Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

142/01.06.2016 година                           град Варна

 

                В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     двадесет и седми април                                     година 2016

в открито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

при  секретаря Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 68 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена въззивна жалба от „Трейшън Клифс Голд Енд Спа резорт” ЕАД, с.Божурец, община Каварна срещу решение № 176/30.10.2015г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 121/2015г., с което дружеството е осъдено да заплати на Т.Б., гражданин на Полша, исковите суми, представляващи неплатени 10-та и 11-та вноски от по 5 433,33 евро по подписан между страните на 08.11.2010г. Анекс към Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007г., дължими на осн.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба на 28.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението, ведно с лихва за забава върху главницата за периода до завеждане на исковата молба на осн.чл.86 ЗЗД. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение  и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искови претенции като неоснователни и недоказани.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

          Ищецът Т.Б., роден на ***г., гражданин на Полша претендира от ответното  дружество „Трейшън Клифс Енд Спа Резорт” ЕАД, ЕИК 121237306,     със седалище и адрес на управление : с.Божурец, община Каварна, област Добрич, ж.к.“ Трейшън Клифс Енд Спа Резорт”, жилищна група „Апартаменти на склона“, бл.1, ап.11, представлявано от Изпълнителния директор М.В.Б. заплащането на следните суми :

- 5 433.33 евро, представляваща неплатена десета вноска по подписан от страните на  08.11.2010г. Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007г., дължима на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради прекратяване на 02.06.2009г. на предварителния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.05.2015г. до окончателното й изплащане; 

          - 5 433.33 евро, представляваща неплатена единадесета вноска по подписан от страните на  08.11.2010г. Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.08.2007г., дължима на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, поради прекратяване на 02.06.2009г .на предварителния договор, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.05.2015г. до окончателното й изплащане;

          - 1 656.16 евро, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима на основание чл.86 ЗЗД за периода от 01.06.2012г. до 28.05.2015г. върху главницата, представляваща неплатена в срок десета вноска;

          - 1 610.25 евро, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, дължима на основание чл.86 ЗЗД за периода от 01.07.2012г. до 28.05.2015г. върху главницата, представляваща неплатена в срок единадесета вноска,

          - дължимите лихви върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението,     

          както и сторените по делото разноски.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 08.11.2010г. страните по спора са подписали Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – л.5, в който посочват, че на 02.08.2007г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 324 Марина, в голфкомплекс „Тракийски скали”, с.Божурец, общ.Каварна, обл.Добрич, с идентификатор № 05009.200.598.4.2., който предварителен договор е прекратен със споразумение от 02.06.2009г. По силата на споразумението за прекратяване на договора ответникът, в качеството му на продавач, дължи връщане на платената от купувача цена в размер на 48 900евро, както и заплащането на 10 787,47 евро, на разсрочено изплащане по посочен график. Няма спор, че десета и единадесета вноска, от по 5 433,33 евро всяка, дължими съответно на 31.05.2012г. и 30.06.2012г., не са върнати на купувача, ведно с мораторната лихва върху тях от датата на падежа до завеждането на исковата молба на 28.05.2015г.

          Ответникът не отрича дължимостта на претендираните суми, но противопоставя възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. Счита, че задължението за плащане на тези суми има характер на периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, тъй като са касае за изплащане на „повтарящи се през определен период от време на еднородни задължения с конкретно посочен падеж”, поради което намира приложение кратката 3-годишна давност, която за десета вноска е изтекла на 31.05.2015г., а за единадесета вноска – на 30.06.2015г. Със същото възражение обосновава погасяването по давност и на акцесорното задължение за заплащане на мораторна лихва. Във въззивната жалба поддържа и релевираното пред първата инстанция възражение, че ищецът не е доказал датата на подаване на исковата молба, която прекъсва давността. Счита за недоказан и размера на претендираната мораторна лихва, за изчисляване на която  първоинстанционният съд е следвало да назначи съдебно-счетоводна експертиза.

          Предвид развалянето на предварителния договор за продажба на недвижим имот и неоспорването на факта на неплащане на претендираните десета и единадесета вноски осъществяването на основанието по чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД се явява доказано.

Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно : При дължимост на десета вноска на падеж 31.05.2012г. тригодишната погасителна давност изтича на 31.05.2015г. При дължимост на единадесета вноска на падеж 30.06.2012г. тригодишната погасителна давност изтича на 30.06.2015г. Исковата молба е подадена на 28.05.2015г., т.е. преди изтичане на давността. А датата на подаване на исковата молба съдът намира за установена по делото, тъй като същата е удостоверена с клеймото на приемащия я съд, поставено от деловодството, поради което задължението на ищеца за установяването й се явява изпълнено. Предвид на това претендираните суми се явяват доказани по основание и размер и претенцията за присъждането им следва да бъде уважена.

Основателността на главната претенция предпоставя основателност и на акцесорната такава за заплащане на мораторна лихва от падежа на неиздължената главница по вноската, от момента на установената й дължимост до предявяване на иска на 28.05.2015г. Нейният размер съвпада с изчисления от съда по програмата Calculator.bg, поради което и възражението в тази насока се явява неоснователно.

Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, обжалваното решение се потвърждава като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 176/30.10.2015г. на Добричкия окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 121/2015г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ  в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :