Р Е Ш Е Н И Е № 191

 

гр. Варна, 16.10.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Ели Тодорова                                 

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 68/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена e въззивнa жалбa от „Алекс-5“ ЕООД – гр. София, чрез адв. М.Х.-Х. и адв. А.Х. против Решение № 883 от 30.11.2016 г., постановено по т. д. 228/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е обявен за относително недействителен по отношение на „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна, внесеният от „Алекс-5“ ЕООД – гр. София апорт в капитала на „Марал 5“ ЕООД – гр. София за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Приморски парк „Горчивата чешма“, поземлен имот с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ, номер по предходен план 2138, квартал 2, парцел IX, при съседни граници по скица: № № ХХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХ, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и построената в същия ПИ сграда с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ.1 по КК и КР, одобрени със заповед 300-5-13/16.02.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, със застроена площ от 358 кв. м. по скица, брой етажи – 3, с предназначение курортна, туристическа сграда, представляваща Комплекс за отдих, на основание чл. 135 от ЗЗД.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокира твърдения за неправилно кредитиране на релевантните по делото факти досежно легитимацията на ищеца като кредитор по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Счита, за неправилен извода на съда относно наличие на качеството на кредитор у ищеца, произтичащо от задължение, поето по одобрена спогодба за погасяване на парични задължения, във връзка с договор за заем. Твърди, че правото на кредитора е предпоставено от наличието на действително вземане, подлежащо на изследване съобразно фактите от обективната действителност. Излага доводи, че са нарушени процесуалните правила, тъй като съдът неправилно във второто съдебно заседание е приобщил „новосъздадени“ писмени доказателства, въпреки настъпилата процесуална преклузия. Прави възражение за недобросъвестно поведение на въззиваемата страна поради бездействие, което е довело до постановяване на определение от 17.11.2016 г. по т. д. № 6384/2016 г. на Софийски градски съд, с което била върната исковата молба по чл. 422 от ГПК срещу „Алекс-5“ ЕООД, досежно възможността в същото производство да бъдат противопоставени възражения срещу съществуването на вземането. Счита, че ищецът не притежава качеството кредитор, предвид частичното отразяване на извършеното прихващане в счетоводството на „Голд Корпорейшън“ ООД. Жалбоподателят прави искане за инцидентно установяване на порочността на спогодбата, представляваща един договор, макар и същата да се състои от две части – споразумение от 23.12.2011 г., което е напълно изпълнено и споразумение от 30.12.2011 г.. Искането си подкрепя с твърдения за недобросъвестно поведението на ответната страна, основано на единствената процесуална възможност за защита срещу изпълнителната сила на спогодбата, съобразно с отричането на качеството кредитор по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Счита за недоказано искането на ищеца за заплащане на лихви, направено в писмената защита. Моли за спиране производството по настоящото дело, тъй като има висящо досъдебно производство № 4017/2016 г., в което ще се установява знанието на управителя на ищцовото дружество за отсъствието на намерение у управителя на „Алекс-5“ ЕООД за задължаване по споразумението от 30.12.2011 г.. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемото „Голд Корпорейшън“ ООД – гр. Варна, чрез адв. П.П., в който се сочат аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Твърди, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява качеството на кредитор на въззиваемото дружество спрямо въззивника по отношение на уговореното в споразумение от 30.12.2011 г. окончателно плащане, потвърдено като задължение в съдебна спогодба от 16.03.2012 г. по т. д. № 5502/2011 г. по описа на Софийски градски съд. В допълнение счита, че е ирелевантно правоотношението, от което произтича качеството кредитор, тъй като самото вземане не е предмет на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Качеството си на кредитор, страната сочи като материална предпоставка по така предявения иск, без да е необходимо пълно и главно доказване на съществуването на вземането, произтичащо от твърдените факти. Счита, същото качество за неопровержимо и напълно подкрепено с писмените доказателства, приобщени по делото. Сочи, че направените възражения относно недействителността, прекратяването или погасяването на вземането на кредитора, са неоснователни, съобразно невъзможността на длъжника да релевира подобни възражения в производството по павловия иск, когато същият не е съединен с иск за установяване на вземането. Навежда доводи, че оплакването за процесуални нарушения относно приетите от съда писмени доказателства като новонастъпили е неоснователно поради представянето им съгласно разпоредбата на чл. 147 от ГПК – своевременно и веднага след снабдяването с тях. Излага становище за неоснователност на възражението за недобросъвестност, тъй като действията на „Голд Корпорейшън“ ООД са били последователни и законосъобразни. Сочи, че въззивникът е предявил иск за установяване на недействителността на спогодбата, по който е образувано т. д. № 1532/2016 г. на Варненския окръжен съд, прекратено с определение от 29.11.2016 г.. Счита за възможно съединяването с иска относно вземането в производството по иска по чл. 135 от ЗЗД, но не и при условията на инцидентно установяване. Моли също за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на разноски.

