Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

97/02.05. 2017г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на   двадесет и втори март                                         Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.Братанова

ЧЛЕНОВЕ: М.Недева

                    Ж.Димитрова

 

при секретар : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 685   по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Г.С.М. ***, ЕГН ********** против решение № 266/06.04.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1130/2013г., с което е прието за установено, че дължи на С.К.Г., с ЕГН **********,*** сумата от 30 000 евро, представляващи парично вземане на ищцата по издадена в нейна полза по ч.гр.д. №5409/2013г. на Варненски районен съд, Заповед за незабавно изпълнение № 3174/18.04.2013г., въз основа на издаден от ответника запис на заповед от 18.11.2010г., с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 10.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.422 вр.чл.415 ГПК и с което е осъден да заплати сумата от общо 5 457.50 лева, представляващи сбор на сторените в заповедното и исковото производство разноски. Счита решението за неправилно, поради нарушения на материалния закон и постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Въззиваемата  страна счита жалбата за  неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе  по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК  вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищцата С.К.Г. претендира за установяване между страните, че ответникът  Г.С.М. й дължи сумата от 30 000 евро, за която сума по ч.гр.д. № 5409/2013г. на Варненски районен съд, ХХVІ с-в срещу него е издадена  Заповед за незабавно изпълнение № 3174/18.04.2013г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК, дължима по запис на заповед, издаден на 18.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 16.04.2010г. до окончателното изплащане на задължението.

Въз основа  на издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 165/2013г. на ЧСИ Даниела Янкова с  рег.№711 на КЧСИ. Производството пред ЧСИ е спряно поради подадено от длъжника  възражение срещу заповедта за НИ, което и обосновава правният интерес от предявяване на настоящия установителен иск.

Съгласно представения по делото запис на заповед от 18.11.2010г. издателят му Г.С.М. безусловно и неотменимо се е задължил, при предявяване, без протест и без разноски, да заплати на ищцата С.К. М  или на нейна заповед сумата от 30 000лв, в гр.Варна, в брой или по банков път. Записът на заповед е предявен на издателя на същата дата 18.11.2010г. От формална страна записът на заповед съдържа всички изискуеми от чл.535 и сл.ТЗ реквизити, поради което поражда задължение за издателя си да заплати посочената в него сума.

Доказано се явява по делото и обстоятелството, че записът на заповед обезпечава изпълнението на задълженията на ответника С. по каузалната сделка, сключена между страните – договора за заем от 18.11.2010г., съгласно който ищцата, в качеството си на заемодател, е предоставила на ответника, в качеството му на заемател сумата от 30 000евро. Част от доказателствения материал по делото е и Разписка от същата дата 18.11.2010г., издадена и подписана от ответника С., визуализираща изричната му декларация за получаване на сумата от 30 000евро по договора за паричен заем от 18.11.2010г.           В отговора на исковата молба ответникът  е оспорил истинността на подписа си  под записа на заповед, договора за заем и разписката за получена от него заемна сума, като е поискал откриване на  производство по оспорване истинността на тези доказателства, вкл. и представяне на  оригиналите им. Искането му е уважено, като с доклада по делото, обективиран в определение № 897/28.02.2014г. - -л.60, първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в процеса,  открил е производство по оспорване истинността на подписа на ответника в договора за заем, записа на заповед и разписката за предаване на заемната сума на осн.чл.193 ГПК и изрично е указал на ответника,  че не ангажира доказателства във връзка с направеното от него оспорване. В първото по делото с.з. от 14.04.2014г. процесуалният представител на ответника адв.В.Д е представила оригиналите на оспорените документи и е  направила искане за назначаване на съдебно-почеркова експертиза, която да даде заключение дали подписът, положен  под записа на заповед и разписката, са изпълнени от ответника. Съдът е допуснал исканата съдебно-графологична експертиза. В следващото с.з. от 16.06.2014г. съдът е констатирал, че определеният за експертизата депозит не е внесен и е отложил делото. В с.з. от 26.01.2015г. ответникът е поискал нова възможност да внесе депозита за експертизата. Искането му е уважено, като следващото съдебно-заседание е определено като последно за събиране на доказателства. Поради непредставяне на доказателства за внесен депозит, в последното по делото с.з. на 16.03.2015г. допуснатата съдебно-почеркова експертиза е била заличена поради процесуалното бездействие на ответника относно депозита. При това положение настоящият състав приема, че оспорването на автентичността на посочените доказателства е неуспешно проведено, договорът за заем, разписката и записът на заповед са автентични, породили правните си последици и установяващи реалното съществуване на удостоверените в тях факти.

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, разясняваща въпросите, свързани с предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед,   при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. за несъществуването на вземането по записа на заповед. В контекста на горното и съобразно всеобхватната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав прави извод за доказано от страна на ищеца правопораждащо вземането му основание – валиден запис на заповед, подписан от ответника като издател, вземането по който е изискуемо към момента на подаване на заявлението за издаване на  заповед за НИ. Налице е и  валиден договор за заем, обезпечен с издадения запис на заповед, за сумата от  30 000 евро.  Доказан е и факта на  предаване, респ. – на получаване на сумата от заемателя, предвид на това, че договорът за заем е реален, а не формален договор. Ето защо оплакването в жалбата, че първоинстанционния съд  не е изследвал въпроса за реалното предаване на сумите в заем, каквото предаване въззивникът твърди, че не е имало, се явява неоснователно.

Като неоснователни се преценяват и възраженията на ответника за персонална симулация на договора за заем поради липсата на „обратно писмо“, както и  на начало на писмено доказателство, правещо твърдението му за симулация вероятно основателно. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че решаващият първоинстанционен съд не е съобразил фактическата и правна обстановка по делото, , т.е. – не е изпълнил задължението си да установи вземането на ищцата по каузалното правоотношение  - договора за заем към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство съобразно изискването на чл.235 ал.3 ГПК, както го задължава т.17 вр.т.9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОДГТК на ВКС.

Въпросът за това разполагала ли е ищцата с процесната сума, за да я предостави в заем и настоящият състав намира за неотносим към предмета на спора, поради което счита, че не дължи произнасяне по поддържаното в тази насока оплакване във въззивната жалба.

Относно релевираните във въззивната жалба нарушенията на съдопроизводствените правила съдът намира следното :

Първото оплакване е за допуснато от първоинстанционния съд  процесуално нарушение, изразяващо се в неизвършване на  подробен и прецизен доклад по делото в нарушение на чл.146 ГПК, недаване на  указания на страните за кои свои твърдения не сочат доказателства, предвид направените от тях възражения и оспорвания.

Правомощията на въззивната инстанция са очертани в разпоредбата на чл.269 ГПК и разяснени в тълкувателната и задължителна практика на ВКС. Така според т.1 на ТР № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2013г. ограниченията в обсега на дейността на въззивната инстанция  се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не  се прилагат и когато съдът е призван да даде защита на  правата на частноправни субекти, установена и  в публичен интерес  като например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало, което означава, че съдът служебно следи за интереса на някоя от страните в процеса и негово задължение се явява служебното събиране на доказателства. Пренесено във въззивното производство това разбиране предпоставя задължение на въззивния съд да поправи евентуално процесуално нарушение в тази насока от първоинстанционния съд дори и да липсва нарочно оплакване за това във въззивната жалба.

От тази задължителна за настоящата инстанция постановка въззивникът настоява, че окръжният съд е трябвало служебно да назначи съдебно-почеркова експертиза, която да установи дали подписа под представената по делото разписка е положен от него. Във връзка  с наведеното оплакване в тази насока във въззивната жалба въззивният съд е следвало да назначи такава експертиза и да определи задачата й на негови разноски предвид носената от него доказателствена тежест. Тезата не може да бъде споделена, тъй като в настоящото производство не се установява частноправен интерес, чиято защита законът установява и в публичен интерес.

Оплакването за непълнота на доклада на първоинстанционния съд се опровергава от съдържанието на този доклад, обективиран в определение № 897/28.02.2014г. – л.60. Видно от същия съдът е дал вярна квалификация на предявения иск, разпределил е доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че носи доказателствена тежест да установи възраженията си и по-конкретно  - недействителността на записа на заповед и договора за заем, твърдяната персонална симулация  в лицето на заемодателя С.Г. и прикриването на действителния заемодател В Н, погасяването на част от предоставената по договора за заем сума в размер на 23 200 евро на лице, овластено да я получи, открил е производство по оспорване истинността на подписа на  Г.С.М. в договора за заем, записа на заповед и разписката за получаване на заемната сума и изрично е указал на ответника, че не ангажира доказателства във връзка с оспорване истинността на подписа си в цитираните по-горе документи. В тази връзка въззивният съд не е имал задължението да повтори или извърши някакви процесуални действия.

По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се присъждат направените от нея разноски за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 2 394,50лв, съобразно направеното искане, представен списък по чл.80 ГПК и доказателства за това.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/06.04.2015г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1130/2013г.

ОСЪЖДА  Г.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на С.К.Г., ЕГН ********** ***  сумата от 2 394,50лв разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

Съобщението за изготвеното решение да се връчи на страната Г.С.М. по реда на чл.4 и сл. от Регламент /ЕО/ № 1393/2007г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007г. относно връчване в държавите –членки  на съдебни и извънсъдебни документи  по граждански или търговски дела.

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :