ОПРЕДЕЛЕНИЕ №801

 

гр. Варна, …29.12.………...2016 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 685/2016 година по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.З.К., чрез адв. Г* Н* срещу определение № 3114 от 27.09.2016 г. на Варненския окръжен съд по в. ч. т. д. № 695/2016 г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за допълване на определение № 2158 от 23.06.2016 г., постановено по същото дело в частта за разноските.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят счита, че е спазен преклузивният срок за депозиране на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Инвокира доводи за отсъствието на възможност за възмездяване на съдебно – деловодните разноски на страната, поради непредявяването на установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Моли за отмяна на определението.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното определение. Излагат се твърдения за недопустимост на настоящото производство поради необжалваемостта на определението за допълване на разноските, постановено в производството по чл. 423 от ГПК. Сочи за приложими указанията, дадени в ТР № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС относно отсъствието на задължение на съда да съобщава на страните актовете, които не подлежат на обжалване. Инвокира доводи, че срокът за депозиране на искане за изменение или допълване на акта в частта за разноските по чл. 248 от ГПК тече от постановяването му, поради необжалваемостта на същия. Позовавайки се в евентуалност на неоснователността на жалбата излага, че производството по чл. 423 от ГПК е извънинстанционно, чиято цел е да се съхранят правата на длъжника в заповедното производство относно нередовното връчване на заповедта за изпълнение. Моли за потвърждаване на определението.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С определение № 2158 от 23.06.2016 г. по в. ч. т. д. № 695/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд е прието възражението на длъжника П.К. срещу заповед № 6899/05.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13707/2015 г. по описа на Варненския районен съд в полза на кредитора Агенция за събиране на вземания.

С разпореждане № 25647 от 01.07.2016 г. описа на Варненския районен съд е указано на кредитора за постъпването на възражение, възможността му да предяви иск относно вземането, както и последиците от непредставяне на доказателства за спазването на едномесечния срок за предявяване на иска. Разпореждането е връчено на 15.07.2016 г.. Съответно с определение № 9256 от 29.08.2016 г. заповедният съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, поради непредявяване на иска по чл. 422 от ГПК в преклузивния срок.

По същество:

Основният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция е дали подлежи  на обжалване определението по чл. 423 от ГПК, касателно преценката за срока за депозиране на молба за допълване на същото в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК, както и дали подлежат на възмездяване в производството по възражението пред въззивния съд направените разноски в заповедното производство.

Производството по реда на чл. 423 от ГПК „Възражение пред въззивния съд“ се определя като извънредно, извънинстанционно производство, чрез което при определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение може да реализира защитата си. Постановеното определение № 2158 от 23.06.2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е прието възражението по чл. 423 от ГПК не подлежи на обжалване тъй като не е същинско въззивно, не е преграждащо, нито изрично е предвидено да подлежи на обжалване. Въззивните определения, постановени в заповедното производство, включително актовете по чл. 423 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване /т. 8 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, Определение № 243 от 26.09.2016 г. по дело № 3667/2016 г., ГК, I г.о. на ВКС и Определение № 506 от 11.08.2016 г. по в. ч. т. д. № 438/2016 г. на Варненския апелативен съд/.

Началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските тече от постановяването му, ако същият е необжалваем /арг. от т. 14 от ТР № 6 от 2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС/. Възражението на жалбоподателя, че не му е връчен препис от определението на съда, с което е прието възражението по чл. 423 от ГПК, е ирелевантно, тъй като не влияе на изхода по частната жалба.

Процесуалният закон не предвижда изрично връчване на съобщение на страната и такова задължение за съда не произтича и от служебното начало на гражданското производство. По силата на чл. 7, ал. 2 от ГПК съдът връчва преписи от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер определението по чл. 423 от ГПК няма. В този смисъл е константната практика на ВКС /Определение № 147 от 15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г., ГК, III г. о. на ВКС, Определение № 385 от 4.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г., ГК, II г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК и много други/.

Определението по чл. 423 от ГПК е постановено на 23.06.2016 г., а молбата за допълване на същото – 16.09.2016 г., което е след изтичане на преклузивния, едномесечен срок.

Отделно от това за пълнота на изложението, следва да се съобрази също, че въпросът за разноските в заповедното производство, следва да бъде съобразяван в производството по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3114 от 27.09.2016 г., постановено по в. ч. т. д. № 695/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                  2.