С молба вх. № 1894 от 30.03.2017 г. „Марал 5“ ЕООД – гр. София чрез управителя В.А. заявява, че поддържа депозираната въззивна жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Предварителните въпроси по доказателствените искания на страните са разрешени с определение № 140 от 13.03.2017 г. и с протоколно определение от 14.09.2017 г. по настоящото дело.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Сочи, че насрещното дружество не притежава качеството на кредитор. Счита решението за недопустимо, поради неконституирането на „Марал 2013“ ЕООД като задължителен другар на страната на ответника. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Моли за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание на 14.09.2017 г. процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, като моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством предявен иск от „Голд Корпорейшън“ ООД за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищеца на внесения апорт от „Алекс-5“ ЕООД в капитала на „Марал 5“ ЕООД на недвижим имот, находящ  се в гр. Варна, Приморски парк „Горчивата чешма“, ПИ с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ, номер по предходен план 2138, квартал 2, парцел IX, при съседни граници по скица: № № ХХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХ, ХХХХХХХХХХХ, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и построената в същия ПИ сграда с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ.1 по КК и КР, със застроена площ от 358 кв. м. по скица, брой етажи – 3, с предназначение курортна, туристическа сграда, представляваща Комплекс за отдих, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

В писмените отговори на исковата и допълнителната искова молба, процесуалният представител на ответника „Алекс-5“ ЕООД оспорва основателността на иска. Твърди, че вземането е погасено, предвид уреждането на отношенията между страните с прехвърлянето на имотите, предмет на споразуменията, от което извежда извод, че ищецът не притежава качеството кредитор. Намира, че допълнителните споразумения и съдебната спогодба са недействителни поради липсата на основание, предмет, съгласие, евентуално поради противоречието им с добрите нрави. В допълнение посочва, че не е налице увреждане на възмездната сделка, предвид придобиването на дружествени дялове на стойност 300 000 лв. от капитала на „Марал 2013“ ЛТД, регистрирано в Република Сейшели.

В депозираните писмени отговори ответникът „Марал 5“ ЕООД изразява идентични доводи и аргументи с тези на „Алекс-5‘ ЕООД.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото, приема за безспорно установено, че с договор за заем от 17.08.2007 г. „Голд Корпорейшън” ООД в качеството си на заемодател предава на „Алекс-5“ ЕООД сумата в размер на 2 500 000 евро, при уговорен четиригодишен срок за връщане и годишна лихва в размер на 6,5 %.

С допълнително споразумение от 30.12.2011 г. страните по договора за заем, В.А. и „Съни палас 1“ ЕООД изменят допълнителното споразумение от 23.12.2011 г., като определят, че размерът на задължението по договора за заем след извършени плащания възлиза на 730 639.56 евро – главница, 51 713.04 евро – договорна лихва за периода от 17.07.2010 г. до 17.08.2011 г. и 9 512. 98 евро – мораторна лихва /л. 35/.

По силата на постигнато съгласие между страните с протоколно определение от 16.03.2012 г. по т. д. № 5502/2011 г., Софийски градски съд одобрява спогодбата между „Голд Корпорейшън“ ООД и „Алекс-5“ ЕООД, която възпроизвежда съдържанието на допълнителните споразумения към договора за заем. В същата страните са уговорили, че за изпълнение на задължението заемополучателят прехвърля собствеността върху следните имоти: 1/. Апартамент № 611, находящ се на ет. 6, с площ от 125.76 кв. м., ведно с избено помещение № 59, намиращ се в ж. к. „Порт Палас“, построен в УПИ № I-118, 11.9, кв. 1 по плана на гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, община Варна, с площ от 8483 кв. м. и 2/. Дворно място, находящо се в с. К., община Аврен, област Варна, с площ от 960 кв. м., съставляващо парцел № IX, кв. 10, ведно с построената в него жилищна сграда с РЗП - 234 кв. м.. В съдебната спогодба е посочено също, че остатъчната стойност от задължението по договора за заем е в размер на 145 932.79 евро, платима в тригодишен срок от подписването й.

От представения учредителен акт на „Марал 5“ ЕООД е видно, че „Алекс-5“ ЕООД като едноличен собственик на капитала внася непарична вноска в капитала на новоучреденото дружество в размер на 300 000 лева, представляваща недвижим имот, находящ се в гр. Варна, община Варна, Приморски парк „Горчива чешма“, м-ст „Св. Никола“ № 100, с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ, ведно с всички подобрения и приращения в имота, както и построената в същия ПИ сграда с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ.1, със застроена площ от 358 кв. м. по скица, брой етажи – 3, с предназначение курортна, туристическа сграда, представляваща Комплекс за отдих. Апортът е вписан в Авп с определена пазарна стойност по оценка от 1 041 500 лева.

В първоинстанционното производство е представен договор за продажба на дружествени дялове от 14.01.2014 г., по силата на който „Алекс-5“ ЕООД продава на „Марал 2013“ ЛТД /регистрирано в Република Сейшели, представлявано от управителя В.А./ 30 000 дяла от по 10 лева от капитала на „Марал 5“ ЕООД за сумата от 300 000 лева.

От назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, неоспорена от страните, съответстваща на останалия събран доказателствен материал по делото, се установява, че в счетоводните записвания са налице непогасени задължения към „Голд Корпорейшън“ ООД, макар и частичното им погасяване да е отразено само по отношение на главницата по заема, а не и по отношение на претендираните лихви. От заключението се установява, че счетоводните книги на страните не са водени надлежно, с оглед на което същите не се ползват с обвързваща доказателствена сила, а се изследват съобразно останалия събран доказателствен материал по делото.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. За уважаването му е необходимо кумулативното установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: 1/ ищецът е кредитор на ответника–прехвърлител; 2/ увреждаща кредитора сделка; и 3/ знание /съзнаване/ на увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник–приобретател на имуществото.

По първата предпоставка /кредитор/:

Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично /какъвто е настоящият случай/ или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно /Решение № 4 от 26.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 551/2010 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Страната, поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес /Решение № 328 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 879/2009 г., III г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В процесния спор, павловият иск не е обективно съединен с иска за вземането. С оглед на горното, правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото и съдът не може да преценява дали същите съществуват, а изхожда от положението, че вземането е налице, ако то произтича от твърдените факти.

В продължение на горните доводи и съобразно безспорната съдебна практика, следва да се посочи, че съдът, разглеждащ ревокаторния иск не може да проверява, съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение /в този смисъл Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. В настоящия случай обаче, съществуването на вземането не само, че не е отречено, а напротив същото е установено със съдебна спогодба, имаща характер на влязло в сила решение /арг. от чл. 234 от ГПК/.

Настоящият съдебен състав съобрази, че макар във въззивната жалба да се съдържа искане за инцидентно установяване недействителността на съдебната спогодба, същото не представлява предявяване на инцидентен установителен иск, предвид настъпилата процесуална преклузия. По отношение на възраженията за нищожност на допълнителните споразумения и съдебната спогодба поради липсата на основание, предмет, съгласие, евентуално противоречието им с добрите нрави, настоящият съдебен състав намира, че от една страна длъжникът не може да се брани със същите, доколкото се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор. Ответникът може да осъществи защитата си по тези отношения само по иска за вземането, какъвто не е предметът на настоящото производство /така Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Вън от гореизложеното, от друга страна, съдът следи служебно по отношение на спазването на императивни правни норми, установени в обществен интерес. В тази насока и поради горните съображения, възражението за недействителност на допълнителното споразумение от 30.12.2011 г. и съдебната спогодба поради липсата й на основание – чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, е неоснователно доколкото същият порок не се установява в производството и се основава само на факта на липсата на остатъчно задължение по спогодбата. Видно от представените писмени доказателства в производството се установява наличие на непогасено задължение на „Алекс-5“ ЕООД към „Голд Корпорейшън“ ООД в размер на 145 932.79 евро, поради което горепосоченото възражение за нищожност се явява неоснователно.

Възражението на въззивника за нищожност на допълнителното споразумение и съдебната спогодба поради липсата й на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно, доколкото в производството не се установява същото да е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване /дадено на шега или като пример, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора/.

Неоснователно се явява и възражението за нищожност поради невъзможния предмет /чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД/ на допълнителното споразумение от 30.12.2011 г. и спогодбата, доколкото не се констатира първоначално състояние на фактическа или правна обективна невъзможност да се изпълни спогодбата към момента на нейното сключване.

По отношение на възражението за недействителност, наведено в условията на в евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - накърняване на добрите нрави, съдът намира, същото за неоснователно, поради липсата на установени нарушения на правилата за поведение с морално-етичен характер.

В продължение на горното разбиране, възражението за унищожаемост на допълнителното споразумение от 30.12.2011 г. и съдебната спогодба, наведено във въззивната жалба, настоящият съдебен състав, счита за преклудирано. В писмения отговор на исковата молба, подобно възражение не е релевирано, не са ангажирани доказателства в подкрепа на същото и не се твърди от въззивника наличие на извършени процесуални нарушения.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията за нередовност на исковата молба са неоснователни, доколкото същите се основават на едновременно посочване на допълнителните споразумения и съдебната спогодба като основания за вземането, обусловило и материалноправната легитимация на кредитора. В съдебната спогодба освен договора за заем са описани и разгледани и допълнителните споразумения, поради което посочването им и в исковата молба индивидуализира вземането, с оглед на което не е налице твърдяната нередовност на същата.

По втората предпоставка /увреждаща кредитора сделка/:

В относимата съдебната практиката безспорно се приема, че след като извършените разпоредителни сделки осуетяват или затрудняват осъществяването на правата на кредитора, то тези сделки са и увреждащи кредитора. В допълнение на това разбиране, следва да се посочи, че прехвърлителната сделка е увреждащ кредитора акт на длъжника, който намалява длъжниковото имуществво, служещо за общо обезпечение на кредитора /така Решение № 55 от 24.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4525/2015 г., IV г. о., ГК и Решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №754/2009 г., ІV г. .о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настоящия случай е налице увреждащо разпореждане, представляващо извършена непарична вноска в новоучреденото дружество „Марал 5“ ЕООД с предмет ПИ с идентификатор № ХХХХХХХХХХХ, ведно с построената в него сграда, находящ се в гр. Варна, Приморски парк „Горчива чешма“, м-ст „Св. Никола“. Апортът като особен вид отчуждаване би затруднил удовлетворяването на кредитора, предвид придобиването на дружествени дялове, чиято стойност зависи от имущественото състояние на едно новоучредено дружество.

В трайно установената и задължителна съдебна практика е прието, че съдът не следва да изследва въпроса за наличието на друго имущество, респ. средства, достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Следователно, в настоящото производство е ирелевантно дали длъжникът притежава друго имущество, с което да удовлетвори кредитора, тъй като оспорената сделка страда само от относителна недействителност, която може да бъде преодоляна като длъжникът изпълни задължението си /в тази насока са Решение № 407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о. и Решение № 320 от 05.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1379/ 2012 г., ІV г. о., постановени по реда на чл. 290 от ГПК/.

По третата предпоставка /знание (съзнаване) на увреждането от страна на прехвърлителя и от втория ответник–приобретател на имуществото/:

Съгласно оборимата презумпция, субсумирана в разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Същата е приложима и за юридическите лица, доколкото се представляват от волеизявяващите си органи - физически лица. В настоящия случай, беспорно се установява, правна връзка между страните. Същите са свързани лица по смисъла на § 1 ДР на ТЗ, /управител и на двете дружества е В.А./, поради което би могло да се направи обосновано заключение за знание у юридическите лица, ответници в производството. С оглед на горното, налице е и субективната предпоставка /animus nocendi/ от фактическия състав на ревокаторния иск, предмет на настоящия спор.

За пълнота на изложението, настоящата съдебна инстанция следва посочи, че възраженията на въззивника за необходимост от конституиране на задължителен другар „Марал 2013“ ЛТД /регистрирано в Република Сейшели/ на страната на ответника са неоснователни. В съдебната си практика касационната инстанция приема, че извършените последващи разпореждания с прехвърлените имоти от страна на приобретателите по атакуваните по реда на чл. 135 от ЗЗД сделки, не са от значение за основателността на предявения конститутивен иск по чл. 135 от ЗЗД. Правните последици на съдебното решение, с което се уважава искът по чл. 135 от ЗЗД, по отношение на трети лица, придобили в резултат на последващи сделки права върху отчуждените от длъжника недвижими имоти, могат да бъдат преценявани при евентуално насочване на изпълнението от съдебния изпълнител върху тези имоти. Третите лица могат да заявят своите права по предвидения в ГПК ред, доколкото не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение по чл. 135 от ЗЗД. Съответно в тези производства следва да бъде обсъдено дали правата им са противопоставими на взискателя. С оглед на гореизложеното, следва да се приемат за ирелевантни последващите прехвърлителни сделки доколкото същите не са предмет на производството /така Определение № 250 от 17.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 1932/2015 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 288 от ГПК/. Нещо повече в продължение на гореизложените аргументи, следва да се посочи, че разрешението, дадено в решение № 122 от 13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5533/2015 г., IV г. о., на което се позовава въззивника в о. с. з. е неприложимо към настоящия случай. Същото касае хипотеза на формулирано искане от ищеца за установяване съществуването на един от елементите, включени във фактическия състав на относителната недействителност на последващата разпоредителна сделка, макар и да няма изричен петитум за обявяване относителната недействителност на същата. В настоящото производство ищецът-кредитор, макар и да представя договора за продажба на дружествени дялове от 14.01.2014 г. не формулира искане за обявяване на относителната недействителност на последващата разпоредителна сделка, нито прави искане за установяване съществуването на един от елементите, включени във фактическия състав на относителната недействителност, поради което не е налице сходство с гореупоменатия случай, предмет на постановеното решение от касационната инстанция.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението във въззивната жалба относно наличието на недобросъвестно поведение на насрещната страна, обосновано с бездействие довело до прекратяване на т. д. № 6384/2016 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по иска по чл. 422 от ГПК. Депозирането на искова молба, както и изпълнение на указанията при констатирана нередовност на същата зависят изцяло от волята на ищеца за поддържане висящността на спора. В продължение на горните аргументи, възраженията относно съществуването на вземането биха могли евентуално да бъдат релевирани в производството по отрицателен установителен иск, инициирано от ответника за установяване несъществуването на вземането, поради което не е налице твърдяната невъзможност за навеждането им.

По отношение на възраженията във въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, свързано с приобщаване към доказателствения материал по делото изпълнителен лист от 13.09.2016 г. и молба за образуване на изпълнително дело във второто съдебно заседание, съдът намира същото за неоснователно. Второто открито съдебно заседание по делото е проведено на 03.10.2016 г., а изпълнителният лист е издаден на 13.09.2016 г., молбата за образуване на изпълнително дело е с вх. № 11806/20.09.2016 г.. Видно от горното, следва безспорно да се приеме, че се касае за нововъзникнали доказателства, които не са обхванати от преклузията по чл. 372, ал. 2 от ГПК, поради което правилно са приобщени към доказателствения материал, като възраженията за процесуално нарушение в тази насока са неоснователни.

Предвид гореизложеното и досежно установеното наличие на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на отменителния иск, съдът счита, че първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските: Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество „Голд Корпорешън“ ООД. Същото претендира заплащането на сумата в размер на 12 000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им.

В откритото съдебно заседание на 14.09.2017 г., процесуалният представител на въззивника „Алекс-5“ ЕООД прави възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав приема, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна следва да бъде намалено до минималните размери, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или на 9 107.58 лева при материален интерес от 378 879 лева. В тази връзка съдът съобразява, че делото не е с голяма фактическа сложност и не съставлява и правна такава, тъй като по спорните въпроси е налице задължителна съдебна практика. По изложените съображения заплатеното възнаграждение от 12 000 лева за въззивната инстанция има прекомерен характер и следва да бъде редуцирано на 9 107.58 лева, съответно по 4 553.79 лева, платими от всеки от въззивниците.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 883 от 30.11.2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 228/2016 г..

OСЪЖДА „Алекс-5“ ЕООД, ЕИК: 103642908, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 90, ет. 5, ап. 6, представлявано от управителя В.С.А. да заплати на „Голд Корпорейшън“ ООД, ЕИК: 148053729, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Вярност“, № 23-25, ет. 2, ап. 1, сумата в размер на 4 553.79 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, определена след намаляне поради прекомерност.

OСЪЖДА „Марал 5“ ЕООД, ЕИК: 202867187, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 90, ет. 5, ап. 6, представлявано от управителя В.С.А. да заплати на „Голд Корпорейшън“ ООД, ЕИК: 148053729, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Вярност“, № 23-25, ет. 2, ап. 1, сумата в размер на 4 553.79 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, определена след намаляне поради прекомерност.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, по реда на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                     

 

 

                                                                                                   2.