О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

786

 

гр.Варна, 22.12. 2016 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

    ДАРИНА МАРКОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 681 по описа на ВАпС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-30803/07.11.2016 година от „Силвия СА” – дружество, регистрирано съгласно законите на Република Маршалови острови, с адрес на управление Trust company Complex, Ajeltalke Island, Majuro, the Marshall islands, чрез процесуалния си представител с адрес: гр.Варна, ул.”Панагюрище”, 6, ет.2 срещу определение No-3415/21.10.2016 година, постановено по т.д.1467 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Русе.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, поради което моли за отмяната му и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Твърди се в жалбата, че искът, по който е образувано делото е предявен като насрещен иск, при наличието на всички предпоставки по чл.211, ал.1 ГПК. Последващото разделяне на насрещния иск е извършено без каквото и да е мотивиране, като разделянето не дава право на съда да го препрати на друг съд чрез прилагане на правилата на местната подсъдност.

Ответникът по частната жалба „Полисан” АД моли да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирана е в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по т.д.1467 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна е образувано по искова молба от „СИЛВИЯ СА” срещу „ПОЛИСАН” АД за осъждане за сумата от 138 940.95 щ.долара, представляваща половината имуществените вреди, причинени от незаконосъобразен арест на кораба в Пристанище Варна, в периода 13.02.2016 – 04.04.2016 година, както следва: 23 400 щ.долара, пропуснати ползи от неполучен наем за периода 13.02.2016 до 04.04.2016 година; 115540.95 щ.долара загуби , включващи 85 956 щ.долари дневни разходи, съгласно договор за корабен мениджмънт от 25.12.2015 година и 29 584.95 щ.долара дисбурсментски разходи в пристанище Варна, ведно със законната лихва от 10.09.2016 година до окончателното изплащане.

В исковата молба се излага, че по т.д. 161/2016 година по описа на ОС Варна е наложен арест на м/к „Силвия”, като с определение по ч.т.д.193/2016 година е отменен като незаконосъобразен ареста на кораба. Вследствие този арест са нанесени вреди и пропуснати ползи.

Ответникът по насрещния иск твърди, че се касае за иск по чл.403 ГПК във вр. с чл.45 ЗЗД, като се касае за отговорност от вреди, поради което искът следва да се разгледа по отделен съдопроизводствен ред, а именно не по реда на търговските спорове. Моли съдът да изпрати делото по подсъдност на ОС Русе, тъй като седалището на дружеството е в гр.Русе. Излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Съгласно разрешението, дадено в т.7 на ТР 1/09.12.2013 година, постановено по тълк.дело 1/2013 година на ОСГТК на ВКС подлежи на обжалване само определението на първоинстанционния съд, с което е върната насрещна искова молба поради неизпълнение на указания за отстраняване нередовността и. В мотивите е записано, че следва да се разграничат двете хипотези, като определението, с което съдът не приема за съвместно разглеждане насрещен иск, а съдът постановява отделянето му, на осн. чл.211, ал.2, изр.2 ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не се стига до връщане на исковата молба. Поради това, че отделянето е акт на съда, който не подлежи на обжалване всички аргументи на жалбоподателя, касаещи действията на съда по разглеждане на насрещния иск не подлежат на проверка в това производство. На проверка в това производство подлежат действията на съда по повод на образуваното т.д.1467/2016 година на ВОС, образувано по предявения иск, след отделянето му от т.д.330/2016 година.

След отделянето му от т.д.330 по описа за 2016 година и образуването му в отделно производство предявеният иск загубва качеството си на насрещен иск, поради което за него важат общите правила за определяне на местната подсъдност, а не както твърди жалбоподателя само правилото за родова подсъдност. Задължение на съда е при направено възражение за липса на местна подсъдност да извърши проверката дали това възражение е направено в срок т.е. с отговора на исковата молба, което ответникът е сторил и дали са налице предпоставките за изпращане на делото по подсъдност в друг съд при спазване правилата за определяне на местната подсъдност.

Предявен е иск с правно основание чл.403, ал.1 ГПК, поради което приложими са общите правила за определяне на местната подсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК искът следва да се разгледа от съда, в района на който е постоянният адрес или седалище на ответника, което в процесния случай е в гр.Русе, с оглед регистрацията на ответника със седалище в гр.Русе. 

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-3415/21.10.2016 година, постановено по т.д.1467 по описа за 2016 година на Окръжен съд Варна, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: