Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

32 /гр. Варна, 17.02.2017 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№684/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл. ГПК вр. чл.613а вр. чл.735 ТЗ.

С решение №675/20.09.2016 г. по т.д.№3106/2011 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО е прекратено производството по несъстоятелност на „СИЗИФ” ЕООД, ЕИК 103331191, гр. Варна, на основание чл.735, ал.1, т.2 от ТЗ, постановено е заличаване на търговеца, на основание чл.732, ал. 2 от ТЗ и са прекратени на основание чл.736, ал. 1 ТЗ, правомощията на синдика.                Така постановеното решение е обжалвано от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София. Въззивникът излага, че е взискател по изпълнителни дела, образувани въз основа на два изпълнителни листа, издадени срещу дружеството в несъстоятелност и негови солидарни съдлъжници и поръчители, по които изпълнението е насочено върху имущество на солидарните длъжници. Според въззивника, със заличаването на дружеството в несъстоятелност, по аргумент от чл.739 от ТЗ, вземанията на банката по издадените изпълнителни листи, включително срещу съдлъжниците и поръчителите, ще се считат за погасени. Наред с това излага, че е налице възможност за връщане на имущество в масата на несъстоятелността, чрез завеждане на искове по чл.646 и 647 от ТЗ.       Моли съда да отмени обжалваното решение и върне делото за продължаване на производството по несъстоятелност.                                                                                                            Длъжникът и синдикът, не са подали отговори на жалбата.       Въззивната жалба е подадена в срока по чл.735, ал.3 от ГПК и е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна - кредитор и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.                                                              Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

С решение №1218/12.07.2012 г., съдът е обявил неплатежоспособността на „СИЗИФ” ЕООД, ЕИК 103331191, гр. Варна, с начална дата на неплатежоспособността 30.07.2010г. и открил производство по несъстоятелност на длъжника. С решение №6/03.01.2013 г., длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото и е постановено започване на осребряване на имуществото на длъжника.

На 12.09.2016 г. е проведено заключително събрание на кредиторите на длъжника „СИЗИФ” ЕООД, ЕИК 103331191, гр. Варна, на което е изслушан окончателен доклад на синдика за дейността му и доклад за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за останалите неплатени вземания. Отразено е, че след осребряването на имуществото на длъжника са удовлетворени част от приетите в производството по несъстоятелността вземания на кредитора „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София  от първи ред по чл. 722, ал.1, т. 1 ТЗ, в размер на 4 931 162.62 лева. Посочено е, че средствата по особената сметка са изчерпани, че не са останали непродадени вещи от масата на несъстоятелността, че не са налице вещи, включени в масата на несъстоятелността, които да са с незначителна стойност, както и че не са налице вземания, чието събиране е пропуснато или е станало невъзможно в производството по несъстоятелност.                                                                        Направените на заключителното събрание възражения по приключване на производството, съответстват на изложените във въззивната жалба основания за незаконосъобразност на решението.

 От представените като доказателства изпълнителни листи и удостоверениия от ЧСИ се установява, че въззивникът е взискател по изпълнителни дела NN 20118110400117 и 20127190400018, образувани въз основа на издадени изпълнителни листи срещу дружеството в несъстоятелност и негови солидарни съдлъжници и поръчители, по които изпълнението е насочено върху имущество на солидарно отговорните лица.

При горните факти, съдът приема следното от правна страна:

Съобразно разпоредбата на чл.735, ал.1, т.2 от ТЗ, производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато масата на несъстоятелността е изчерпана. С решението по чл.735 от ТЗ, съдът постановява заличаване на търговеца, освен ако са удовлетворени всички кредитори и е останало имущество.

С оглед на тези разпоредби следва да се приеме, че когато маса на несъстоятелността е била формирана, но е изчерпана, без да бъдат удовлетворени кредиторите, тоест преминала е фазата по осребряване, одобрена е окончателната сметка за разпределение, приключването на производството е по реда на чл. 735 ТЗ, като за съда е въведено императивно задължението да постанови заличаването на търговеца в хипотезата на чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ.

В случая сме изправени именно пред фазата на приключване на производството по несъстоятелността – чл. 733739 ТЗ и пред хипотезата, в която масата на несъстоятелността е била изчерпана и са останали неудовлетворени кредитори, като вземанията на кредитора от първи ред по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ - „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище гр.София са частично удовлетворени.

След постановяване на обжалваното решение, с изменение на Търговския закон, обнародвано в ДВ, бр.105/2016 г. е създадена нова ал.2 на чл.735, съобразно която, производството по несъстоятелност не се прекратява, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство. Нормата е процесуална и следва да намери приложение и по висящите дела.

Съдът намира, че в конкретния случай, не е налице хипотезата на чл.735, ал.2 от ТЗ, тъй като под учредени обезпечения от трети лица изпълнението срещу които не е приключило, следва да се разбират само реалните обезпечения, които трети лица са учредили за обезпечаване изпълнението на паричното задължение на дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, но не и личното обезпечение - поръчителството, респективно авал при менителничните ефекти, а още по-малко встъпването като съдлъжник по договор, сключен с несъстоятелния длъжник.

Това е така, доколкото за да пристъпи към изпълнение върху дадените в залог или ипотека вещи от третите лица за обезпечение на дълга, предвид разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК, кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелността, по арг. и от чл.637, ал.6 от ТЗ,  следва да се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на който да е образувал изпълнително производство. Именно в тези случаи, преди изменението на чл. 735, ал.2 и чл. 739 ал.2 от ТЗ, ако производството по несъстоятелност на главния длъжник бъде прекратено и той бъде заличен от търговския регистър, кредиторите се оказваха в невъзможност да се удовлетворят от учредените им обезпечения от трети лица.

Висящите индивидуални принудителни изпълнения на кредитор с приети вземания в производството в несъстоятелност срещу солидарните съдлъжници и поръчителите на несъстоятелния длъжник, не могат да бъдат отрицателна предпоставка за прекратяването на производството по несъстоятелност и за заличаването на търговеца, при изчерпана маса на несъстоятелността, тъй като съобразно разпоредбата на чл.739, ал.2 от ТЗ, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица, то неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват.

Неоснователно е и наведеното в жалбата оплакване, че е налице възможност за връщане на имущество в масата на несъстоятелността, чрез завеждане на искове по чл.646 и 647 от ТЗ, тъй като от съдържанието на доклада на синдика се установява, че не са налицце висящи дела за попълване масата на несъстоятелността, а и с оглед датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, респективно началната дата на неплатежоспособност, не е налице възможност за ново завеждане на искове по чл.646 и 647 от ТЗ, а и самият кредитор, с оглед разпоредбата на чл.649, ал.1 от ТЗ, в предвидените от закона хипотези би могъл своевременно да предяви такива, но очевидно не е упражнил това свое право.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.735, ал.1, т.2 и ал.2 от ТЗ, поради което производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено, а длъжникът заличен от Търговския регистър.

При съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено като се съобразят и мотивите на настоящата инстанция с оглед доводите на жалбоподателя.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №675/20.09.2016 г. по т.д.№3106/2011 г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: