РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  № 15 /20.01.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на седемнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Е.Т.                                 

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в.т.дело 681/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по две въззивни жалби: І. Въззивна жалба от „ВЕНИ” ЕООД – гр. В.Търново, чрез процесуален представител, против решение № 779 от 25.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2073/2013 г. в частта, с която искът на дружеството срещу Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – гр. Варна е отхвърлен за разликата над 152 307 лв. до 182 764.40 лв., т.е. сума в размер на 30 457.40 лв., представляваща ДДС върху присъдената с решението главница от 152 307 лв., дължима като незаплатена част от възнаграждение за извършени допълнителни СМР за обект "Сграда - Факултет "Дентална медицина"", построен в УПИ № ІХ, в кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2013 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Жалбоподателят излага своите аргументи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неправилно не начислил и дължимия ДДС, въпреки че стойността на присъдените СМР представляват облагаема доставка по чл. 12 ЗДДС и поради това в цената им следва да се включи и дължимия данък. Моли за отмяна на решението в посочената част и присъждане и на посочената с въззивна жалба сума. Претендира съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Постъпил е в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от въззиваемия - МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" гр. Варна, чрез процесуален представител, в който се моли производството по жалбата да се прекрати доколкото същата няма предмет, тъй като въпросът за начисляване или не на ДДС не е бил нито повдиган пред, нито разглеждан от първоинстанционния съд. При условие на евентуалност, счита същата за неоснователна. Съдът няма задължение при установяване на съответната дължима сума да начислява ДДС и да присъди сума, включваща и данъка. След като в исковата молба няма твърдение за дължим ДДС, няма претенция за сума, представляваща ДДС върху стойността на извършените СМР и не е представено доказателство за регистрация по ЗДДС. Също претендира разноски.

ІІ. Въззивна жалба от Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – гр. Варна, чрез процесуален представител, против решение № 779 от 25.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2073/2013 г. в частта, с която искът на „ВЕНИ” ЕООД срещу жалбоподателя е уважен за сумата от 152 307 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършени допълнителни СМР за обект "Сграда - Факултет "Дентална медицина"", построен в УПИ № ІХ, в кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и са присъдени разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят излага подробни аргументи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навежда изрично твърдения за неприложимост на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, доколкото университета не е търговец по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ТЗ. Твърди, че погасителната давност за вземането започва да тече от 08.09.2008 г., а не от 30.10.2008 г. и поради изтичане на 5-години до предявяване на настоящия иск, то вземането е погасено по давност. Излага подробни доводи защо Протокол обр. 19 от 31.10.2008 г. не е признание на дълга. Моли за отмяната на решението в оспорената част. Претендира съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

Няма постъпил писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемото „ВЕНИ” ЕООД.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск от „ВЕНИ” ЕООД срещу МУ "Проф. д-р Параскев Стоянов" – гр. Варна се основава на твърдението, че между страните са били сключени три договора: Първият от 01.09.2006 г. за строителство на сграда, предназначена за факултет по дентална медицина, находяща се в гр. Варна, в УПИ № ІХ, кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на града в двора на медицинския колеж. Другите два от 14.01.2008 г. и 31.10.2008 г. за извършване на допълнителни СМР по същата сграда, като и по трите договора възложителят е заплатил дължимата цена изцяло. Впоследствие по искане на инвеститора били осъществени допълнителни СМР, извън предмета на двата последни договора, по-голямата част от които са наложени от специфичното предназначение на обекта. Същите са приети от възложителя с протокол обр. № 19 от 31.10.2008 г., но останали незаплатени. Претендира се осъждането на университета да заплати стойността им по вид, количество и единични цени, общо възлизащи на 202 835 лв. В уточнителна молба от 12.11.2013 г. ищецът-изпълнител изрично посочва, че претендира стойността на допълнителните СМР на договорно основание, тъй като е налице връзка с предходните договори, вследствие настъпили изменения в инвестиционния проект, както и поради особеностите на доставеното обзавеждане и оборудване, а и за постигане на максималната функционалност на сградата. В условие на евентуалност претендира сумата, с която възложителят се е обогатил за негова сметка, като получена без основание.

В отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска, като заявява, че не е налице договор между страните, поради липса на съгласие за това, респ. няма възлагане на работата, както и че договорът е нищожен поради неспазване на предвидена в закона писмена форма – чл. 160, ал. 2 от ЗУТ, а и неспазване на разпоредбите на закона за обществените поръчки (ЗОП). Излага, че лицата подписали процесния протокол обр. № 19 нямат мандат да представляват възложителя.

В допълнителната искова молба ищецът заявява, че неспазването на формата не може да доведе до извод, че няма договор с оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ, а именно след като възложителят е приел изработеното и не е възразил своевременно. Отделно приложение би намерила и разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, доколкото възложителят не се е противопоставил веднага след узнаването с оглед обстоятелството, че повечето работи са видни – настилки, метална ограда и др. Отделно от това, протоколът е подписан от лица, които възложителят е ангажирал – същите са служители на осъществяващото строителен надзор „Армстройинвест” ЕООД и в този смисъл не са действали без представителна власт.

В допълнителния отговор на исковата молба ответникът заявява, че описаните СМР въобще не са извършени, че „Армстройинвест” ЕООД е осъществявало контрол на инвестициите на процесния обект, а строителен надзор е осъществяван от „НБС-Инженеринг” ООД. Дори да се приеме, че са извършени, ответникът възразява, че ги е възложил, както и оспорва техния обем и стойност. Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземането.

Не е спорно между страните, че са сключили посочените от ищеца три договора от 01.09.2006 г., 14.01.2008 г. и 31.10.2008 г. с характеристики на такива за изработка, по които възложителят е заплатил дължимата цена.

По делото е приет като писмено доказателство Протокол обр. № 19 от 31.10.2008 г., в който подробно са описани претендираните от ищеца СМР, касаещи част: Архитектура, Част: В и К, Част: Електро, Част: Вертикална планировка. Протоколът е подписан от представител на инвеститора инж. И. П. и на изпълнителя А. К. /л. 20/.

Спорът е относно допълнителните СМР, посочени от ищеца в Протокол обр. № 19/31.10.2008 г. – възложени ли са те, по какъв начин е станало възлагането, в какъв обем и при каква стойност, какво е основанието за претендиране на стойността на извършените СМР, приети ли са те от ответника и т. н. С оглед въззивната жалба на изпълнителя „ВЕНИ” ЕООД спорен се оказва и въпроса дължим ли е ДДС върху стойността на извършените СМР.

По делото са приети единична СТЕ, допълнителна СТЕ и тройна СТЕ. Съдът намира експертизите за обосновани, компетентно изготвени, неоспорени от страните, поради което следва да се ценят при разглеждане на спорните въпроси по делото. От експретизите се установява, че посочените в Протокол обр. № 19/31.10.2008 г. СМР са изпълнени, като извършването им е наложено вследствие на настъплили по време на строителството на строежа „Факултет по дентална медицина” промени в проекта на сградата, които са отразени както в екзекутивната документация, така и в заповедната книга. Същите са били взети като решения на оперативки, проведени между пом. ректора на МУ – Варна и главен координатор Х. П., представители на изпълнителя, строителния надзор, инвеститорския контрол, техническия ръководител и други лица. Промените в проекта се изразяват в увеличен брой на складовите помещения, броя на металните противопожарни врати, местоположението на мивките и оборудването на специализираните кабинети, били са уточнени вида на зъболекарските столове, както и вида на инсталациите към тях, по-късно е уточнено каква да е оградата към бул. „Цар Освободител”, също така по-късно е взето решение за оформянето на вътрешния двор с щампован бетон вместо с асфалтобетон. Вещите лица дават заключение, че между СМР, посочени в процесния Протокол обр. № 19/31.10.2008 г. и трите договора е налице функционална връзка, изразяваща се в това, че в протокола са отразени тези СМР, които са били допълнително извършени или  пропуснати да бъдат актувани в протоколите обр. № 19 по предходните три договора за строителство, респ. за СМР. Изрично е посочено становището, че строежът „Факултет по дентална медицина” не е възможно да бъде пуснат в експлоатация без извършването на процесните СМР, т.е. не е възможно същата да функционира по предназначение без тези СМР /л. 454/. Стойността на извършените СМР и отразени в Протокол обр. № 19/31.10.2008 вещите лица определят на база средни пазарни цени в РБ към 31.10.2008 г. на сума в размер на 152 307 лв. без ДДС, от които 99 512 лв. без ДДС – за материали и 52 795 лв. без ДДС – за труд.

Съдът съобразява, че при изслушване на вещите лица в откритото съдебно заседание на 01.07.2014 г. на въпрос на процесуалния представител на „ВЕНИ” ЕООД адв. Н. е направено уточнението, че в отразената в експертизата стойност на претендираните СМР е включена търговска печалба от 15 %, както и че в цените не е включено ДДС. Тройната експертиза е приета без възражения на страните. Ищецът е направил уточнение, че е регистриран по ДДС, като е заявил желание да представи удостоверение за доказването на това обстоятелство, но същото не е било прието от първоинстанционния съд като несвоевременно направено.

Установява се от доказателствата по делото, че Протокол обр. № 16 с предложение за издаване на Разрешение за ползване е съставен на 23.10.2008 г., т.е. по-рано от процесния Протокол обр. № 19/31.10.2008 г.

Натуралното извършване на процесните СМР се подкрепя и от разпитаните свидетели И. П. /подписал процесния протокол/, който заявява, че през процесния период /от 01.11.2006г.–01.12.2008г./ е работил на граждански договор към „Армстройинвест” ЕООД и е изпълнявал инвеститорски надзор, както и от св. Г. М. /през процесния период прокурист на „ВЕНИ” ЕООД, към датата на показанията без служебна зависимост със страните/. Последният дава показания, че Протокол обр. № 15 от 08.09.2008 г. е съставен преди Протокол обр. № 19 от 31.10.2008 г., въпреки обстоятелството, че без извършване на процесните СМР не е било възможно да се приеме сградата, съгласно уговорка със зам. ректора Х. П. за по-късното му предявяване за разплащане, независимо че СМР са извършени по-рано /л.394/. Свидетелите Т.и А. дават показания, че след юни 2008 г. нищо не било извършвано по оградата, по бетонната настилка, а открИ.ето на сградата се е състояло на 09.08.2008 г.

По делото са представени както гражданския договор от 02.11.2006 г. между ответника и „Армстройинвест” ЕООД /л. 429/ за извършване на управление, координация на строителните работи, контрола на инвестициите на обект: „Факултет по дентална медицина”, намиращ се в гр. Варна, така и гражданския договор, сключен между „Армстройинвест” ЕООД /л. 425/ и И. П. за извършване от последния на инвеститорски контрол за процесния обект през месец октомври 2008 г. Изрично в чл. 4, т. 9 от договора между МУ и „Армстройинвест” ЕООД, последният е поел задължението „да удостоверява с подписа си в сертификата за плащания /акт обр. 19/ обема и стойността на извършените СМР и доставки….”. Независимо от това инж. П. не е длъжностно лице на инвеститора и сключените с него граждански договори касаещи инвеститорския контрол не обхващат целия инвестиционен проект за обекта, а само определени негови части.

Ищецът е предявил иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ, а при условие на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По главния иск:

Настоящият казус касае извършване на допълнителни видове работи, чиято необходимост е установена в хода на изпълнение на сключени по реда на ЗОП договори, което не съставлява изменение на постигнатото съгласие, а би могло да се преценява и като самостоятелен договор за изработка, чието изпълнение и съответно приемане на работата обуславя отговорността на възложителя по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД (в този смисъл Определение № 365 от 3.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1358/2013 г., II т. о., докладчик председателят Татяна Върбанова, Решение № 82 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 658/2010 г., I т. о., докладчик съдията Дария Проданова).

За дата на приемане на работата следва да се приеме датата на съставянето на Протокол обр. № 15 от 08.09.2008 г., представляващ констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Това е актът, който се съставя на основание чл. 176, ал. 1 от ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части. С този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя и съдържа описание на договорите за изпълнение на строителството, строителните книжа, цялата екзекутивна документация и съставените актове и протоколи по време на строителството, документацията от строителното досие на обекта (актове, протоколи, дневници, декларации за съответствие на вложените строителни продукти и други документи, изискващи се по съответен нормативен акт), данните от огледа на място, доказателства, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти. Протоколът е подписан от ректора на МУ – Варна проф. д-р Анелия Клисарова, в качеството й на представител на възложителя. От този момент възниква и задължението за заплащане на възнаграждението на изпълнителя.

Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета от възложителя. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение, а едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение за приетата работа. Възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 от ЗЗД преклузия. Въпреки това, видно от приетите от съда експертизи се установи, че работата е реално извършена, като стойността на изработеното е посочена от вещите лица съобразно средни пазарни цени в РБ към 31.10.2008 г. на сума в размер на 152 307 лв. без ДДС, от които 99 512 лв. без ДДС – за материали и 52 795 лв. без ДДС – за труд. С оглед предявеното договорно основание, допустимо е в същата да бъде включено и възнаграждението на изпълнителя, определено на 15 %. До посочената сума настоящата инстанция приема, че искът е доказан по основание и размер.

Доколкото макар и да е отхвърлен главният иск на ищеца, поради приетото от настоящата инстанция, че основанието на претенцията почива на договорно основание, а не липсата на договор, т. е. на неоснователно обогатяване, не следва да се разглежда евентуалният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По претенцията за ДДС:

Съобразно с диспозитивното начало предметът на делото се определя от ищеца. Нито ответникът, нито съдът могат да внесат в него някакви промени. Само ищецът може да го измени чрез изменение на иска. Ищецът очертава спорното право чрез основанието и петитума на иска. В настоящия случай ишецът по своя воля не е заявил претенцията си с ДДС. Видно от исковата молба, претенцията на ищеца посочва суми без включен ДДС, което като извод следва от съдържанието на сключените договори – изрично страните са се съгласили в чл. 4 дължимият ДДС да не се включва в договорените единични цени, а се начислява върху изпълнените и приети СМР. Предвидено е изпълнителят да представи фактура за плащане, като сумата за ДДС се превежда по отделна сметка на изпълнителя. Представеният като доказателство Протокол обр. № 19 от 31.10.2008 г. също не обективира начислено ДДС.

Независимо от горното, дори и да се претендираше стойността на изработеното с включен ДДС, същото е неоснователно поради следното:

Както се посочи, възнаграждението по договорите е уговорено изрично без ДДС, поради което на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС данъкът се дължи отделно. По тази причина, за да възникне основание за плащането му от възложителя, изпълнителят следва да издаде данъчна фактура. Този извод произтича и от текста на договорите, в които изпълнителят е поел задължението, като условие за заплащане на възнаграждението, да издаде надлежна фактура, какъвто документ безспорно липсва. След като в договорите страните са уговорили цена без ДДС, ищецът може да претендира ДДС срещу ответника при доказване на доставката с първичен счетоводен документ - фактура. При възникване на данъчното събитие по см. на чл. 25 от ЗДДС, ищецът, като доставчик на облагаема доставка за услуга, не е начислил ДДС, не е издал първичен счетоводен документ фактура, съгласно чл. 86 от ЗДДС и няма основание да претендира ДДС от получателя по доставката. Ответникът дължи ДДС при доказване на доставката от ищеца с първичен счетоводен документ, без съставянето на който от ищеца - за възложителя не е възникнало изискуемо задължение за плащане на ДДС (в този смисъл Определение № 747 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 1228/2011 г., II т. о., докладчик съдията Росица Ковачева; Решение по в. т. д. № 305/2011 г. на ВАпС; Решение по в. т. д. № 103/2013 г. на ВАпС).

По възражението за изтекла погасителна давност:

От съвкупната преценка на доказателствата се установи, че без процесните допълнителни СМР не е било възможно функционирането на сградата по предназначение, респ. пускането й в експлоатация. Същите, макар и обективирани в Протокол обр. № 19/31.10.2008 г. са извършени преди съставянето на Протокол обр. № 15/08.09.2008 г. Неправилно е посоченото от ВОС, че задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението е без срок. Напротив, след като претенцията е на договорно основание, приложими са сроковете за изплащане на дължимото възнаграждение съобразно уговореното в договорите, а според тях в срок от 3 работни дни след съставяне на двустранно подписания приемателен протокол изпълнителят представя фактура за плащане на възложителя (чл. 9 от договорите), като плащането се извършва в срок от 14 работни дни след получаване на документа по чл. 9 (така чл. 10 от договорите), т.е. плащането става изискуемо след покана – получаване на фактура. В случая няма данни за издадена фактура. При това положение, приложение намира нормата на чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, а същото възниква от момента на приемане на работата – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Както се посочи и по-горе това е моментът на приемане на Протокол обр. 15 от 08.09.2008 г.

Не са налице факти, спиращи или прекъсващи давността.

Подписването на процесния протокол обр. 19 не е признание на дълга, тъй като както се изложи и по-горе в мотивите, инж. И. П. не е длъжностно лице при възложителя. Признанието на дълга следва да бъде извършено от самия длъжник, в случая от МУ – Варна. Установи се, че представител на университета не е подписал протокола.

Наред с това, признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването (Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., докладчик председателят Лидия И.ова, по чл. 290 от ГПК).

Следователно петгодишната погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД следва да се счита за изтекла на 08.09.2013 г. Искът е предявен на 29.10.2013 г., поради което съдът счита, че същият е погасен по давност.

Първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно.

По разноските:

С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за разноските и вместо него се присъдят дължимите съдебно-деловодни разноски на МУ – Варна за двете инстанции.

Насрещната страна „ВЕНИ” ЕООД, чрез процесуалния представител, е възразила срещу възнаграждението както за първа, така и за втора инстанция, като ги счита за прекомерни.

І. За първа инстанция МУ – Варна е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение е в размер на 6 700 лв. Съдът съобрази, че материалният интерес на въведения от ищеца гражданскоправен спор е за сума в размер на 202 835 лв., респ. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения минималният адвокатски хонорар за една съдебна инстанция се определя на сума в размер на 6 615.05 лв.

По отношение на адвокатското възнаграждение на ответника от 6 700 лв., ищецът е направил възражение за прекомерност, но съдът, когато е изчислявал дължимостта на възнагражденията на страните по съразмерност съобразно уважената част от иска, не е преценил този въпрос (което ако е било направено е щяло да доведе до присъден по-малък размер на адвокатското възнаграждение в полза на ответника). Въпреки това ищецът не е подал молба по чл. 248 от ГПК, поради което настоящата инстанция не може да се произнася по възражението за прекомерност и следва да приеме адвокатското възнаграждение на ответника в размер на 6 700 лв. за неоспорено.

ІІ. За въззивна инстанция МУ – Варна е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. Материалният интерес, предмет на настоящото производство, от гледна точка на МУ – Варна, е за сума в размер на 182 764.40 лева (присъдените на „Вени” ЕООД 152 307 лв. и допълнително претендираните 30 461.40 лв.). На тази основа минималното адвокатско възнаграждение е 5 182.93 лв.

При претендирани адв. възнаграждения общо за сумата от 12 700 лв., а дължими 11 882.93 лв. (6 700 лв. + 5 182.93 лв.), същите формално надвишават посочените в Наредбата минимални възнаграждения. Независимо от това, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на съда намира, че делото притежава фактическа и правна сложност, тъй като се касае до голям обем писмени доказателства и своеобразна сложност на поставените за разглеждане правни въпроси от значение за неговия изход, поради което поисканите възнаграждения от 12 700 лв. следва да се присъдят – както се установи същите са над изчисления минимум, но значително под допустимия по § 2 от ДР на Наредба №1/2004 г. двукратен размер на възнаграждението.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 779 от 25.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2073/2013 г. в частта, с която искът на „ВЕНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Ал. Константинов", № 8, ЕИК 124561683, срещу Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", със седалище и адрес гр. Варна, ул. "Марин Дринов", № 55, е уважен за сумата от 152 307 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършени допълнителни СМР за обект "Сграда - Факултет "Дентална медицина"", построен в УПИ № ІХ, в кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта на присъдените разноски,

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ искът на „ВЕНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Ал. Константинов", № 8, ЕИК 124561683, срещу Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", със седалище и адрес гр. Варна, ул. "Марин Дринов", № 55, за осъждане да заплати сумата от 152 307 лв., представляваща незаплатена част от възнаграждение за извършени допълнителни СМР за обект "Сграда - Факултет "Дентална медицина"", построен в УПИ № ІХ, в кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 779 от 25.07.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 2073/2013 г. в частта, с която искът на дружеството срещу Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – гр. Варна е отхвърлен за разликата над 152 307 лв. до 182 764.40 лв., т.е. сума в размер на 30 457.40 лв., представляваща ДДС, дължима като незаплатена част от възнаграждение за извършени допълнителни СМР за обект "Сграда - Факултет "Дентална медицина"", построен в УПИ № ІХ, в кв. 995 по плана на 5-ти подрайон на гр. Варна, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 29.10.2013 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ВЕНИ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. "Ал. Константинов", № 8, ЕИК 124561683, да заплати на Медицински университет "Проф. д-р Параскев Стоянов", със седалище и адрес гр. Варна, ул. "Марин Дринов", № 55, сумата от 15 746.14 лева /петнадесет хиляди седемстотин четиридесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, съдебно - деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както следва: 6 700 лв. – адвокатско възнаграждение за първа инстанция, 5 182.93 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция и 3 046.14 лв. държавна такса за въззивно обжалване, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                 2.