Р Е Ш Е Н И Е № 37

 

гр.Варна, 12.02.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова, като изслуша докладваното от съдия ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ в.т.д.682 по описа за 2018 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.К.К. от гр.Варна срещу решение № 174/25.10.2018г., постановено по т.д. № 74/2018 г. по описа на ОС – Добрич, с което е отхвърлен иска на въззивника  за отмяна  на решенията по т.3 от общото събрание на „ЕМОНА-2011“ ООД, със седалище гр.Добрич, проведено на 01.03.2018  г., като противоречащи на закона и на дружествения договор.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон. Поддържа, че правото на дивидент възниква в полза на съдружниците, имащи това качество към датата на вземане на решението на общото събрание за разпределяне на дивидент.

Насрещната страна „ЕМОНА-2011“ ООД, със седалище гр.Добрич е подала  отговор на жалбата, с който оспорва изложените доводи срещу решението.

Въззивната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.74 ТЗ, за отмяна на решения по т.3 от протокола на общото събрание на съдружниците в „ЕМОНА-2011” ООД, проведено на 01.03.2018 г., касаещи начина на разпределяне на печалбата в дружеството за 2013 г., като противоречащи на закона и на дружествения договор.

 

Основният довод за незаконосъобразност на решенията на общото събрание, релевиран в исковата молба е свързан с противоречието на решението за разпределяне на дидидент само между двама от съдружниците, с нормата на чл.123 от ТЗ, според която всеки съдружник има право да участва в разпределението на печалбата на дружеството.

Ответното дружество е оспорило иска излагайки, че разпределеният на събранието дивидент от 90 000 лева, представлява част от неразпределената печалба към 31.12.2013 г., към който момент ищеца не е бил съдружник, поради което няма право на дял от печалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.         

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът С.К. е придобил качеството на съдружник във въззиваемото дружество „ЕМОНА-2011” ООД, по силата на договори за покупко-продажба на дружествени дялове от 04.07.2014 г. В резултат на продажбата на дяловете, към датата на провеждане на общото събрание от 01.03.2018 г., всеки от тримата съдружници е притежавал по 100 дружествени дяла, всеки на стойност 100 лева.

Съобразно чл.1, ал.2 от договорите за продажба на дружествени дялове, в обема на прехвърлените права, не е включено правото на дивидент за получаване на част от неразпределенета печалба към 31.12.2012 г., в размер на 82 000 лева за всеки от продавачите, съобразно решение на общото събрание от 06.02.2014 г. Извън предмета на отчужнителната сделка, страните страните са поставили и всички други имуществени права, възникнали до датата на сключване на договора, които продавачите са запазили в своя патримониум.

Между страните не се спори, а и от заключението на вещото лице, по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с решението по т.3 от 01.03.2018 г., общото събрание е решило да се разпредели дивидент за 2013 г. в размер на 90 000 лева, поравно между съдружниците П П и  И И.

Единственото наведено основание за незаконосъобразност на обжалваното решение на ОС – Добрич, касае основния според въпрос, а именно: дали въззивникът има право на част от разпределената печалба за 2013 г., при положение че е придобил членствени права през 2014 г.

Съобразо разпоредбата на чл.123 от ТЗ, всеки съдружник има право в разпределението на печалбата, като по смисъла на чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ, съдружниците имат право на част от печалбата съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено.

Правото на дивидент е имуществено право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството. Правото на част от печалбата на дружеството е от общите имуществени права на съдружниците и се поражда при условие, че е налице печалба, установена след изтичане на финансовата година, с приемане на годишен счетоводен отчет и решение на общото събрание на съдружниците за разпределение на реализираната балансова печалба. Едва със завършване на този фактически състав, абстрактното имуществено право на съдружника да получи част от реализираната печалба, съразмерна на участието му в капитала на дружеството се трансформира в ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника.

С прехвърляне на дружествения дял, ако не е уговорено друго относно правото на дивидент, се прехвърлят на приобретателя всички имуществени права, в това число и правото на дивидент. Няма пречка, правото на дивидент да е предмет на прехвърлителна сделка, разглеждана независимо от членството, при която сделка, прехвърлителя запазва това свое право за себе си и не го включва в параметрите на отчуждителната сделка.

Анализът на приложените по делото писмени доказателства и на описаната по-горе фактическа обстановка, налага извод за наличието на тази хипотеза, но само по отношение на печалбата към 31.12.2012 г., за разпределението на която е било взето решение на 06.04.2014 г., т.е. преди прехвърляне на дяловете.

Към датата на прехвърлителната сделка – 04.07.2014 год., абстрактното право за получаване на дивидент за финансовата 2013 год., не е съществувало като ликвидно и изискуемо вземане в полза на съдружника - прехвърлител, поради което същият не е има възможността да го запази за себе си, посредством уговорка в договора за прехвърляне на дружествените дялове.

Доколкото към датата на провеждане на общото събрание от 01.03.2018 г., всеки от тримата съдружници е притежавал по 1/3 от капитала на дружеството, с оглед разпоредбите на чл.123 от ТЗ вр. чл.133, ал.1, изр.2 от ТЗ, при разпределение на печалбата за финансовата 2013 г., всеки от тях е следвало да получи равен дял от нея.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че решението за изключване от разпределение на печалбата за 2013 г., на съдружника С.К. и разпределянето на печалбата между останалите двама съдружници е взето в нарушение на на закона, поради което следва да бъде отменено.

Поради несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което атакуваните решения на общото събрание бъдат отменени.

С оглед изхода от спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на въззивника следва да се присъдят сторените в двете инстанции разноски, съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК, в размер на 373 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 174/25.10.2018г., постановено по т.д. № 74/2018 г. по описа на ОС – Добрич, с което е отхвърлен иска на С.К.К., с ЕГН ЕГН ********** от гр. Варна, за отмяна  на решенията по т.3 на общото събрание на „ЕМОНА-2011“ ООД, със седалище гр.Добрич, проведено на 01.03.2018  г., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решенията на общо събрание на съдружниците в „ЕМОНА - 2011“ ООД, ЕИК 201394518, със седалище гр. Добрич и адрес на управление ул.„Александър Стамболийски“ №3, вх.В, ет.5, ап.17,  обективирани в т.3 от протокол от 01.03.2018 г., с които е разпределена печалба между съдружниците П П и  И И, в размер на 90 000 лева, като взети в противоречие със закона, на осн. чл. 74 ал.1 от ТЗ.

ОСЪЖДА „ЕМОНА - 2011“ ООД, ЕИК 201394518, със седалище гр. Добрич и адрес на управление ул.„Александър Стамболийски“ №3, вх.В, ет.5, ап.17 ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., с ЕГН ********** ***, сумата от 373 (триста седемдесет и три) лева, представляваща разноски по делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: