РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  386/ 29.12.2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     втори декември                                                   Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                      ЧЛЕНОВE: ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                           

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер  680             по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „ФЛОР-ММ” ООД -гр.Варна представлявано от Д.И.Т. чрез  адв. М. срещу решение № 777/25.07.2014г., постановено по т.д. № 1676/2013год. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е  уважен иска досежно главницата съставляваща сбор от неизплатени главници за дължимо и незаплатено концесионно възнаграждение по сключен на 19.05.2004 год. между въззивника и  Министерство на околната среда и водите гр. София Договор за концесия за разликата над 83 907,87 лв. до присъдените 93 289,51 лв., както и по иска с правно осн. чл.86 ЗЗД за разликата над 3 200,91 лв. до присъдените 11 012,31 лв.. Счита първоинстанцинното решение в обжалваните му части за неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон. Въззивникът не оспорва факта, че не е заплащал годишното концесионно възнаграждение за 2011г., 2012г. и 2013г., но счита, че от дължимата сума за главницата и по-конкретно от дължимото за 2011г. концесионно възнаграждение следва да се приспадне внесената от въззивника гаранция в размер на сумата 9 381,64 лв. съгласно чл.18 т.4 от сключения договор.

С оглед на изложеното моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което исковите претенции се отхвърлят съответно за разликата от 83 907,87 лв. до присъдените 93 289,51 лв. и за разликата от 3 200,91 лв. до присъдените 11 012,31 лв., ведно с присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

          Въззиваемата страна в депозирания писмен отговор, както и с писмена молба докладвана в провелото се по делото о.с.з., оспорва основателността на жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части като правилно и законосъобразно. Излага съображения за несвоевременност и неоснователност на възраженията посочени в жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

          Въззивната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Предявените искове са с правно основание чл.64, ал.3 ЗК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по силата на сключен между страните Договор за концесия от 19.05.2004 год., с който на концесионера „ФЛОР-ММ” ООД -гр.Варна –настоящ жалбоподател, е предоставено право на ползване върху част от минералната вода от малмоваланжския водоносен хоризонт – участък Варна, гр.Варна, община Варна – изключителна държавна собственост, добивана чрез сондаж № Р-110х, включително върху водовземното съоръжение сондаж № Р-110х, с общ годишен експлоатационен ресурс съгласно т.1.2 от Договора в размер на 129 870 куб.м. минерална вода и за срок от 15 години с начален момент датата на представяне на банковата гаранция по т.19.5 от Договора. Съгласно т.3.3. от Договора концесионерът дължи минимално годишно комисионното възнаграждение в размер на 27 237 щатски долара по централен курс на БНБ в деня на плащането, което следва да се заплаща на четири месечни вноски съгласно т.3.4 и т.3.5 от Договора, но не по-късно от 15-то число на следващия съответното тримесечие месец. С допълнително споразумение е въведена ежегодна актуализация на годишното концесионно плащане (същото се увеличава с 0,5% годишно), върху което считано от 23.02.2011 год. е дължим и съответния ДДС, като изрично е определен обемът на усвоения ресурс, който не може да е по-малък от 80 % от предоставения ресурс 129 870 куб.м. минерална вода. Вследствие неизпълнение на договорните задължения на концесионера  - от една страна, за представяне на годишна програма за хидроложка и санитарна охрана и мониторинг на минералната вода в срок до 31.10.2010 год., респективно за заплащане на неустойка за неизпълнение на това му задължение, и от друга, за заплащане в определените срокове на дължимото годишно концесионно възнаграждение за 2011 год., 2012 год. и за първите девет дни от 2013г. и внасяне на нова парична гаранция по чл.18 от Договора, последният с решение № 13/10.01.2013 год. на МС е едностранно прекратен от страна на Държавата в лицето на Министерство на околната среда и водите, което изявление е обективирано в писмо на МОСВ изх. № 26-00-736/22.01.2013 год. и същото е редовно получено от ответното дружество на 01.02.2013 год..

По делото не се спори, че страните са сключили на 19.05.2004 год. процесния Договор за концесия. Договорът е възмезден, като концесионерът дължи заплащане на възнаграждение на концедента по определения в чл.3.3 от Договора размер, същото платимо по силата на чл.3.2 и чл.3.4 от Договора, както следва: 30 % в полза на Община Варна по силата на чл. 47, ал. 3 ЗВ и 70 % в полза на МОСВ по съответната за това банкова сметка. ***ото, че договорът за концесия е прекратен едностранно от концедента поради неизпълнение на договорни задължения от страна на концесионера. Не се твърди от ответника и заплащане на концесионното възнаграждение по Договора за 2011г., 2012г. и съответните дни от 2013г., а напротив. С въззивната жалба изрично признава дължимостта на концесионното възнаграждение за сочените периоди.

Единственото релевирано от въззивника възражение е касателно едностранно приспаднатата от страна на концедента гаранция в размер на сумата 9 381,64 лв. на основание чл.18 т.1 и т.4 от сключения договор. Съгласно цитираните договорни клаузи за гарантиране заплащането на концесионното възнаграждение се внася парична гаранция в размер на ¼ от минималното годишно концесионно възнаграждение по т.3.3. от Договора (27 237 щ.д.), като при неспазване срока за плащане на концесионното възнаграждение дължимото такова се прихваща от концедента от същата тази парична гаранция, а в този случай концесионерът дължи незабавно внасяне на нова гаранция в определения в чл.18 т.1 от Договора размер.

Настоящият състав намира възражението за недопустимо като направено извън законоустановения за това срок. Оспорвайки извършеното едностранно приспадане на гаранцията едва с въззивната жалба прави възражението процесуално недопустимо на основание чл. 370 ГПК. В депозирания отговор на исковата молба концесионерът оспорва неконкретизирано и дължимостта на исковата претенция. С допълнителна искова молба концедентът – ищец, обстойно индивидуализира и конкретизира предявените искове, с което неяснотата на сформиране на цената на исковата претенция е преодоляна. Неподаването на допълнителен отговор, невземането на становище и невъзразявайки по изложеното в допълнителната искова молба, респ. непосочването на доказателства, ответникът по иска-настоящ жалбоподател губи възможността да направи това по-късно.

Отделно от това, доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ПГК, като всяка от страните в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на концесионера е по реда на главното и пълно доказване да докаже факта на неправилно или нецелесъобразно прихващане на паричната гаранция по чл. 18.1 от Договора, което не е сторено, а това не може да се вмени в тежест на концедента - ищец и настояща въззиваема страна, който да доказва факти и обстоятелства противни на правния му интерес и търсената с иска защита.

          По изложените съображения, настоящият състав намира, че като е уважил исковата претенция на Държавата чрез МОСВ за сумата над 83 907,87 лв. до 93 289,51 лв., ВОС е постановил в тази му обжалвана част правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

          С оглед на горното, основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86 ал.1 ЗЗД в размер на присъдените 11 012,31 лв.. По тези съображения, като е уважил този иск и за разликата над 3 200,91 лв. до присъдените 11 012,31 лв., окръжният съд е постановил в тази му обжалвана част правилно решение, поради което същото следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора и направените искания, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстания, което изчислено съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и разпоредбата на чл. чл.7 ал.2 т.4 от същата възлизат в размер на 1 045,80 лева.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 777/25.07.2014г., постановено по т.д. № 1676/2013год. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е  уважен иска досежно главницата съставляваща сбор от неизплатени главници за дължимо и незаплатено концесионно възнаграждение по сключен на 19.05.2004 год. между „ФЛОР-ММ” ООД -гр.Варна представлявано от Д.И.Т. и  Министерство на околната среда и водите гр. София Договор за концесия за разликата над 83 907,87 лв. до присъдените 93 289,51 лв., както и по иска с правно осн. чл.86 ЗЗД за разликата над 3 200,91 лв. до присъдените 11 012,31 лв..

          ОСЪЖДА „ФЛОР-ММ” ООД гр.Варна, ЕИК 103842717, представлявано от Д.И.Т., да заплати на  ДЪРЖАВАТА, в лицето на МОСВ, сумата от 1 045,79 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстания.

В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.