Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  61/13.03. 2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                         търговско   отделение

на       двадесет и осми януари                                      Година 2015

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                              ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                         А.Братанова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  683   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

    Производството по делото е въззивно и е образувано по подадена жалба от О А, ЕИК 000093378, област Варна, със седалище и адрес на управление с.Аврен, ул.”Тодор Ноев” № 8, представлявано от кмета Е М против решение № 738/11.07.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2048/2013г. в ЧАСТТА, с която общината е осъдена да заплати на „У” ЕООД, с ЕИК 103757166 сума в размер на 254 800лв с ДДС, представляваща окончателно възнаграждение за извършена и приета работа, възложена с Договор за проектиране № 25/16.02.2009г. на битова канализация, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 23.10.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сума в размер на 8 031,29лв, представляваща лихва за забава върху част от главницата / 26 000лв/ за периода 23.10.2010г. – 23.10.2013г., както и 19 595,20лв  - направени от ищеца разноски по основателните претенции, на осн.чл.81 вр.чл.78 ал.1 ГПК. По съображения за неправилност на решението в обжалваната му част, моли съда да го отмени изцяло, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли  предявената искова претенция.

    Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

    Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

    Предявеният иск е с правно основание 79 ал.1 ЗЗД вр.чл.258 и сл.ЗЗД.

   Фактическа обстановка по делото е безспорно установена : По оперативна програма „Околна среда 2007г.- 2013г.”, съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейски фонд за регионално развитие  и кохезионен фонд е сключен Договор № 58-131-СО-31 от 12.01.2009г. между О А и  МОСВ. Чрез обществена поръчка е проведена процедура за „Възлагане на извършване на дейност на предпроектни проучвания и изготвяне на работни проекти за „Реконструкция и модернизация на ГПОСВ, канализационната и водоснабдителната мрежа и водоснабдяване на КК „Камчия”.  По Обособена позиция 2 – „Изработване на технически и работен проект за канализация на КК „Камчия” / битова канализация/ - улични канализации и канални помпени станции” за изпълнител е определено ищцовото дружество  „У” ЕООД. На 16.02.2009г. е сключен процесния Договор № 25 между О А като възложител и „У” ЕООД, гр.Варна като проектант с предмет, идентичен на така формулирания като Обособена позиция 2, при договорена обща цена на изпълнение на проектните работи  от 283 200лв.  С протоколи от 15.07.2009г. и 31.07.2009г., както и с приемателен протокол от 14.07.2009г.  възложителят е приел изработения проект,  след допълнението му в предоставен допълнителен срок с част  „инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания”. Изработеното е прието без забележки и възражения. Няма спор,че договореното авансово плащане от 10 % върху стойността на целия проект е заплатено от възложителя.

Във въззивната жалба се поддържа релевираното и в първоинстанционното производство възражение, че за да е осъществил изпълнителят задължението си по чл.261 ал.1 ЗЗД, субсидиарно приложим към процесните отношения, да изпълни възлагането така, че изработеното да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение престираният от него резултат по процесния договор е следвало да бъде годен за финансиране и одобрение пред МОСВ по оперативна програма Околна среда, съфинансирана от Европейския съюз, съгласно Договор № 58-131-СОЗ1/12.01.2009г., сключен между О А и МОСВ, така че на О А да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ и същата да бъде ефективно усвоена. Подобна характеристика на изработеното по Договор № 25/ 16.02.2009г. за проектиране съдът не установява да е уговорена, респ. – дължима, а такава не произтича и от предназначението на изработения продукт – изработване на технически и работен проект за канализация на КК „Камчия” / битова канализация/ -  улични канализации и канални помпени станции. Задълженията на проектанта, разписани в чл.4 от Договора, предвиждат изработване на проекта така, че да отговаря на действащите нормативни изисквания и на техническото задание за проектиране. От приетите заключенията на двете СТЕ, с идентични крайни изводи, се установява, че техническото задание е спазено, а изработеният проект отговаря на задължителните норми за проектиране съгласно Наредба № 2/ 22.03.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителните системи на МРРБ. На изпълнителя не са възлагани предпроектни проучвания, които евентуално да обосноват нецелесъобразност на зададените параметри на проектиране. Отговорността за ефективното функциониране на проектираното инфраструктурно съоръжение, преценено в зависимост от заложеното количество отпадъчни води съобразно посочения в заданието брой жители до края на предвидения експлоатационен период на съоръжението не  е на проектанта. Съгласно експертното мнение по приетото заключение на СТЕ по-ниски стойности на демографския фактор / заложено проектиране на отпадни води от леглова база 17 590 легла/ не оказват влияние при проектирането  на съоръжението, а заданието на демографския фактор е недопустимо да се преценява от изпълнителя на услугата по инвестиционно проектиране на канализационни системи. Ето защо и обосноваването на показателите на заданието въз основа на прогнозното развитие на туристическия комплекс за следващите 50 г., във връзка с чл.16 ал.2 от Наредба № 2/2005г. на МРРБ, е било възложено на друг изпълнител.

Опитът на възложителя да обвърже годността на изпълнението за обичайна и договорна употреба с финансирането на проекта не намира опора нито в закона, нито в доказателствата по делото. Инвестиционният проект е приет с нарочна комисия на О А, като направеното в тази насока възражение за липса на представителна власт по отношение на общината е неоснователно не само предвид разпоредбата на чл.301 ТЗ и чл.75 ал.2 ЗЗД, но и с оглед забраната да бъдат черпени права от собственото  неправомерно поведение. Приемането е без забележки и възражения и предвид нормата на чл.264 ал.2 ЗЗД такива могат да се релевират единствено за скрити недостатъци или недостатъци, появили се по-късно. Спирането на финансирането на проекта не само не притежава характеристиките на такива недостатъци, но и не е обвързано от проекта, видно от изложените в тази насока мотиви в Писмо на МОСВ от 30.12.2010г. – л.42.

По изложените съображения исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Предвид изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на двете инстанции, вкл. и досежно останалите поддържани от въззивника възражения по претенцията, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния акт, като ги прави част от своите.

Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 9 000лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 738/11.07.2014г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 2048/2013г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА О А, ЕИК 000093378, област Варна, със седалище и адрес на управление с.А, ул.”Тодор Ноев” № 8, представлявано от кмета Е М да заплати на „У” ЕООД, с ЕИК 103757166, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Рила” № 7, вх.Б, ап.40, представлявано от управителя Й Р Ж сумата от 9 000лв – разноски за настоящата инстанция.

  Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ :