Р Е Ш Е Н И Е   № 64

 

15.03.2019г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Дасислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 684 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 и чл. 633 ТЗ, образувано по жалба на Р.И.Е., представляван от адв. А.К. от ВАК, срещу решение № 649/03.09.2018г., постановено по т. д. № 701/2017г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлено искането на въззивника за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Инглиш Вилидж” ООД /н./, ЕИК 102896088 със седалище гр. Варна, обективирано в молба № 21323/13.07.2018г., уточнена с молба вх. № 22797/30.07.2018г.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалване, и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно липсата на посочените в чл. 632, ал.2 ТЗ предпоставки за възобновяване на производството. Твърди се, че несъстоятелното дружество притежава два броя МПС, чиято стойност е достатъчна за погасяване на приетите и одобрени публични вземания, както и натрупаните до настоящия момент и бъдещи, за известен период, текущи разноски в производството по несъстоятелност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде възобновено производството по несъстоятелност.

Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. В.В. ***, назначена от съда по несъстоятелността за особен представител на търговското дружество – ответник „Инглиш Вилидж” ООД /н./. Особеният представител оспорва основателността на жалбата от името на несъстоятелното дружество.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява, а представителят на „Инглиш Вилидж” ООД /н./ поддържа изразеното с отговора становище.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Въззивникът Р.И.Е., който е с качеството на кредитор на „Инглиш Вилидж” ООД / н./, ЕИК 102896088, е подал в рамките на едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ, молба за възобновяване на производството по несъстоятелност, спряно с решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ. С определение № 2454/16.07.2018г. съдът по несъстоятелността е дал на молителя подробни указания за уточняване на молбата по чл. 632 от ТЗ по отношение на твърденията за наличие на достатъчно имущество. Указано е също, че ако не е в състояние да представи исканата информация, молителят следва да внесе сумата 13 000 лв., необходима за покриване началните разноски по несъстоятелността, на основание чл. 629 б от ТЗ.

В уточняваща молба молителят е посочил, че дружеството разполага с имущество - два броя МПС, върху които е наложен запор от ЧСИ И С по изп. д. № 20177120400897, като двата талона /оригинали/ се намират на отговорно пазене при ЧСИ. Излага се също, че самите автомобили са налични и се намират в държане /отговорно пазене/ в гараж, осигурен от молителя Р.Е. и са в състояние годно за употреба, като пазарната им цена е видна от заключението на вещото лице по изпълнението.

С обжалваното решение № 649/03.09.2018г., с което молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност е отхвърлена, съдът е приел, че двата леки автомобила, собственост на несъстоятелния длъжник, не могат да послужат за покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност, съобразно разпоредбата на чл. 639 б от ТЗ, тъй като за продажбата на тези активи следва да има изрично решение на събрание на кредиторите или на комитета на кредиторите, а освен това – да се извършат опис и оценка, за което не са налични парични средства у несъстоятелния търговец.

Така постановеното решение се преценява като правилно от въззивния съд по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 2 ТЗ възобновяване на спряното производство по несъстоятелност се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество, или ако депозира необходимата сума за предплащане на разноските по чл. 629б от ТЗ. Двете законови предпоставки са предвидени в условията на алтернативност. Наличието на едната предпоставка е достатъчно за възобновяване на производството, без съдът да има задължението да изследва и другата. Имуществото на длъжника е достатъчно, когато е налично и може бързо да се реализира, съответно да се превърне в парични средства, без необходимост от правене на разноски, за да послужи за покриване на начални разноски в производството по несъстоятелност.

С уточняващата молба, депозирана пред съда по несъстоятелността, молителят твърди първата хипотеза – наличие на достатъчно имущество, съставляващо два броя МПС, които да бъдат реализирани чрез продажба за покриване на начални разноски по несъстоятелността. Въззивникът не твърди и няма данни, включително и пред настоящата инстанция, че е предплатил определената от съда сума и някаква част от нея за покриване на начални разноски.

Сочените от кредитора два броя МПС не са новооткрито имущество – като съществуване или като наличност, а са собственост на несъстоятелното дружество и към момента на постановяване на решението по чл. 632 ГПК за спиране на производството. Следователно, на практика молителят цели недопустимо пререшаване на въпроса дали същите съставляват достатъчно имущество за покриване на начални разноски по смисъла на чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй постановяването на решение по чл. 632 ГПК предполага правни изводи за липса на достатъчно имущество на длъжника.

Отделно от това, собствените на длъжника МПС са активи, които не могат бързо да се реализират и да се трансформират в парични средства, без решение на събрание на кредиторите и без опис и оценка, т. е. няма как да послужат за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

По изложените съображения, настоящият състав прави извода, че към момента на постановяване на обжалваното решение, както и към настоящия момент, не са налице условията, посочени в чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност по молбата на кредитора - въззивник.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Така мотивиран, ВнАпС, ТО, І-ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 649/03.09.2018г., постановено по т. д. № 701/2017г. по описа на Варненски окръжен съд.

 

Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.