следва да се отхвърли като недоказан. Доводите, че съдът в производството по чл. 422 ал. 1 ГПК следва да установи съществуването на вземането, а не периода за който се дължи са несъстоятелни. Съгласно договора за банков кредит се дължи връщането на главницата, договорните лихви определени за всеки конкретен период и наказателните лихви при просрочие на задължението, определени върху съответната просрочена главница и за периода на просрочие. Затова задължението за плащане на договорни лихви се конкретизира по размер и период. След като в заявлението за  издаване на заповед за изпълнение  по чл. 417 т. 2 от ГПК е посочено искане за присъждане на договорни лихви за периода 30.11.2010 – 30.03.2011 г., а за този период по счетоводните записвания на банката не се установява съществуването на задължение за договорни лихви искът следва да се отхвърли като недоказан. Недоказан е и искът за сумата 4 739,21 евро наказателна лихва начислена за периода от 14.06.2010 – 30.03.2011 г. Тази сума съществува единствено в извлечението към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като липсват първични документи.

Поради еднаквия краен резултат решението в частта с която исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК са отхвърлени следва да се потвърди.

Съдебни разноски на „Банка ДСК” ЕАД не следва да се присъждат с оглед изхова да спора, а от страна на ответниците няма данни и направени искания за присъждане.

Водим от горното съставът на Варненския апелативен съд

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 222/11.03.2013 г. постановено по т.д. 2355/2011 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта с която са отхвърлени като недоказани исковете за установяване спрямо „Банка ДСК „ЕАД на вземане в условията на солидарност срещу кредитополучателя Е.Н.Н. и съдлъжника Р.К.Р. по договор за кредит №17/19271863 от 8.04.2005 г. за вземане за главницата за разликата над 111 385,45 евро до 111 590,45 евро, за договорна лихва за разликата над 1 914,69 до 16 514,22 евро за периода  30.11.2010  - 30.03.2011г. и за 4 739,21 евро наказателна лихва за периода 14.06.2014 – 30.03.2011г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280  ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :