О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 номер 34…….…/…19.01................ град  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,      ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

в публично  заседание на 17.12.2014 год. в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В* А*ЯН

ЧЛЕНОВЕ: М* Н*ВА

А* Б*ВА

 

Секретар Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия А.Б*

въззивно т. дело № 684/2014 год.,  

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по предявена въззивна жалба от «Е** П*» АД – Варна против решение № 838/05.09.2014 год., постановено по т.д.№ 2103/2013 год.  по описа на ОС – Варна, с което страната е осъдена да заплати „А*” ООД, ЕИК ******, гр. София, ул. Тинтява 13Б ет.6, представлявано от Георги Кузев, сумите :

•        27 000 лв, представляваща само  част от неплатена цена на изкупена енергия въз основа на отчетено производство по договор №203/17.05.2012 г. за изкупуване на ел. енергия, произведена от слънчева енергия в енергиен обект фотоволтаична централа (ФвЕЦ) „РЕСЕН 1“, начислена  по 10 фактури (0000000007/28.09.2012 г.; 0000000008/10.10.2012 г.; 0000000009/29.11.2012 г.; 0000000010/27.12.2012 г.; 0000000011/30.01.2013 г.; 0000000013/28.02.2013 г.; 0000000016/28.03.2013  г.; 0000000017/29.04.2013 г.; 0000000018/30.05.2013 г.; 0000000019/30.06.2013 г.),  неоснователно прихваната с десет ежемесечни протокола с недължимо насрещно вземане в общ размер от 953 384,39 лв за цена за достъп на производител на електрическа енергия от слънчева енергия, присъединен към разпределителна мрежа за период, фактуриран от 11.10.2012 г. до 05.07.2013 г., на осн.  чл. 31 ал. 2 ЗЕВИ, ведно със  законната лихва върху тази част, считано от дата на предявяване на частичния иск 04.11.2013 г., до окончателното изплащане на сумата;

•        3000 лв, представляваща само  част  от обезщетение за забавено плащане на същата неоснователно прихваната сума в общ размер от 953 384,39 лв, начислено за период на забава от всеки отделен протокол за прихващане (№ 1 от 22.10.2012 г., № 1 от 21.11.2012 г., № 3 от 18.12.2012 г., № 4 от 10.01.2013 г., № 5 от 11.02.2013 г., № 6 от 11.03.2013 г., №7 от 10.04.2013 г., № 8 от 10.05.2013 г., № 9 от 10.06.2013 г., № 10  от  08.07.2013 г.) до 30.10.2013 г., на осн. чл. 86 ЗЗД, 

•        както и 4060 лв, представляваща само част от общо претендирани като направени от ищеца съдебно-деловодни разноски по списък по чл. 80 ГПК, съответна на заплатената държавна такса и редуциран по реда на чл. 78 ал. 5 ГПК разход за адвокатски хонорар, на осн. чл. 81 ГПК.

Предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът твърди, че като производител на активна енергия от възобновяем източник, доставил в периода от м. септември 2012 г. - м. юни 2013 г. на ответника –изкупуващ краен снабдител произведената енергия по преференциални цени и фактурирал отчетените количества. Същевременно, за същия период, лицензираното разпределително дружество („Е** М*” АД), което предоставило достъп до разпределителната мрежа, остойностило като ползвани от присъединения производител, мрежови услуги по временни цени, определени от регулаторен орган (ДКЕВР) с решение Ц-33/14.09.2012 г.  Сочи, че ежемесечно, след издаване на всяка от фактурите е постигано и тристранно споразумение, с което производителят  едновременно приемал прехвърлянето на задължението си към нов кредитор и се съгласявал то да се погаси чрез прихващане със съответна част от насрещното му вземане срещу новия кредитор (изкупуващия  краен снабдител) за продадената ел. енергия. Общият размер прихванати суми за процесните десет месеца възлизали на 953 384,39 лв.

След договаряне на прихващанията, определеният по  административен ред нормиран размер на цената на мрежовата услуга бил отменен. Като счита, че влязлото в сила решение за пълната отмяна на временните цени произвежда действието си спрямо всички и с обратна сила, оспорва погасителния ефект на прихващането, като осъществено с вземане, което праводателят на ответника не е притежавал, тъй като цена за мрежова услуга не се дължи. Претендира присъждане на част от неоснователно прихванатите суми при твърдения, че липсва или е отпаднало основанието за събиране на цена за достъп до разпределителната мрежа.

Правната квалификация на предявените обективно кумулативно присъединени претенции е чл. 327 ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

Разрешаването на спора изисква преюдициално произнасяне по въпроси, свързани с правното действие на съдебната отмяна на Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съставляващо  индивидуален административен акт, определящ временните цени за достъп до електроразпределителната мрежа. Спори се по делото и за правното действие на последващ административен акт Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР, с което регулаторът е довършил административната процедура по първоначалното искане за определяне на окончателни цени на услугата, доставяна на производителите.  Окончателно определените цени в полза на „Е** М*” АД /цедент/ на използваната от производителите мрежова услуга са фиксирани в нулеви стойности в р. V от решението. Същевременно обаче, производителите на електрическа енергия,  произведена от слънчева и възобновяема енергия за задължени да заплащат по 2,45 лева/МВтч на операторите на електроразпределителните мрежи, които от своят страна ги превеждат на „ЕСО” ЕАД. Окончателните цени са утвърдени, считано от 13.03.2014 год. 

ВОС е приел, че с оглед Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР нормативно установения размер на цената за процесния период е нулев.  Горното обуславя липса на вземане на оператора на мрежова услуга, респ. липса на предмет на договора за цесия.   Липсата на активно вземане на ответника, като участник в прихващането на насрещно негово задължение за цена на изкупена енергия, осуетява действието на споразумението за прихващане, като договорено без предмет (чл. 26 ал.2 ЗЗД). Прихванатите по 10- те протокола части от фактурираните цени на доставки от производителя не са погасени и са останали дължими.

На съда е станал служебно известен факта, че Решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР не е влязло в законна сила, тъй като е налице предприето обжалване от страна на електроразпределителното дружество, по което е образувано висящо адм.дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС, насрочено за 10.02.2015 год. Решението на административния съд, с което административния акт е отменен или изменен, би имало действие по отношение на всички (чл.177, ал.1, изр.2 АПК) и това решение е задължително за гражданския съд (302 ГПК). С оглед на изложеното, съдът намира, че определението, с което е даден ход по съществото на спора следва да бъде отменено, респ. производството по делото следва да бъде спряно поради наличие на висящ преюдициален спор с административен характер – чл. 229, ал.1, т.4 ГПК.

                        Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА производството по в.т.д.№ 684/2014 год. по описа на АС – Варна до приключване на висящото административно дело № 8192/2014 год. по описа на ВАС, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: